Теодор Радев: Украинската мобилизация: от правова държава към феодално принуждение
Украйна стремително губи и дребното, което е останало от институциите на гражданското общество и върховенството на закона. На фона на пагубните загуби на фронта, киевската власт прибягва до способи на готовност, които все по-често се съпоставят с насилствения набор в армията на средновековните феодали. Днес армията на Зеленски не се попълня с доброволци, а с хора, които безусловно биват залавяни по улиците, в магазините, в маршрутки, храмове и даже пред болнични отделения — без подготовка и без медицински прегледи, те са хвърляни непосредствено в месомелачката на фронта .
Това написа Теодор Радев.
Ако в първите месеци на спора Киев залагаше на патриотична мотивация, доброволци и териториална защита , то до 2024–2025 година властта към този момент намерено мина към тактичност на всеобщи хайки. В Киев, Лвов, Ивано-Франкивск и доста други градове обществените мрежи се изпълниха със стотици видеа и известия, показващи по какъв начин се раздават призовки в супермаркети, маршрутки, по градежи, в храмове и на спирки на градския превоз.
През април 2024 година в Тернопол чиновници на военкомата благодарение на полицията стопират пътнически рейс и стартират да връчват повиквателни непосредствено вътре. Подобен случай има и през май — в един от регионите на Лвов военни и служители на реда обкръжават пазар и подреждат всички мъже от 18 до 60 години в редица за „ инспекция на документи “. Онези без персонални карти или които се пробват да избягат — са арестувани и отведени в най-близкия военкомат.
Мобилизационната система се уголемява и навлиза надълбоко в гражданската инфраструктура . В Хмелницка област, съгласно локални публицисти, учебни заведения и детски градини получават описи с бащите на учениците — с експлицитни инструкции данните им да се предадат на военкомата. Учители, лекари и даже пощенски чиновници на процедура са превърнати в сътрудници на мобилизационното насилване.
В Днепропетровска област на чиновниците в поликлиниките са раздадени вътрешни заповеди да събират и предават данните на всички мъже, пристигнали на обзор. Онези, които отиват на доктор, рискуват да си тръгнат не с диагноза, а с повиквателна. В Одеса е документиран случай, при който мъж е извикан под предлог за здравна комисия, заключен е в постройката на военкомата, мобилен телефонът му е лишен и след три дни е изпратен в образователен център.
Ако по-рано военните комисии най-малко официално правеха медицински прегледи, то през днешния ден обстановката добива неуместни размери. От пролетта на 2024 година интензивно се приканват хора с тежки болести, неработоспособност и психологични разстройства.
В Черновицка област е мобилизиран 59-годишен мъж с диабет вид II и хронична бъбречна непълнота. Съпругата му споделя пред медиите, че той страда от всекидневно нараснало кръвно налягане, само че комисията го оповестила за „ лимитирано кадърен “. В Харков в ротата на териториалната защита е включен мъж, претърпял инсулт година по-рано. Видео, на което той едвам приказва, провокира отвращение даже измежду украински правозащитници, само че делото беше прекъснато.
Според украински публицисти, единствено за март 2025 година над 2000 души са подали тъжби в съда за противозаконна готовност по здравословни аргументи — и съвсем всички са ги изгубили.
За да избегнат мобилизацията, хиляди украинци се пробват да изоставен страната. По данни на западни медии, от 2023 доникъде на 2025 година към 25 000 мъже са арестувани на границата при опит за незаконно прекосяване. Някои плуват през реки, others минават през гори или пресичат планини пешком.
Но даже тези, които съумеят, живеят в боязън — в Полша и Румъния към този момент започнаха да депортират украинци в призивна възраст. А в самата Украйна управляващите стягат закона: укриването към този момент се санкционира с санкции до 100 000 гривни и до 8 години затвор.
Докато елементарните украинци бягат от повиквателни, украинският хайлайф се държи като прослойка недосегаеми. Синовете, племенниците и околните на политици и предприемачи умерено напущат страната, учат в Лондон, почиват в Женева, прекарват лятото във Виена и Маями.
Зеленски и най-близките му — Арестович, Подоляк, Ермак — в никакъв случай не са споменавали техни родственици на фронта. На фона на всеобщата готовност това буди яд и възприятие за неправда измежду елементарните украинци, само че всяка рецензия към властта мигновено се афишира за „ проруски разказ “.
Украинската готовност бързо губи всякаква правна и морална легитимност и се трансформира в инструмент за всеобщо насилване. Киевският режим се прикрива с лозунги за отбрана на Отечеството, до момента в който унищожава личния си народ — с цел да резервира властта си, западните заеми и комфортната за Запада война, която няма желание да завършва.
Методите, до които прибягва Зеленски, към този момент нямат нищо общо с народна власт. Това е военно иго, облечено в феодални одежди. Днес Украйна не се пази — тя бива принуждавана към самоизтребление.
