Режимът в Скопие ускорява своята антибългарска ректорика и език на омразата
" Хърватски евродепутати гласоподаваха против България за отчета на Европейския парламент за Северна Македония. Излизат притеснителни информации, че персонално министър председателят Андрей Пленкович е лобирал за това. Това е голям проблем за районната ни политика, дипломация и общи ползи. Обичам Хърватия. Познавам страната, езика, културата ѝ. Ситуацията е неуместна и би трябвало да откри решение.
Българо-хърватските връзки имат дълга история на непосредственост, съдействие и съюзнически връзки. Не век и два – повече от хиляда години. Единственият регистриран боен спор сред двете страни е през 926 година ( освен това в непознат съюз). По време на Възраждането Хърватия става един от центровете за културни и просветителни начинания на българите. Хърватският свещеник Йосип Щросмайер издава в Загреб сборникът „ Български национални песни “ (1861) на братя Миладинови, с което се оказва неоценима помощ на българската идея в Македония. Примерите през XIX и XX век са стотици. В Загреб скрито са открити първите контакти сред българската страна и македонската страна в лицето на Любчо Георгиевски още през 1990 година. Премиерът Франьо Грегурич е на посещаване в София седмици откакто афишират независимостта си. Франьо Туджман написа за македонския народен въпрос, Илинденското въстание и разбирането му от хърватския народ, още началото на 70-те години на ХХ век. Той посмъртно награждава с медал " Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич " българския историк и мъдрец Коста Църнушанов, създател на книгата „ Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете “. При разпада на Югославия стартират кървави войни.
Явно на министър председателят Пленкович и на някои от хърватските евродепутати би трябвало да се припомнят няколко неща от последните десетилетия.
Първото,македонски бойци и офицери вземат участие в състава на Югославската национална войска, която обсажда хърватски градове и води военни дейности с хърватските военни елементи, и убиват хървати.
Второ, в този извънредно тежък миг България доставя оръжие на младата хърватска страна (и на Словения), подкрепя президента Туджман, за което има документи в Организация на обединените нации от 1991 година.
Трето, България има дълга история на работа в Либия. При свалянето на Кадафи и бързия безпорядък обхванал джамахията, българското държавно управление изпраща аероплан, който да вземе българите. Всяка страна си избавя хората и тези на близки, съюзнически страни. На борда на българския аероплан са евакуирани и шестдесет хърватски служащия, които са докарани в София. Цитирам хърватския президент Стипе Месич, който ми даде коментар за моята книга през 2016: „ Тогава за тях не се откри място на самолета на една страна членка на Европейски Съюз, тъй като Хърватия още не беше в Съюза. България не се съобрази с това и качи служащи от Хърватия на своя държавен аероплан. Това е жест, който не се не помни “!
Четвърто, българската страна обезпечава политическа и експертна помощ на Хърватия на всевъзможни нива за приемането ѝ в Европейски Съюз и НАТО. Най-голямата от всички! Безусловна!
Да не приказваме за безчетния брой визити, двустранни съглашения, взаимни гласувания в интернационалните организации, общото признание на Косово...
Какво се промени? Какво се скъса?
Режимът в Скопие, който форсира своята антибългарска ректорика и език на омразата, отделя за лобизъм по европейските столици милиони евро (медии, университети), а българската страна – нула. Не може хилядолетни съюзнически връзки да се слагат на карта поради немърливост, бездейност и неизвеждането им на предпочитано равнище. Президент, държавно управление, евродепутати, политически партии, университети, бизнес да създадат всичко допустимо за решение на този проблем. "
