Защо в България никой не се извинява истински
Тошко Йорданов обиди младите български лекари, а след това се опита да се оправдае вместо да се извини същински. Но в страната на полуизвиненията е по този начин. В България никой за нищо не е отговорен. От Ивайло Нойзи Цветков.
В България битуваме в особената просвета на политическото полуизвинение. Винаги и някак вълшебен думите на даден политик се били интерпретирали " отвън подтекста " - даже и в днешните цифрови времена, когато има видео съвсем от всичко. Наясно сте с последния случай, в който Тошко Йорданов, ръководител на ПГ на Има Такъв Народ, напълно безогледно изрече това към младите български лекари, след което се опита да пробута обичаното на българските политици пояснение с " отвън подтекста ".
Но моят " първенец " в тази история е водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов, който изчака цели четири дни, с цел да види и оцени вредите, след което си раздра коженото яке и се извини " най-искрено и от цялото си създание " за Тошко. Само че това прозвуча като опрощение за проблематично дете, вид " еми той си е подобен ", а също и като презрян опит да се минимизира и вероятно потуши публичната вреда.
Тошко, другояче умна личност (гарантирам най-малко за образованието му), с опрощение, няма капчица гений за политическа кариера; в този смисъл той е вреда за цялата политическа класа, изключително в този климат на гневна и свръхтънка социално-медийна обидчивост. (Друг е въпросът за какво същински медии, отпред с националните малките екрани, от елементарен мързел или нелепост разрешават на Фейсбук-истериците да им редят наличието.)
Тошко направи пакост, само че другояче е положително дете?
И когато Слави слиза от диванчето, с цел да ни изясни по какъв начин всичко това с Тошко е изцяло недопустимо, ние разумно се питаме за какво след неговото цяло опрощение и полуизвинението на Тошко няма решителни ограничения - да вземем за пример да свалим доверието от господин Йорданов.
Как за какво? Че нали всички сгафили в българската политика деликатно чакат всичко да се размине и всичко да си върви както досега, тъй като да вземем за пример Слави поддържа държавното управление най-много посредством своите някогашни сценаристи, пратени в Народното събрание. Ерго, не очаквайте ограничения за прибиране на сгафилия, таман противоположното – ще размием гафа с още изказвания.
А то е просто: извинението не е задоволително. Sorry doesn't fix it, както споделят американците. Особено когато е в действителност половинчато, " контекстуално " и в жанр " Абе не ме разбрахте ".
В този смисъл извинението на Слави за Тошко звучи по този начин като че ли вторият е направил пакост, но другояче е положително дете. И това е смазващо, тъй като тошковците ги има във всички партии. А в действителност най-смазващото е, че извиненията не водят до безусловно нищо.
Между другото Борисов им изнесе като че ли " лекция " по какъв начин се прави: избухваш и си губиш нервите против избран публицист, знаеш, че не си прав, само че въпреки всичко поднасяш своите извинения за тона си (докато гледате там с един различен държавното управление да изкара цялостен мандат, както и ще стане).
Ще се извини ли някой в миналото същински?
Защо в нашата политическа действителност е толкоз мъчно да се извиниш същински? Може би тъй като е мега мъчно да се откажеш от общо 18 000 лв. на месец (с присъединяване в комисиите и всичко), в случай че си народен представител. Самият Тошко, несъмнено, след всички изцепки ще си остане народен представител, който евентуално дава част от заплатата на (каузата на) Слави.
А дали някой ще се извини в миналото същински? Ей по този начин, да каже от сърце, извинявайте, че не направих нищо в политиката, попаднах там инцидентно, дори си платих за това, обаче моите (били те ГЕРБ, Движение за права и свободи или най-много ИТН) ме излъгаха и в този момент ми дължат пари, само че не ми подвигат телефона.
Но тъй като ставаше дума за културата на " полуизвинението ": всеки, който избухне и не е прав, по-късно маже и маже, че не бил доразбран, само че родната система не просто не го изхвърля, а праща до медиите по какъв начин се е " объркАл ".
Преди половин година в другия завършек на света ни демонстрираха по какъв начин се прави. След самолетна злополука, при която починаха 179 души, Ким И-бей, шефът на южнокорейската самолетна компания " Jeju Air ", притежател на разрушилия се аероплан, сподели: " Аз съм отговорен като началник, усещам голяма отговорност за този случай ". Само че в България не е по този начин. Публичните фигури си знаят, че съгласно българската народопсихология те в никакъв случай и за нищо не са отговорни.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
