Черни каси и корупция: Защо България е сляпа за триковете
Коментар на Емилия Милчева:
Когато посредством публични поръчки се раздават 40-50% от бюджета - или 36,161 милиарда лв. за 2024 година, а институциите не откриват корупция, има три пояснения: слепи са, некадърни са и/или работят по поръчка. Която и от трите хипотези да е вярната, значи са за оставка, следствие и съд.
Но в България наподобява невероятно да се случи следствие като това на “Каса Б ” на дясната Народна партия в Испания. Оказа се, че десетилетия наред партията е поддържала незаконно счетоводство за дарения и подкупи от предприемачи в подмяна на публични поръчки и други облаги. Част от парите отивали за партийни акции, друга - за персонални бонуси на високопоставени политици от Народната партия. Разкритията смъкнаха държавното управление на Мариано Рахой през 2018 година, той самият напусна политиката, а ковчежникът Луис Барсенас получи 29-годишна присъда.
Фокус върху партията, само че не и върху казуса
Корупционният скандал в София с фрагменти на “Продължаваме смяната ” (ПП) фиксира публичното внимание в партията, само че не разпознава генералния проблем - за какво публичните поръчки не са непрекъснато в радара на институциите, които управляват обществените разноски. Корупцията в тях е забележима, а в локалната власт образуват странни обединения, които изкарват необезпокоявани по няколко мандата.
Мазни тестени закуски със съмнителни салами за възпитаници. Пакети храни за обществено слаби с консерви с ниско качество. Униформи, негодни след няколко изпирания. Медицинска техника и произведения, коли, доставени от тъкмо избрани компании, тъй като техническите спецификации са били писани (като) за тях. Твърде скъпи седалки за стадион. Ненужен програмен продукт. Некачествен асфалт. Евтина багра за маркировка на пътно платно, която бързо се изтрива - с цел да се постави нова. Списъкът е прекомерно дълъг.
Триковете са добре известни - да вземем за пример с “най-ниската цена ”. След сключване на контракт, цената или размерът на плана се усилва посредством анекси. Използват се “непредвидени условия ”, с цел да се усилят средствата. Така действителната стойност надвишава оферираната с „ най-ниска цена “ и се заобикаля конкуренцията. Известен е процедурният рекет, при който някои компании апелират не за отбрана на правата си, а за блокиране на процедури. Те имат процедура да подават тъжби редовно, с цел да получат „ такса безмълвие “ - или да бъдат включени във финалното осъществяване.
Висок риск от корупционен напън
В кои браншове е най-голямата корупция в публичните поръчки в България? Антикорупционната комисия по този начин и не е показала обществено изследване, което да дефинира най-рисковите от тях, без значение от нараствания брой поръчки - 22 736 за предходната година, удвоени по отношение на 2014 година. По данни от годишния отчет на Агенцията за публични поръчки за 2024 година, в строителството се разпределят най-вече обществени средства - съвсем 10 милиарда лв., следвани от тези за доставки - за 8,13 милиарда лв., което значи, че там корупционният риск е най-голям.
Обоснованите догатки в този момент бяха разпалени от записа, в който фрагменти на Политическа партия разискват освен по какъв начин се печелят публични поръчки, само че и по какъв начин се “връщат ” проценти - класическа скица за комисиони. Не като “модела ГЕРБ, които отиват и споделят 20% ”, а 5-6%, се чува в аудиото. Но кой до момента е разследвал за такава корупция? Говоренето за корупция обаче още веднъж се инструментализира, не с цел да се пристъпи към следствие на мрежите на въздействие и двойното дъно на политическите каси, а за прекачване на виновност.
Когато президентът Румен Радев пита да вземем за пример какво става “с източените пари за автомагистрала “Хемус ”, с половин милиард за свлачища, половин милиард за язовири, раздадени предплатено на компании ”, водачът на ГЕРБ Борисов и други политици му отвръщат с въпроси за аферата “Боташ ”.
Какво стана с инхауса
Третият кабинет на Борисов (2017-2021 г.) трансформира инхаус възлагането в централен инструмент за пренасочване на големи обществени средства без надзор и конкуренция. Тази процедура сподели по какъв начин инхаус схемите работят като законен механизъм за заобикаляне на публичните поръчки и прозрачността. Общата стойност на вътрешно възлаганите контракти е за 4-5 милиарда лв. и е измежду най-големите рискови практики в българските публични поръчки.
Онлайн изданието “Сега ” разкри, че делото за източването на “Хемус ”, шумно почнало през ноември 2021 година, върви към неуспех. Според прокуратурата “9 лица са привлечени в качеството на обвинени за управление и присъединяване в проведена незаконна група, длъжностни присвоявания и пране на пари ”, а изтеглените за ден в сакове и чували 60 милиона лв. за лот 5 на автомагистралата по този начин и не стигнаха до съда. Но инхаусът не работи единствено в строителството. Използва го и варненската болница “Света Марина ”, изхарчила над 500 милиона лв. за медикаменти без социална поръчка през своя дъщерна компания.
Загубите са големи
Преди 12 години Антикорупционният център БОРКОР към Министерски съвет заяви, че страната губи над 1 милиарда лв. годишно от публични поръчки с корупционен риск. По това време те не надхвърляха 4-5 милиарда лв. годишно. При запас от над 36 милиарда лв. за публични поръчки през днешния ден, при същото равнище на корупционен риск, биха били най-малко 7-9 милиарда лв. годишно - пари, които вместо да отиват за публични услуги, пълнят каси „ Б “.
