Опасният нов неоконсерватизъм
Забележително е, че доста от тези, които се кълняха в никакъв случай да не повтарят грешките от нашествието в Ирак, в този момент са се впуснали в друга зле премислена случка.
За следващ път ни споделят, че една близкоизточна нация би трябвало да бъде бомбардирана, с цел да може да вкуси от плодовете на свободата. За следващ път пропагандната машина работи на цялостни обороти. Отново се споделя, че режимът е на няколко дни от това да нападна освен Израел, само че и всички западни съдружници с оръжия за всеобщо заличаване. Това е изказване, което в тази ситуация с Иран се прави още от 1975 година, преди издигането на висшия водач Рухола Хомейни и основаването на неговата Ислямска република. За следващ път ни се споделя, че Техеран ще съобщи нуклеарните си оръжия - нуклеарни оръжия, с които не разполага - на терористични групировки.
Първоначалното изказване, че Израел е нападнал Иран на 13 юни, с цел да ликвидира нуклеарната му стратегия, не продължи дълго. Два дни по-късно Бенямин Нетаняху даде изявление за Fox News, в което съобщи, че същинската му цел е промяна на режима. Той добави, че се обмисля убийството на висшия водач Али Хаменей (по-късно Тръмп съобщи, че той е в сигурност - засега). Това е същият Нетаняху, който през 2002 година даде обещание на американската общност, че нахлуването в Ирак ще сътвори нов Близък изток. Нахлуването, твърдеше той тогава, „ ще има, подсигурявам ви, голям позитивен отзив за района “. Може би си мислите, че резултатите са били пагубни, само че от позиция на Нетаняху нашествието от 2003 година е голям триумф. Ирак се трансформира в провалена страна, неспособна на нищо друго с изключение на да оцелява ден за ден. Сега Израел е в положение да упражнява доста въздействие в кюрдския щат в северната част на страната.
През 2003 година щяхме да назовем това неоконсерватизъм. Но неоконсерватизмът еволюира. Той изгуби тънката обвивка на идеализма, която в миналото имаше, и се трансформира в изцяло нихилистична идеология, намерено препоръчваща грубата мощ. Защо да бъде толкоз свенлив, че да прави секрети убийства? Ако преди две десетилетия неоконсерваторите си представяха един безвреден свят посредством разпространяването на западната народна власт, през днешния ден те избират умножаването на провалените страни и рухналите режими. Сирия на Башар Асад, Ливан, Пакистан, Египет - всички те образуват география на опустошението. Въздействието, което Израел и западните демокрации оказаха върху Близкия изток през последните десетилетия, може да се съпостави само с разрухата, породена от Съветския съюз в Централна Европа. Този район се възвърне след 1989 година, само че славната му цивилизация по този начин и не се възвърне.
Старата заплаха- „ Ще ви върнем в каменната епоха “ е факсимиле, водещо началото си от Виетнамската война - се трансформира в стратегия, която би трябвало да се пояснява безусловно. Израелският Канал 14 в този момент оповестява, че Нетаняху има намерение да приложи в Техеран доктрината Дахия: заличаване на гражданска инфраструктура като средство за принуждаване на иранците да се извърнат против режима.
Преди нападението на Израел Доналд Тръмп беше нараснал условията към режима за подписване на договорка, която да попречи на Иран да се снабди с нуклеарно оръжие. (След нападението тези претенции се трансфораха в закани.) Отслабен от десетилетия на наказания, неизвестен вкъщи и некадърен да се възвърне от неуспехите, претърпени по време на имперските му случки в Ливан и Сирия, Иран нямаше избор. Усещайки идна договорка, Нетаняху се убеди, че прозорецът му за нахлуване против Иран се затваря. „ Когато [Нетаняху] приказва за изпреварваща офанзива, в действителност считам, че той изпреварваше нашето контрактувано решение толкоз, колкото и всичко, което правеха иранците “, споделя Бет Санър, някогашен заместник-директор на националното разузнаване на Тръмп, пред CNN.
Последвалата офанзива от страна на Израел надали е изненадваща. Още през септември предходната година Нетаняху съобщи, че Иран ще бъде „ освободен по-скоро, в сравнение с хората си мислят “. Същия месец Джаред Къшнър означи: " Моменти като този се случват един път на потомство, в случай че въобще се случат. Близкият изток прекомерно постоянно е застинала зона, в която малко се трансформира. Днес той е полутечен и опцията за прекрояване е неограничена. Не пропилявайте този миг. " Тръмп обаче към момента не беше спечелил изборите. Нетаняху беше заставен да изчака, само че откакто Израел отслаби Хизбула в Ливан, той се фиксира върху това какъв брой удобно наподобява окончателната борба с Иран. След това негов приоритет стана по какъв начин да въвлече Америка във война, в която тя отхвърли да се включи през цялото време. За да се унищожи иранската нуклеарна стратегия, са нужни американски бункерни бомби, а може би ще са нужни и американски войски, с цел да бъде свален режимът на Хаменей. Тръмп е малко по-труден за ръководство от своя муден предходник - в последна сметка той построи огромна част от политическата си прелест върху рецензията на задграничната интервенция - само че какъв брой дълго даже Тръмп ще може да устои на апела за последна борба сред положителното и злото? Мисля, че не за дълго. Тръмп знае по какъв начин да се възползва от преобладаващите легенди. Той не е прочут с това, че се бори с тях.
Най-изненадваща след първичната израелска офанзива беше реакцията на Европа. Европа може да загуби най-вече от завръщането на неоконсерватизма. Ако режимът в Иран се срине и районът изпадне в безпорядък, цените на силата ще скочат и огромна вълна от бежанци скоро ще се насочи към Турция, а по-късно и към Европа. Международният тероризъм още веднъж ще се трансформира в опасност. При сегашните условия възобновената инфлация, дълбоката икономическа рецесия и притокът на бежанци - евентуално милиони - биха тласнали крайната десница към властта в цяла Европа. Как реагираха европейските водачи на тези напълно действителни благоприятни условия? Някои от тях бяха приглушени, а други бурно ръкопляскаха.
Общественото мнение в западните демокрации наподобява по-предпазливо. Никой не симпатизира на иранския режим, само че да се написа празен чек за Израел в този момент наподобява рисковано. Няма смисъл да се поддържа политиката, която един хипотетичен Израел може да избере, тъй като съществуващият Израел е посочил, че е кадърен да унищожава, само че не и да построява. Той сподели това в Газа, на Западния бряг, в Ливан и даже в новата Сирия. Единственият вид, който той ще одобри, е да сътвори пустиня и да я назова мир.
Бруно Масаеш - New Statesman
превод: Nick Iliev
