ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Прочетох описа " Урок по японски " на Виктория Бешлийска, даден за преразказ на чужд текст на изпита на учениците в седми клас.

И тук ще направя обезверен опит да го преразкажа, а бога ми - кълна се, че в случай че умея нещо, то е да разказвам отново неща.

Това написа във " Facebook " Лияна Панделиева.

ПРЕРАЗКАЗ

" Момчето Антон, което е с качулка на главата стои паралелно с татко си във фоайето на хотел, когато май съзират японци - евентуално японски туристи. Бащата на Антон му споделя да иде и да се запознае с тях и да каже нещо на японски, само че Антон доста се срами и не желае.
Когато бил дребен, Антон получил за подарък детска брошура с картинки на зайче, където били нарисувани и писмени знаци, които били доста впечатляващи. Антон толкоз харесал йероглифите, че татко му го завел при един японец, който да го учи на японски. Според Антон японецът Гоку бил доста възрастен, тъй като бил наведен и малко сгърбен, живеел единствено в една стая и отглеждал непознати цветя на перваза на прозореца. Нямал никакви мебели в тази стая, по тази причина сядали на пода.
Антон обаче не обичал да се среща с непознати хора и въпреки и сестра му и майка му да показали къде са японците, той не желал въпреки всичко. Много компрометиран си нахлупил качулката на главата и се върнал в хотелската стая, само че съвсем не спал цяла нощ.
На сутринта във фоайето Антон още веднъж видял единия японец и му споделил на японски, че той е Тони, на тринадесет години и му е прелестно да се срещнат.
Семейството на Антон ужасно се впечатлило. "

ТОВА Е, ХОРА! ТОВА Е РАЗКАЗЪТ!

А повярвайте - доста, но доста съзнателно го преразказах.

Този текст е лишен от обикновен смисъл, лишен е от преживелица, лишен е от всичко, което би трябвало да съставлява литературата.

И в случай че е правилно, че е написан особено по поръчка на Министерство на образованието и някой там го е одобрил, то би трябвало да забравим всяка фантазия за повишение на качеството в образованието. Просто няма никаква, но НИКАКВА вяра.

Как деца, които са били цяла година на изнурителни частни уроци, готвени още веднъж и още веднъж за това да покрият стандартите на изпита да бъдат уверени, че някой намерено не се гаври с тях?

Сега ще преразкажа описа не като за изпит, а като същинско наличие:

" Някакво дете е със фамилията си в някакъв хотел и въпреки момчето, чието име е Антон в миналото да бил взимал някакви уроци по японски, като вижда японци не съумява да каже и дума. На идващия ден събира кураж и си споделя името. "

Цялата ни просветителна система постепенно, методично и праволинейно тика родителите към търсене на различни форми на обучение и към избавление от държавно откритите идиотщини.

Домашното учебно заведение наподобява все по-удачно избавление и грамотните, образовани и дейни родители ще намират способи децата им да се учат с ентусиазъм и посредством действителни експерти. Ще заплащат и ще знаят за какво го вършат.

Тъжно ми е за всички седмокласници, които е трябвало да прочетат тази нелепост и на всичкото от горната страна да я преразкажат!

Любовта към книгите, любознанието към познанието повече от всеки път лежи на раменете на родителите и на фамилията.

Дори най-елитните учебни заведения нямат механизъм да се преборят с институционалната неплатежоспособност.