Радеви вълнения
Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Хайде като едни рационални и зрели хора да излезем за миг от дихотомичния и нерядко малоумен разказ " фили-фоби " и да се опитаме да профилираме " Нещото " с неразбираеми контури, наречено „ политически план на Румен Радев “. Засега то има само напълно лека компактност и това е всичко; по тази причина да се усмихнем благо и разбиращо на всички, които подвикват „ Радев ще ги опустоши “ и подвигат ръка вероятно да закусват от челичената му военна десница.
Привиждат ми се два разновидността. Първият е по-системен и включва бакалските догатки от кое място ще дойдат тия най-малко над 700 000 „ помитащи “ гласа (тук бързам да подчертая – в случай че бъдещото Нещо не стане първа политическа мощ в първия вероятен миг, откакто се е декларирало, предлагам да не го чакате. Приказките по какъв начин това можело да стане последователно, примерно изначало трета или четвърта мощ, пък след това да покълне като бобче в памук, са тъкмо и единствено приказки. И " Нещото " на бърза ръка ще се трансформира в " нещо " с дребна буква).
За Радевия план не се обрисуват пари, тъй като Кремъл ги дава в Украйна
А за какво " систематичен вид "? Защото в тази ситуация някой би трябвало да извади стотици милиони за плана, а този някой не дава току-тъй, пък и е ангажиран да бомбардира Украйна и най-вероятно му дреме на шляпата какво ще стане с Радев и неговия план, най-малко до момента в който не покаже някакъв капацитет. Значи, единственият път към помитането тук, с изключение на посредством летливите негласуващи, е по някакъв метод да бъде „ уверен “ корпоративният и административен избор, който сега, като че ли по „ jus pecuniae " („ рожденото право “ на парите, в случай че позволите тази латинска шегичка) принадлежи на статуквото.
Тоест, мъчно решим проблем: имаш нов план, сиреч си проектант, само че се изправяш против Левиатана на една отлично смазана изборна машина, вкопана неизкоренимо в клиентелизма. И да разчиташ, че примерно добре трудоустроените пролетарии на умствения труд, наречени „ администрация “, са заболели русофили и ще се юрнат след теб току-тъй, не е „ мноо окей “ (както споделя поколението „ Алфа “).
Въобще да разчиташ на русофилите, т.е. да заложиш „ всичко на алено “, у нас най-малко от 15-ина години значи, че ще излезе черно. Фриволните кисели приказки от новогодишните обръщения вид „ сегашната политическа класа ни е подкарала към пропастта “ може и да отекнат на места в свитите душици на соц-носталгиците, само че по този начин не се прави еволюция. Подчертавам, „ еволюция “ - т.е., в случай че Радев с чисто законови средства, само че без структури и единствено с армията висши милиционери-реваншисти зад тила си, посегне действително към политическата власт.
Вариантът " Румен Сакскобургготски "
Следователно и някак разумно идва вторият, „ революционен “, и като че единствен вид. Него аз назовавам за по-забавно " Румен Сакскобургготски ". А една жена сподели, че му шушнат за нещо сходно – оттова и прословутото закъснение на въпросното нещо. Тук, с опрощение, се сетих за Мел Гибсън като Уилям Уолъс, който във кино лентата крещи на своите шотландци „ hoooold, hoooold ", т.е. не в този момент, дано се приближат още малко, не в този момент, чакайте, чакайте… в този момент! И това незабавно ми подсети, че Румен Радев е военачалник без армия; даже е смешно да продължаваме сравнението с идването на Симеон Втори по 100 аргументи, в това число че не се усеща и грам революционна обстановка. Даже няма да започвам за харизмата...
Всъщност какъв Симеон, какви пет евро - Румен Радев би трябвало да изостави непосредствената си фантазия да наследи Борисов на трона на българската политика, а и трагично надценява прословутия ентусиазъм към нов избавител. „ Обръщането на масите “ трябваше да се случи по времето на вдигнатия пестник, колкото и това да би означавало внезапно преформатиране на властта. Не, президентът, сходно на обичания Васисуалий Лоханкин от „ Златният телец “, просто продължи да си лежи на дивана на „ Дондуков “ 2 и оттова да сипе свадлив спам, който съветниците му, клетите те, считат за опозиционна политическа платформа. И в този момент е доста евентуално да се окаже, че неговата евроазиатска Варвара го е напуснала (с цялото ми почитание към госпожа Радева, просто метафора).
Защо Радев няма електорален капацитет
Радев, прочее, залага на три явни неща – „ боен съм въпреки всичко, ще внеса ред, желая да съм бащинска фигура, а и също желая да съм българският Орбан “, „ Европейски Съюз не сбъдна фантазиите ви, а докара тази политическа крадлива власт “ и „ в никакъв случай срещу Русия “. Част от тях отекват в някакви ехо-стаи, само че доста ме съмнява, че той набира същински електорален капацитет по този метод. До степен, до която ми идва да се пошегувам горчиво – а ти в действителност пита ли батковците за тоя политически план или единствено си рисуваш нещо?
Проблемът е и в следното: Радев не е и не може да твърди, че е нещо ново. Той въпреки всичко идва от комплициран конкубинат с Българска социалистическа партия на Корнелия и „ Продължаваме промяната “ (в последния случай се изметна като Гоголев воин и взе да им вика „ шарлатаните “). Всичко това не остава неусетно даже в днешната българска действителност, в която помненето към този момент даже не трае прословутите три дни. С други думи, има огромна заплаха този димитровградски лъв да извърши упражнението „ край река Перловска седнах и заплаках “.
И този ход на Радев не беше предвидлив
Което ме подсеща, че ходът с анти еврото не наподобява доста предвидлив, изключително след година, когато всички ще са се успокоили и ще са видели, че еврото не хапе (и единственият проблем с него е, когато го няма). Включително и гнезда на русофили, които доста добре знаят къде лежи непосредственият им битов интерес, да не приказваме за обучение на децата и така нататък
Тук има и нещо тъжно, тъй като ужасно се колебая, че малцината гласуващи в България през 2026 към момента ще кълват на чисто гол популизъм. Тоест, президентът Радев няма капацитета да преобърне системата и евентуално го чака ориста на Първанов.
И в действителност му обръщаме прекалено много внимание.
