Николай Младенов: Ескалация или дипломация?
Израелските удари по ирански нуклеарни обекти, почнали на 13 юни, не са изолирано събитие – те са резултат от дългогодишна ескалация на напрежението и поредност от провокации. Предшествани бяха от ирански ракетни офанзиви против Израел, както и от тревожни открития на Международната организация за атомна сила, която откри съществуване на недеклариран обогатен уран. Сериозни подозрения за прогрес в иранската военна нуклеарна стратегия в допълнение изостриха районните страхове и неустановеност. Днес този спор заплашва да дестабилизира целия Близък изток. Остава открит основният въпрос: ще поеме ли рецесията по пътя на пълномащабна война, или ще се откри опция за дипломатическо решение?
Конфликтът сред Израел и Иран може да поеме по един от два пътя.
Това разяснява във " Facebook " Николай Младенов.
Първият, пътят на ескалацията , към този момент се обрисува с ясно изразени дейности. Израел разгласи, че ще разшири военната си интервенция, почнала с удари по иранската противовъздушна защита, последвани от офанзиви против основни нуклеарни обекти като комплекса в Натанз, както и против държавни здания, в това число Министерството на защитата, централата на Републиканската армия и институции, свързани с пропагандния уред на режима.
Целта на Израел е безапелационна -- да предотврати придобиването на нуклеарно оръжие от страна на Иран.
Вероятността за по-нататъшна ескалация остава висока, изключително в случай че Техеран не покаже подготвеност да се върне към договаряния. Основата за подобен разговор към този момент е сложена: предлагането на Съединени американски щати позволява потреблението на нуклеарна сила за цивилен цели, само че не разрешава обогатяването на уран за военна приложимост и планува засилен интернационален надзор посредством МААЕ.
Вторият път, дипломатическият, допуска бързо обновяване на договарянията , евентуално в Оман, където Съединени американски щати и Иран към този момент водиха полемики преди началото на ескалацията. Ако Иран се съгласи на изискванията – преустановяване на военната си нуклеарна стратегия и цялостен достъп за интернационален надзор – Израел би могъл да прекрати ударите и да се отвори прозорец за стабилизиране на района.
Според генералния шеф на МААЕ Рафаел Гроси, израелските въздушни удари са нанесли съществени вреди на нуклеарното оборудване в Натанз, като изцяло са унищожили надземната апаратура за обогатяване на уран до 60%, равнище на обогатяване, което е механически близо до военното. На място е намерено радиоактивно и химическо замърсяване, само че външните равнища на радиация към този момент остават в допустимите граници.
В различен основен нуклеарен център – Есфахан – са нанесени вреди на най-малко четири здания, измежду които и цех за препработване на уран. Засега няма доказана информация за опустошения във Фордоу – ултразащитеното оборудване, ситуирано на дълбочина сред 60 и 90 метра подземен – макар интензивната военна интензивност в региона.
Рафаел Гроси също по този начин подсети, че Иран не извършва изцяло своите задължения по Договора за неразпространение на нуклеарно оръжие (ДНЯО), а иранският парламент стартира разискване на опцията страната да се отдръпна от контракта – стъпка, която би затруднила още повече интернационалния контрол над нуклеарната ѝ стратегия.
Продължаващата ескалация сред Израел и Иран не заплашва единствено двете страни, а целия район.
Вече се усещат икономическите последствия : цените на петрола не престават да се повишават, а световната търговия е изправена пред нови разтърсвания. Макар Иран да няма интерес да блокира Персийския залив – стъпка, която би разгневила страните от района и неутрални сътрудници като Китай и Индия – рискът от по-широка икономическа дестабилизация остава действителен.
Най-сериозната опасност обаче е въвличането на Съединените щати във войната . Това може да се случи при директни офанзиви против американски военни обекти – било от страна на Иран, било посредством подкрепяни от него шиитски милиции в Ирак. През последните дни към този момент бяха засечени удари с дронове от някои милиции по бази с американско наличие, въпреки че към този момент те остават лимитирани по мащаб и интензитет.
Кризата има и световни измерения . Иран е основен боен сътрудник на Русия в спора в Украйна, като доставя дронове и ракети, употребявани на фронта. Израелските удари по иранската военна инфраструктура може да отслабят тази логистична верига – нещо, което Москва мъчно би компенсирала бързо.
На този декор филантропичната злополука в Газа и възходящото напрежение на Западния бряг в допълнение подкопават районната непоклатимост, усложнявайки опциите за деескалация и дипломатически прогрес.
В интерес на целия свят е актуалният спор сред Израел и Иран да бъде овладян бързо. Иран би трябвало да даде недвусмислени гаранции, че се отхвърля от упоритости за създаване на нуклеарно оръжие, като одобри цялостна и транспарантна верификация от МААЕ. Без сходна стъпка всевъзможен опит за деескалация ще бъде неефикасен.
