ИПИ: Родната полиция ни „пази“. И съди. И екзекутира.
Смъртното наказване в България не съществува от 1990 година, когато Народното събрание постанова мораториум върху осъществяването на смъртни присъди и е напълно анулирано през 1998 година Т.е., съдът към този момент от повече от три десетилетия не постановява смъртни присъди. За разлика от него обаче, някои представители на полицията наподобява не се свенят да осъждат и извършват решението на място.
Това разяснява за ИПИ Екатерина Баксанова.
За какво става дума:
През 2015 година граничен служител на реда простреля афганистанец на към 30 км. от границата с Турция. През 2016 година Оперативна програма Бургас приключи досъдебното произвеждане по случая, тъй като нямало осъществено закононарушение. Въпреки множеството недоизяснени събитие към случая. Междувременно представители на Министерство на вътрешните работи обясняваха по какъв начин граничният служител на реда е: „ Спокоен човек, не е нападателен. Познавам фамилията му. Това са едни положителни хора “, а групата афганистанци са: „ нападателни “, „ нападателни момчета със спортни тела “, „ в добра физическа форма “; През септември 2023 година в София при гонене служител на реда простреля 18-годишен мъж, който малко по-късно умря в болница. Момчето и приятелите му се оказаха „ познати на органите на реда “, „ познайници на полицията “. Според шефът на Столична дирекция на вътрешните работи служителят на реда пък бил „ безукорен. За 7 години работа е награждаван неведнъж “. Според медиите служителят е стрелял от към 100 м. Имаше изказвания, че входната рана е в гърба. Няма обществено налични данни против служителя на реда да е имало инспекция, а година по-късно той се самоуби; През декември 2023 година в Стара Загора след гонка служители на реда изваждат от колата бягащ водач, тръшват го на земята, а той умира заради липса на въздух, породена от тежестта на петимата служителя на реда, легнали върху него. Установи се, че умрелият e с психическо разстройство. Гласовете от Министерство на вътрешните работи още веднъж заговориха за това, че „ полицейските чиновници не са показали каквато и да било експанзия по отношение на лицето или автомобила “, а мъжът се е държал „ несъответстващо при диалозите със чиновниците на реда “ и е „ осъществил няколко пътнотранспортни катастрофи, не изпълнявал разпорежданията на служителите на реда “. Двама служители на реда са уволнени, като единият по-късно е възобновен на работа, а делото на другия за нелегално уволняване към момента тече. Прокуратурата повдига обвиняване едвам година и половина по-късно, притисната от второ причиняване на гибел, този път в Казанлък[1]; През февруари 2025 година в Казанлък двама служители на реда по изключително нечовечен метод (17 счупени ребра, разкъсвания на белите и на черния дроб, кръвоизлив в бъбрека, кръвоизливи по главата и по крайниците, разкъсвания по лицето[2]) убиват мъж при опит да го задържат при сигнал за кражба (на колело…). Първоначално полицията твърди, че мъжът е оказал опозиция, приказвал е несвързано и колата за спешна помощ е извикана, с цел да го прегледа психиатър. Срещу служителите на реда е повдигнато обвиняване за съзнателно ликвидиране. Те настояват, че не се усещат като убийци; Тази седмица имаше следващ случай на полицейско принуждение, което може да е довело до гибелта на мъж във Варна, който самичък е звъннал на 112. Въпреки фрагментите, показващи превишаване на полицейски пълномощия (притискане, боричкане, удари), съгласно прокуратурата няма причинно-следствена връзка сред „ сборичкването “ и гибелта. Затова пък мъжът е бил превъзбуден, държал се несъответстващо и е използвал опиати. Тече следствие, отхвърлен е шефът на варненската полиция, началникът на районното и двамата полицейски чиновници, до момента в който тече дисциплинарна проверка;
Може да се каже, че ролята на правоохранителните и правораздавателните органи е законно да предизвикват институционална болежка на хора, прекрачили закона. Това обаче би трябвало да е пропорционална реакция на съответното действие. И изобщо като минимално изискване е добре да има някакво действие. Във всички изброени нагоре случаи причиняването на гибел е било изцяло ненужно за постигането на задачите в съответната обстановка – арест/залавяне на (предполагаем) причинител.
Второто непроменяемо повтарящо се в сходни случаи – заедно представители на Министерство на вътрешните работи обществено се пробват да убеждават обществото, че избрани характерности на убития (мигрант; употребяващ наркотици; човек от „ контингента “; престъпно проявен; някогашен състезател и т.н.) могат да са учредения той да бъде лишен от живот. Т.е. заслужил е ориста си.
Иначе казано – в случай че жертвата е дехуманизирана, отнемането на живот наподобява като предварителна защита, не като закононарушение.
Като контрапункт от време на време служителите на реда са посочени за безукорни. Истината е, че нищо, безусловно нищо от личността на дееца, не е опрощение да бъде екзекутиран на място. Животът на всеки човек е ненарушим, а достолепието му – вътрешноприсъща стойност, която е неотменима. Докато българската полиция отхвърля или не може да разбере тези простички азбучни истини определящи европейската ни цивилизационна принадлежност, т.е. в случай че не работим в посока развиване и на професионалния етос на служители на реда, а и на прокурори и съдии, всяка структурна промяна би била половинчата.
Още по-тъжно е, че обичайно вътрешните инспекции на Министерство на вътрешните работи и на прокуратурата в сходни случаи завършват със заключението, че всичко е наред.
Проблеми няма. Отговорност няма. Има единствено „ трагични “ и „ нелепи “ произшествия.
Дано случаите от тази година във Варна и Казанлък преобърнат порочната наклонност и покажат, че следствието може да бъде обективно и всеобхватно. Дано думите на вътрешния министър – че случилото се в Казанлък е срамно и позорно, а за Варна „ няма да оставим и камък необърнат “ – не останат просто медиен звук. Дано и отводът да се носят и задействат боди камери най-сетне стане съображение за дисциплинарна отговорност, а не следващата административна условност.
Защото когато министърът декларира, че с по-високите хонорари би трябвало да порастват и условията към служителите на реда, остава чувството, че човешкото достолепие и правото на живот зависят от размера на ведомствения фиш за заплата. Въобще по подбора, образованието и контрола и на редовите, и на управителните фрагменти на Министерство на вътрешните работи (и не само) има толкоз доста работа, работа, работа.
