Кеворк Кеворкян: Да се търгуваш с Бог
Получихме следващото, евентуално и финално доказателство, че дефинитивно сме се предали. Банкерите от Българска народна банка ни го споделят, можем да им повярваме. Ето какво са решили те/цитат: „ Върху гурта/назъбената част в профил на най-голямата монета от 2 евро се планува да бъде изписан текст на кирилица “БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ ”.
Това разяснява във " Facebook " Кеворк Кеворкян.
Време беше да ни подсетят, че можем да разчитаме само на Божията помощ. Но дали Той ще е толкоз съчувствен, когато настояваме за неговата благосклонност с една монета? И каква е гаранцията, че ще ни обърне внимание, заслужаваме ли въобще това? Ние даже не сме сигурни, до каква степен сме същински набожни и дали – както споделяше един създател – същински прекосяваме през сърцето на Бог…
Натоварихме самара си с ЕС/НАТО/Еврозоната – а най-после опряхме до Бог.
А младите българи желали да работят четири дни в седмицата, по шест часа на ден. И това ни оповестиха по малкия екран – като че ли е най-благата новина, с която особено ще зарадват Бог.
На 1 юни обаче видяхме една забележителна емисия на „ По света и у нас “: вместо да се заплесват по детския празник с детски осъществявания, новинарите от държавната телевизия си разрешиха да ни кажат каква мрачна истина наднича зад него. Обекта за бедността при българските деца бе напряко вцепеняващ. Чухме, да вземем за пример, че значително деца в България се хранят един път дневно. Веднъж дневно. Веднъж!
Какво повече би трябвало да ни кажат, какво повече би трябвало да чуем, с цел да проумеем, че това се случва в една нескопосана страна, даже дива. Толкова ли ни объркаха, че не можем да схванем цялата свирепост на този факт и оставаме безразлични. Той наподобява още по-отвратителен, когато се сетим за глезотиите към „ нашия “ Ф-16, който някак се домъкна тук. Защото и 100 Ф-16 да цъфнат, те могат да обезпечат самичък една привидна сигурност за една страна, която е тъмно гето за немалка част от децата си. Те ще пораснат като сиромаси и в никакъв случай няма да се освободят от контузиите си.
На 1 юни малките екрани постоянно ни сервират великодушни количества изкуствена възвишеност, както и несръчни опити да въвлекат и децата в нея – опити, които по-скоро ги злепоставят. Репортерите като че ли не схващат, че най-трудно е да разговаряш с едно дете и млатят дребните си събеседнци с безкрайно тъпите си въпроси, някои от тях са и нетърпимо жестоки; да вземем за пример, не се свенят да попитат „ Какво ще кажеш в този момент на Сияна? “/детенцето, убито на пътя…
В последна сметка, по Българска национална телевизия ни показаха една действителна картина, която би трябвало да ни отрезви. Какъв празник на детето, когато всяко трето българско дете пораства в ограничения – и това евентуално вечно го смачква. Сякаш сме се трансформирали в Сомалия за хиляди наши деца, само че въобще не си даваме сметка за това, не се замисляме и за още по-мрачните последствия от тази наша свирепост.
Не купувайте самолети, с цел да се харесате на „ сътрудниците “ си – купувайте живот за децата, не отглеждайте бъдещи аутсайдери…
Някои малките екрани се пробваха още веднъж да премляскат дъвката за „ Националната детска болница “. И в този момент не доближават педиатри и медицински сестри за функциониращите отгоре-отгоре лечебни заведения, няма и да има, тъй като се отнасят към тях подмолно - и въобще не е ясно, от кое място ще ги обезпечат за новата болница. Но тъй като тя ще е подготвена – хипотетично - едвам през 2028 година, властниците са подготвени да обещаят всичко. Тук нищо не може да бъде провидяно по-далеч от носовете им, те са наясно с това и по тази причина умерено си играят с мечти и кьорфишеци.
Такива хора не са в положение да очовечат живота на децата.
Един футболен коментатор, който от дълго време е прочут с това, че няма никакъв надзор над езика си, сподели тия дни, по време на мач от Шампионската лига: „ Той/един от играчите не се видя пред себе си “. Звучи неуместно, най-малко на пръв прочит. Всъщност обаче, той ненадейно сътвори един впечатляващ облик, което въобще не сме очаквали от него.
„ Той не се видя пред себе си “ - това се отнася за мнозина от политическата сбирщина. Те не се виждат въобще, нямат и предпочитание да го вършат. Да се видиш пред себе си – там, където е трябвало да се намираш
– това провиждане е извънредно значимо. Пак би трябвало да се изтъргуваме някак с Бог – тъй като сме изумени от слепота за ориста на българските деца.
По малките екрани постоянно се чува възгласът „ Аз обичам България “ – освен в едноименното шоу, изричат го по всеки мотив, от време на време и без мотив – едвам стане ясно, че въобще не проникват до сърцевината на тази фраза, тя се е трансформирала в набор от звуци. Ами, изоставените деца на България - могат ли и те да кажат, че я обичат? И какво, в действителност, би трябвало да ѝ обичат? Живейте като скотове, само че обичайте…
Тия дни, около мрънканицата за еврозоната, някакъв екзалтант се изпъчи, че сме имали страхове и от бежанското настъпление, само че нищо сходно не се случило. Великата доверчивост на глашатаите.
Ами ония, към двеста хиляди бежанци, които обитават тук - с неразбираеми претекстове и планове? И никой нищо не знае за тях, и тази нелепост си разрешаваме.
А това, че тук нищо не се случва, е поради нашата маловажност.
Там, където нашествениците могат пределно да озвучат гнева и силата си не е преставало да се случва…
Впрочем, и тук, в самия център на столицата, имаше няколко дребни привидно произшествия, едвам ревизират рефлексите ни. И тогава, напълно предстоящо, предпочетохме да не се вгледаме в тях, стига ни да си повтаряме „ Боже, пази България “…
„ Пари Сен Жермен “ завоюва Шампионската лига и до момента в който французите се радваха, хиляди пришълци рушаха и палеха по „ Шанз Елизе “. Европа не би трябвало да не помни, че ТЕ са Тук, и тук ще бъдат вечно. С лекост смачкаха празника с един обикновен терористичен акт - този гнет ще съпътства постоянно Европа. Германката Меркел откри Третата, въпреки и необявена, Война - и няма опрощение за тази нелепост, в случай че е нелепост, несъмнено, а не нещо друго.
Изоставените български деца, отвън всичко различен, ще би трябвало да оцеляват и при тези барутни условия. И в скоро време на никое място няма да бъдат мечтани и приютявани – тъй като и коренното население на до неотдавна велики страни ускорено придобива позорния статут на бежанци в личните си страни.
На нашите новобранци по рождение им остава да се надяват на силата на новата двуеврова монета.
Между другото, в телевизионните репортажи във връзка 1 юни нито едно дете не загатна, че желае да му подарят книга.
