Юлиан Попов: Кой докара еврото?
Да не се заблуждаваме – еврото не ни го „ вкараха “. То пристигна малко по малко, десетилетия непосилен развой, ръководен от градивен боязън. От 1997 насам всяко едно българско държавно управление – с всички свои недостатъци – внимаваше с недостига. Нямаше място за фискална случка. Страхът от връщане в хиперинфлацията от 1996 беше по-силен от всяка партийна фикция.
Това разяснява във " Facebook " Юлиан Попов.
Редно да отдадем заслуженото на тези, които вкараха България във валутния ръб – Жан Виденов (да не го забравяме съвсем), Петър Стоянов и Стефан Софиянски. Дали го направиха от обезсърчение или от надълбоко осмислена тактика, през днешния ден е по-скоро научен въпрос.
Глупостта също свърши добра работа.
Обърканото националистическо русофилство със своята икономическа и дипломатическа некомпетентност, променчивост и нелепа експанзия оказа помощ. Това тяхното не беше тактика, само че способства да изберем Европа.
Да благодарим и на бизнеса – на експортната ориентировка, на непознатите вложители, на модернизиращите се български предприятия, на индустриалците, които избраха нови машини пред лозунги. Пловдивската икономическа зона и десетки сходни планове построиха стопанската система, която влезе в еврозоната.
А тези последни „ безредни “ 4 години? Не, те не бяха безпорядък, а в огромна степен работа върху основни, целенасочени и ускорени промени. Дори и тогава, когато някои служебни държавни управления съботираха самите себе си. Всъщност 4те безредни години бяха един от най-фокусираните и поредни интервали в напредването ни към еврото. И в заявяването на европейската ни еднаквост изобщо.
Благодарности на доста хора. И на Европейския съюз, за посоката, за инструментите, за рамката.
Без непрекъснато руганата дисциплинираща тенденция на европейските институции, нямаше да сме тук.
С приемането на еврото, България затваря 200-годишен цикъл на геополитическо, културно и икономическо блуждаене. Затварянето на един двувековен сюжет няма да е елементарно за мнозина. За някои ще е мъчително. Една дребна група може би ще се затвори в своя фантазен, бутафорен исторически парк, в който ще живее в в никакъв случай несъществувалото минало. Но България направи една огромна и решаваща стъпка за своето действително избавление.
