Ползи и рискове при въвеждането на еврото в България
Всички страни – членки на Европейски Съюз, имат задължението да се причислят към еврозоната, когато изпълнят нужните условия за въвеждане на еврото, до тогава те вземат участие в Икономическия и паричен съюз на Европейски Съюз като страна членка с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на безучастие, посочено в протокол, прибавен към Договора, макар че при предпочитание в бъдеще страната може да вкара еврото. До момента на присъединение към еврозоната България взе участие в Икономическия и паричен съюз на Европейски Съюз като страна членка с дерогация. (временно освобождение на страна членка от задължението да ползва избрани правила или регулации)
Ползи и опасности при въвеждането на еврото в България
Съгласно плануваното в Националния проект за въвеждане на еврото в Република България, признат от Министерския съвет през месец май 2022 година, както и Решение на Народното събрание от 27 октомври 2022 година, замяната нa лeвa c eвpo ще стане пo ceгaшния закрепен ĸypc 1,95583 лева зa 1 eвpo. Всички левови сметки в банки ще бъдат автоматизирано и гратис превалутирани от левове в евро по формалния закрепен валутен курс. Не е допустимо при автоматизирания развой на превалутиране да се изгубят средства.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции (банките) обменят гратис, в безкрайно количество банкноти и монети от левове в евро по формалния валутен курс, като за суми над 30 000 лева на една трансакция банките ще обменят гратис банкноти и монети от левове в евро след предварителна поръчка от 3 работни дни. Български пощи също ще вземат участие в процеса на обмяна.
Това е общоизвестното. Недостатъчно известни са изгодите и провокациите от присъединението на България към еврозоната за нашата стопанска система и приходите на популацията.
1. Доходи
Присъединяването към еврозоната е стопански и финансова обоснована стъпка в интерес на българските жители и на България. Самото евро не ни прави по-богати, а ни дава опция да станем по-богати. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезателен знак на европейската еднаквост.
Логично е и се чака другите браншове да завоюват друго. Банките ще завоюват от понижените разноски по преводите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението ще завоюва от премахването на валутния риск, от по-ниските лихви по заемите. То ще може да съпоставя доста по-лесно цените сред страните членки на еврозоната, а това ще ускори конкуренцията сред предприятията и по този метод ще облагодетелства потребителите. В същото време е допустимо да има някои лимитирани загуби от в началото закръгляване на цените, в случай че несъмнено липсва задоволително и благонадежден надзор. Търговците, които съзнателно нарушават разпоредбите за превръщане или закръгляване, ще бъдат глобени според настоящото законодателство. В допълнение, популацията ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разноски за превалутиране на нужните им средства от левове в евро.
Туризма ще завоюва от по-добрия имидж на страната, като страна членка на еврозоната и от неналичието на валутен риск за задграничните туристи.
Останалия бизнес ще завоюва от това, че в качеството на експортьор и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до понижаване на разноските и увеличение на конкурентоспособността му. Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света. Премахването на потребността от превалутиране ще спести на бизнеса и жителите над 1 милиарда лв. годишно, изключително при външнотърговски покупко-продажби, защото огромен % от търговията на България е с страни от еврозоната. Това ще води до възстановяване на макроикономическата непоклатимост и по-висок напредък.
Към страната ще има нараснало инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде одобрявана доста по-добре от всички вложители по света. Кредитният рейтинг на Хърватия беше нараснал през 2024 година, една година след приемането на страната в еврозоната, като на процедура страната получи най-високия си кредитен рейтинг до момента. Това направи достъпа на Хърватия до заеми на интернационалните пазари доста по-лесен, по-достъпен и по-евтин.
След присъединението ни към еврозоната, главният резултат ще бъде облекченото финансиране на частния и държавния дълг. Значителна част от сегашните валутни запаси последователно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Ще нарасне паричния мултипликатор. Това ще подтиква капиталовия развой, ще разреши по-големи инвестиции в обществената инфраструктура и ще подтиква икономическата интензивност в страната.
България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка и ще взе участие в ръководството на паричната политика на еврозоната. Приемането ни в еврозоната ще докара до понижаване на ставката на наложителните минимални запаси за комерсиалните банки в България - от настоящите 12% до (текущо) 1%, като в същото време ще бъде понижена и базата, върху която се начислява ставката. Този развой ще освободи спомагателен капитал, който в допълнение ще подтиква финансирането на капиталовия развой в частния бранш.
Практиката демонстрира, че страните от централна и източна Европа влезнали в еврозоната – Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики по-бързо напредват към междинния европейски приход на глава от популацията, измерен посредством стандарт на покупателна дарба, от тези които са претенденти – България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария. (81%, по отношение на 74% съгласно Евростат и средногодишен ритъм на конвергенция 2,6% към 2,2%).
2. Инфлация
Инфлацията няма директна корелация с единната европейска валута - еврото. Високата инфлация през последните години се дължеше на главно външни фактори - енергийна рецесия, война, световна пандемия и нарушени транспортни доставки.
Очакванията са самото въвеждане на еврото да има най-малък резултат върху повишението на цените. Опита от Хърватия демонстрира, че се основава избрана неуравновесеност преди самото влизане и в първите месеци след прекосяването към еврото. Тя е последната включила се все още страна към еврозоната, в която съгласно Евростат инфлацията за януари 2023 година се е нараснала с 0.2%. Годишната инфлация през януари 2023 година е 12.5%, през декември 2022 година – 12.3%, а през ноември 2022 година – 13%. Основните мотори на инфлацията през тези интервали са били външни фактори, като например цените на силата и световните стопански условия, а не самата промяна на валутата.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0.3, в Словакия – 0.15, в Естония – 0.3, в Латвия – 0.2, а в Литва – 0.11 процентни пункта.
3. Ще загубим ли народен суверенитет откакто загубим паричен?
Един от главните причини на съперниците против приемането на еврото е загубата на народен суверенитет. България няма самостоятелна парична политика от 1997 година и работи в изискванията на валутен ръб, което значи, че ние към този момент сме се отказали от паричен суверенитет. Ние имаме най-дълго съществуващия валутен ръб в Европа, освен това повече от четвърт столетие нашият лев е закрепен към еврото. От тогава той на процедура е сурогат на еврото. Бихме могли да кажем, че присъединението към еврозоната значи възобновяване на суверенните функционалности на Българска народна банка, само че не в границите на страната, а в груповата парична политика на Европейската централна банка. Управителят на Българска народна банка ще стане част от най-висшия орган за установяване на европейската парична политика – УС на ЕЦБ.
С присъединението си към еврозоната, България ще получи достъп и до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който може да се употребява при положение на стопански рецесии. Това ще усили финансовата непоклатимост и доверието в стопанската система. Загубата на паричен суверенитет не значи загуба на народен суверенитет. Доказателство – двадесетте страни членки на еврозоната.
Не е ли лицемерно да приказваме за отбрана на народен суверенитет и самостоятелна парична политика, когато тя е подвластна и в този момент от ЕЦБ, без да имаме право на глас в нейното ръководство? Отказът от участие не резервира ли единствено зависимостта без да имаме каквито и да било изгоди? А какви биха били изгодите от лв. откакто ние не можем да го управляваме свободно? На това съображение ние не можем и да използваме гъвкава икономическа политика. А какво би станало в случай че се срине доверието в лв. и в устойчивостта на валутния ръб? Има ли България капацитет сама да преодолее валутна рецесия? Няма ли да поглежда завистливо стопански и политически и да прави съпоставения с нашите съседи и основно с Румъния, която към този момент изпреварвайки ни в икономическото си развиване би ни изпреварила още повече въвеждайки еврото? Отговорите не тези въпроси са ясни и не ги показвам, тъй като нямам право да недооценявам читателите.
4. Еврозоната е в рецесия, в този момент ли е момента да се присъединим към нея?
Еврото се употребява от над 350 милиона души в 20 страни от Европейския съюз. То е основа за непоклатимост и знак на европейското единение. Освен това е една от валутите, които се радват на най-голямо доверие в света. Ако се съди по знаците на Фондовите пазари, еврото е една от най-стабилните валути сега, която демонстрира мощно показване и огромна непоклатимост през първите месеци на 2025 година, подкрепена от положителни стопански знаци и доверие на вложителите във валутата. Това даде съображение на Председателя на ЕЦБ да предложи да се употребява историческия миг с цел да се работи в посока на одобряване на еврото като аварийна валута.
При закрепен валутен курс стопанската система се приспособява друго към вътрешните и външни шокове, спрямо стопански системи със свободен валутен курс. Възможността за осъществяване на ефикасна икономическа и обществена политика също е лимитирана. Следователно, след влизането ни в еврозоната може да се чака ускорение на икономическите и обществените промени, основаване на предпоставки за по-висок и резистентен напредък, понижаване на обществената стратификация и общественото неравноправие.
Още няколко значими въпроси за размисъл. Защо нито една страна влезнала в еврозоната не желае да я напусне? Защо се вършат стопански и валутни съюзи като БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), Евразийски стопански съюз, АСЕАН, Африкански съюз, АЛБА (Боливийски алианс), Съвет за съдействие в Персийския залив и други за дедоларизация и основаването на различна финансова архитектура?
5. Ще плащаме ли задълженията на задлъжнелите страни от еврозоната, да вземем за пример на Гърция?
След финансовата рецесия (2008 – 2009 г.) през 2010 година бяха въведени обилни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата непоклатимост в еврозоната. Бяха засилени разпоредбите за фискална дисциплинираност посредством въвеждането на Фискалния пакт, който изисква страните членки да поддържат уравновесени бюджети и да лимитират структурния недостиг до 0.5% от Брутният вътрешен продукт.
Създаден беше Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС) като непрекъснат фонд за подкрепяне на страни от еврозоната с финансови усложнения. В Европейски Съюз ЕМС дава заеми след разбор на дълговата резистентност и при строги условия, вписани в стратегия за икономическо пригаждане, която следва да се извършва от държавата-кредитополучател. Заемът се отпуска на няколко транша, като преди всеки от тях всички страни членки разискват мониторингов отчет от Европейската комисия и Международния валутен фонд (доколкото в множеството случаи се ползва взаимно финансиране със средства и от Фонда).
Освен това, бяха въведени механизми за контрол и преструктуриране на банки, в това число Единният контролен механизъм (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), които имат за цел да се предотвратят бъдещи банкови рецесии. Въведени бяха нови регулации, които изискват банките да поддържат по-високи равнища на капитал и ликвидност, с цел да се оправят с стопански шокове, без да е нужна интервенция на страната.
6. Какво ще се случи с запаса и капитала на Българска народна банка при влизането на България в еврозоната?
След влизането в еврозоната, Българска народна банка ще би трябвало да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 година е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ. Тази сума съставлява финансовата вноска на България в капитала на ЕЦБ, която е наложителна за всички страни членки на еврозоната. Теглото на всяка национална банка в логаритъма за записване на капитала на ЕЦБ се дефинира от каузи на съответната страна в общото население и в брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз по пазарни цени за последните пет години. При импортиран досега капитал от Българска народна банка в размер на 3.75% от записания дял в капитала на ЕЦБ и при допускане за опазване на каузи на Българска народна банка в капитала на ЕЦБ, това дефинира спомагателна вноска в размер почти към 102.44 млн. евро.
Част от запасите, изключително в задгранична валута, ще бъдат трансферирани към Европейската централна банка (ЕЦБ) под формата на валутни запаси. Това е условие към всички страни от еврозоната. Приносът в общия валутен запас е симетричен на каузи на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ и се регистрира счетоводно като взимане от ЕЦБ. По предварителна настояща оценка на Българска народна банка равностойността на интернационалните валутни запаси, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на към 960 млн. евро.
Останалите налични валутни запаси в България ще продължат да се ръководят от Българска народна банка. Законът категорично планува в какви типове активи и принадлежности могат да се влагат запасите на Българска народна банка. Освен това, законът планува да се одобряват принадлежности, оценени с трите най-високи оценки на две интернационално приети организации за кредитен рейтинг.
Фискалния запас (който е актив на държавното управление, не на централната банка, за нея е пасив) ще остане разполагаем на българското държавно управление, само че в евро. Той ще служи за застраховане на заплащания по вътрешния и външния дълг, буфер при положение на стопански шокове и гарантиране на заплащанията към бюджета – пенсии, опазване на здравето и други
7. Какво още ще заплати България при влизането в еврозоната?
В допълнение към към този момент упоменатите разноски, България ще би трябвало да направи вноска, обвързвана с присъединяване на страната в ЕСМ, в размер на 833 милиона евро за 12 години.
Разходите за промяната на левовете с евро ще костват на страната сред 0.3 и 0.5% от Брутният вътрешен продукт. По предварителна информация те се планувани в размер на към 500 млн. лева Тези разноски са еднократни и са свързани с изтеглянето от обращение на банкнотите и монетите в левове, разпространяването на еврото, както и акомодацията на осведомителните и счетоводните системи на Българската национална банка, комерсиалните банки и небанковите снабдители на платежни услуги.
След влизане в действие на новия Закон за Българска народна банка главният капитал на Българската национална банка ще възлиза на 1 милиард евро. За тази цел Управителният съвет на Българска народна банка със свои решения ще заделя от годишното превишение на приходите над разноските на банката средства в особено основан фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “ до постигане на размера на главния капитал.
8. Защо някои страни от Европейски Съюз не се причисляват към еврозоната?
От 1 януари 1999 година до в този момент еврото бе въведено в 20 страни – членки на Европейски Съюз, от общо 27 страни в Европейски Съюз. Към сегашния миг отчетите за конвергенция включват обзор на шест от седемте страни – членки на Европейски Съюз, които още не са приели единната валута. Една от седемте страни – Дания, е уведомила през 1992 година Съвета на Европейския съюз за желанието си да не взе участие в третия стадий на Икономическия и паричен съюз.
Към момента останалите страни, като се изключи България, не извършват критериите за присъединение към еврозоната и имат самостоятелна парична политика. Румъния планува да влезе в чакалнята през 2026 година и с дисциплинирана финансова политика да покрие критериите за еврозоната в идващите 3 години. Настоящият период, съгласно Министерство на финансите на Румъния и Националната банка на Румъния е за включване към Европейския валутен механизъм (ERM II) е през 2026 година и вероятно въвеждане на единната валута през 2029 година През 2024 година дефицитът на Румъния е 9.3% към Брутният вътрешен продукт (при аршин 3%). Инфлацията в страната също е висока (около 5.5 % през 2024 г.).
Полша, Чехия и Унгария и Швеция са стопански системи с самостоятелна парична политика. В някои от тях ръководят и консервативни държавни управления и не желаят да прибягват до непопулярни ограничения с цел да понижат дефицитите. Те употребяват националните си валути като стопански инструмент за опазване на конкурентоспособността на своя износ. Към момента не са поискали да започват процедурите по присъединение към еврото.
Въпреки посоченото, поражда въпроса за какво всички страни кандидатки за участие в еврозоната икономисват главно в евро, а валутните запаси в еврозоната са в щатски долари, японски йени, швейцарски франкове и други, само че не и в злоти, крони (шведски и чешки), леи и левове? Защо в интернационалните разплащания се употребява повече евро, в сравнение с някоя от посочените тук валути на страните кандидатки за еврозоната?
Ето и още няколко въпроси към съперниците на еврото с не толкоз сложни отговори:
1. По какъв метод ще компенсираме загубите от по-високите транзакционни разноски и ограничавания достъп до финансовите пазари в случай че не въведем еврото? Няма ли да се лишим от конкурентни преимущества при съществуването на тези отрицателни за бизнеса и популацията условия?
2. Как да разбираем на бизнеса и жителите, че се отхвърляме от евентуално по-ниски лихви по заемите и от предстоящ по-висок кредитен рейтинг при влизане в еврозоната?
3. Каква е нашата опция да подсигуряваме дълготрайна финансова резистентност, в случай че останем отвън еврозоната при възможни стопански или геополитически разтърсвания?
4. Защо водещи институции като Българска народна банка, МФ, ЕЦБ, Европейска комисия, Световната банка и МВФ поддържат влизането на България в еврозоната? Страхът който се подклажда от евроскептиците за отвод от еврото е може би най-лошата тактика, в случай че може изобщо де се назова тактика.
5. Защо е толкоз значимо да имаш мощна валута? Защо Доналд Тръмп през м. януари тази година заплаши страните от БРИКС със 100% мита за американския им импорт, в случай че не се разплащат във валута друга от щатския $?
6. Защо ние не желаеме да сме част от огромното и да влезем в еврозоната? Страхът е допустимо най-лошата тактичност и както показах нагоре и най-лошата тактика.
Проф. доктор Богомил Манов,член на Фискалния съвет
