ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Как раждането на дете влияе на удовлетвореността от живота

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

Мнозина си признават, че да имаш дете е колкото очарователно и свястно, толкоз и изтощително и плашещо. Ново изследване за удовлетвореността на родителите удостоверява този измамлив абсурд в живота: спрямо бездетните хора родителите намират живота си за по-смислен. Същевременно обаче те постоянно са и по-недоволни от хората, които нямат деца.

Социолозите Марита Якоб и Ансгар Худе от Кьолнския университет са създали изследване по тематиката, а резултатите бяха оповестени в Journal of Marriage and Family. За задачите на изследването са били интервюирани над 43 000 души от 30 европейски страни.

Социолозите установяват, че както за майките, по този начин и за бащите животът се изпълва с бездънен смисъл след раждането на дете - без значение от националността и обществения статус.

Но с удовлетворението нещата стоят по-различно. То освен зависи доста от съответната витална обстановка, само че е и въпрос на фамилната политика на страната. Полът също има значение - удовлетвореността на майките е по-малка от тази на бащите.

В скандинавските страни няма разлики сред родители и бездетни

„ Родителите, които са в по-трудна обстановка, са по-малко удовлетворени ", споделя Марита Якоб, която е професорка по социология. „ Трудна " е обстановката, когато да вземем за пример става дума за самотни родители, за прекомерно младежи или за родители с по-нисък учебен ценз.

Според Якоб обаче това не е неизменим естествен закон: „ В скандинавските страни разликите сред обществените групи са доста по-слабо изразени ". Освен това в тези страни разликата в удовлетвореността от живота сред родителите и бездетните е доста по-малка, в сравнение с да вземем за пример в Централна и Източна Европа.

Обяснението, което дава Якоб, е, че в скандинавските страни системата от грижи за децата, надбавки за родителите и майчинство (бащинство) действа доста добре. „ Предположението ми е, че тези ограничения дават отражение в обществото. Това значи, че децата не са проблем единствено на родителите, а са задача, с която се нагърбва цялото общество взаимно. "

Този метод се отразява и в отношението на скандинавските работодатели, показва Якоб. Там е обикновено родителите да стартират работа по-рано и да свършват по-рано, както и значими работни конференции да са съобразени в по-голяма степен с ритъма на фамилиите.

По-висока задоволеност посредством по-голямо полово пълноправие

Както и преди, за фамилния живот се грижат главно дамите. В Германия всяка втора жена работи на понижено работно време, с цел да може да се грижи за децата. А от мъжете, които не работят на цялостен работен ден, единствено шест % го вършат по фамилни аргументи. Отпуските за развъждане на дете също се употребяват главно от дамите.

Друг фактор, който би донесъл повече задоволеност на родителите съответно в Германия, е равноправието на половете. Еднаквото възнаграждение, респективно по-малката разлика във възнаграждението в скандинавските страни покачва удовлетвореността на дамите, споделя Якоб. Това на собствен ред се отразява позитивно на партньорството и на фамилията.

" Детето не е план за независима реализация "

Марита Якоб споделя, че когато децата ѝ били дребни, се свързала с други родители и обединили напъните си - редували се да вземем за пример да взимат децата от детската градина. Този, който има дребни деца, знае, че половин час повече или по-малко може да е решителен за това дали ще приключиш деня с нервозен срив или не. Поради това Якоб пледира родителите освен да си оферират взаимно повече поддръжка, само че и в действителност да я дават.

Децата са значими. Не единствено в подтекста на застаряващите общества, които без младежи към този момент не биха могли да се погрижат за пенсионерите. „ Децата имат и лична стойност. Те носят жизнеспособност, нови хрумвания и нововъведения в обществото ", акцентира Мария Якоб.

Затова социоложката счита, че страната би трябвало да поеме по-големи задължения. „ Децата не би трябвало да бъдат проблем на своите родители, в случай че обезпечаването на детски грижи е ненадеждно или има проблеми в учебно заведение. Децата са задача пред обществото като цяло. "

Автор: Юлия Вергин

Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР