Беркай Чокджан: Време е ДПС да скъса с феодалния модел
Автор: Еми Барух
Има ли изненада от соловата акция на Джевдет Чакъров? За хора от най-вътрешния кръг на осведомените неговото решение не е ненадейно. Не е мъчно да отгатнем, че в пластовете, които са стимулирали това решение - пластове, които не виждаме на повърхността и които са като плаващи пясъци върху подводни течения, се приплъзват парични потоци. Запори на компании, активи, закани и обществени унижения. Това е безспорната “задушаваща хватка ” на Делян Пеевски, глобен по закона Магнитски. В Корана е казано: „ Парите, добити от нещо, което е грях, са греховни ”. Но нравствени понятия от моралния указател на канона не са в речниковия багаж на водачите на Движение за права и свободи.
В името на хората?
Очевидно е, че " фотосесията " с ръкостискането сред досегашните двама “съпредседатели ” е режисирана под напън. Нещо като тези видеа за заплашване на публиката, в които подложен на колене и раболепно навел глава, сломеният съперник споделя пред камерата на победителя… че са провели “задълбочен и градивен диалог ”, че са решили да приключат с борбата и да се обединят “в името на хората ”. Но дали хората са същото мнение?
Ето по какъв начин политическият анализатор Беркай Чокджан разяснява упованията на младежкото Движение за права и свободи след опита за обединение на двете фракции:
Беркай Чокджан: Плахото, несигурно и пасивно водачество на Чакъров, дължащо се също както и при предшествениците му на това, че беше назначен, а не естествено появил се водач, от дълго време пораждаше подозрения и спекулации и не се харесваше освен на редовите партийци, само че и на младежите. Една част от тях подадоха оставки преди броени дни, разочаровани от организационния безпорядък, неналичието на връзка, слагането им на назад във времето, едноличното взимане на решения и употребяването им за тесни персонални ползи. И въпреки и някои да се причисляват към " Новото начало ", към този момент по-голямата част от младежите остават на страната на почетния ръководител. От сегашните партийни първенци те припознават Илхан Кючук като лидер и изразител на техните хрумвания, само че той надали ще остави сполучливата си кариера в Брюксел, с цел да оглави партията.
Кой може да оглави партията?
Беркай Чокджан: Необходимо е остарялото, обременено от боязън и зависимости, управление да излезе от партийните окопи и да отстъпи място на по-млади, смели и енергични хора - в противоположен случай гниенето ще продължи и съдбовният край няма да е доста надалеч. Непрестанната приложимост на от дълго време развенчания мит за Доган няма да способства нито за организационна, нито за електорална консолидация.
" Нужни са нов метод и нови послания "
Необходим е нов метод, нова визия и послания, които да бъдат съответстващи на съвремието и неговите провокации, както и разкъсване с едноличния средновековен модел на ръководство и сляпото му, сектантско послушание. Моделът на подчиненост, който насърчава комфортните и послушните, а глоби сериозните, възпроизвежда слаби и безлични политици, набедени за водачи като Чакъров. Този модел би трябвало да остане в предишното.
Ако желаят оцеляването на партията си, младежите би трябвало да се трансфорат в мотор на този възстановителен развой на вътрешнопартийно обновяване и демократизация. Ако нямат желанието и характера да се преборят за партията си, а предпочетат да се носят по течението, и държат на кариерна реализация в политиката, евентуално в не толкоз далечното бъдеще ще им се наложи да преминат от другата страна на барикадата.
Какво значение има това за политическия баланс в Народното събрание, както и в смесените региони?
Беркай Чокджан: Преди към 10 месеца, когато стартира „ схизмата “ в Движение за права и свободи, стартирала с поединичното разединение на депутати, преминаващи от лагера на Пеевски към този на Доган, се беше стигнало до цифров паритет на двете парламентарни групи. По-малко от година по-късно, нещата наподобяват диаметрално противоположни - не просто групата на Пеевски е превъзхождаща, а групата на неговия съперника беше ритуално обезглавена. Тази победа на Пеевски има повече символно, в сравнение с оперативно значение, тъй като Чакъров по този начин или другояче беше слаб ръководител с невисок рейтинг. Но това е и самобитно предизвестие към останалата остаряла партийна олигархия към Доган за това, че никой не е застрахован. Именно поради това няма да е изненада, в случай че скоро забележим и нов “сензационен ” трансфер.
Ако лагерът на Доган желае да има някакъв късмет да оцелее дълготрайно, би трябвало незабавно да обнови управлението си с млади, необременени от боязън и зависимости фрагменти, осъзнаващи значимостта на историческия миг и подготвени да понесат отговорност. Ако това събитие не подейства отрезвяващо на по този начин или другояче съществено ерозиращата партия на Доган, чиито структури по места са мощно деморализирани, и вместо да се извлекат поучения, партията и младежката ѝ организация не престават да бъдат употребявани като преторианска армия за гарантиране на към този момент насъбрани благини, ще бъде единствено въпрос на време цялостната асимилация от Пеевски.
" Претенциите на Пеевски за власт и въздействие ще продължат "
Той доста ловко съчетава моркова и тоягата, с цел да уголемява въздействието си в смесените региони - някои кметове изкушава, като им дава обещание средства за инфраструктурни планове, други, за които знае, че са били забъркани в злоупотреби през годините, заплашва с прокуратурата. Разбира се, регионалните координатори също са натоварени със задачата да притеглят фрагменти от Доган, изкушавайки ги с обещания за постове и кариера. И по всичко проличава, че систематичните искания за власт и въздействие на Пеевски, които не са му били делегирани от жителите по време на избори, ще продължат с още по-голям интензитет. За това спомогна отдръпването на фракцията на Доган от ръководещото болшинство, което официализира смисъла на Пеевски като златен пръст за ръководещите, както и оскъдността на вътрешни съпротивителни сили в Движение за права и свободи.
