Три години по-късно: съдбата на бойците от Азов
" Ти просто не живееш. Всеки ден ставаш и лягаш с мисълта: " Как ли е синът ми? ". Храниш се и се питаш дали и той има какво да яде ", споделя Свитлана, която към този момент три години чака синът ѝ да бъде освободен от съветски плен.
" Пленничеството убива " написа на плакатите на дамите, които стачкуват всяка неделя в Киев. Те желаят да припомнят за своите близки, които към момента са в съветски плен. Изминаха три години, откогато и последните украински бойци напуснаха полесражението в стоманодобивната фабрика " Азовстал " в Мариупол, напомня АРД. Стотици и до през днешния ден са в съветски плен.
" Идвам непрекъснато, с цел да се обърна към управляващите, към всички страни, които не са безразлични, да ми оказват помощ да върна сина си у дома ", споделя Свитлана. " Заповядаха му да се съобщи и му бяха дали обещание не повече от три до четири месеца в плен, само че към този момент минаха три години ", добавя майката, която носи афиш със фотографията на 32-годишния си наследник.
" Той се обади, с цел да се елементарни "
За доста хора в Украйна бойците са герои, които при започване на съветската нападателна война удържаха позиции в обсадения Мариупол - заобиколени от съветски войски без благоприятни условия за доставки на оръжие или храна.
" Той се обади. Каза: " Естествено, че желая да изляза отсам, желая да пребивавам ". Беше ми ясно, че това е сбогуване ", споделя пред АРД Свитлана. Повечето момчета там се обадили на майките си, с цел да се простят с тях. " Беше им доста тежко. Нямаха нито храна, нито оръжие. "
" Пленничеството беше единственият ни късмет "
Мариана Чечелюк е седнала в подножието на един монумент, споделя кореспондентката на ARD Ребека Барт. " Чакаме другите герои ", написа на нейния афиш. Младата жена е пристигнала с приятеля си. Той е бил боец, а тя - полицайка в Мариупол. Чечелюк също е прекарала над две години в съветски плен.
" Беше същински безпорядък, защото знаехме, че пленничеството е единственият ни късмет да спасим живота си. Надявахме се врагът да се държи с нас човешки - нали имаше съглашения. Но не знаехме какво ще ни сполети ", споделя Чечелюк.
Все още стотици бойци, взели участие в сраженията в Мариупол, се намират в съветски плен. Бивши пленници описват за тежки и систематични мъчения. В доста случаи дамите и мъжете са се завръщали от плена извънредно изтощени.
" Къде ли е той, какво ли става с него? "
Близките на бойците, като Свитлана, не получават никакви информации за ориста на децата си. " Обикаляме тук, разпитваме тези, които са били разменени. Някои момчета се обаждат и описват. Дъщеря ми пресява цялата информация и търси освободените. "
В диалозите с Русия за допустимо помирение укранският президент непрекъснато упорства и за замяна на пленници. Последното двете страни се споразумяха за размяната на по 1000 души, напомня АРД. Това е дребен лъч вяра за хората, която всяка неделя стачкуват в Киев.
Свитлана има единствено едно предпочитание: " Синът ми да се върне. Всички синове да се върнат! Знам какъв брой тежко е за една майка да чака. Ти просто не живееш. Всеки ден ставаш и лягаш с мисълта: " Как ли е синът ми? " Храниш се и се питаш дали и той има какво да яде. Къде ли е, по какъв начин ли е? Това е доста тежко ".
