Джебел, 1989: Когато гневът на покръстените турци избухна
Автор: Вилдан Байрямова
През 1989 година Джебел дава началото на майските протести против така наречен Възродителен развой.
Преименуването от дълго време е завършило. В Кърджалийско насилието против турците стартира през последната седмица на 1984 година и Българска комунистическа партия регистрира сполучлив край на акцията още при започване на идната година. Но примирението на " покръстените " е единствено видимо, раната не е зараснала и само Дойче веле, Свободна Европа, БиБиСи и Франс прес се оказват отдушници на жадните за правдивост хора. Иначе против тях са войската, милицията, Държавна сигурност, режимът на Тодор Живков и всички машини за напън. Следва всеобщото прогонване на турците, цинично несъмнено от комунистическите стратези като " Голямата екскурзия ".
Какво се случи на 19 май 1989?
Извън архивите на Държавна сигурност документни доказателства се намират мъчно. А и никой не приказва за тези смутни времена - те не са във фокуса на българските политици, множеството даже не знаят нищо, малко са и родените след 1989 година, които се интересуват от обстоятелствата. Истинските истории са разказвани от очевидци и пострадали от погрома. Но тях от ден на ден ги няма, паметта си отива, а в българското учебно заведение тази част от най-съвременната история не се учи.
Все отново преди няколко години някогашният кмет на Джебел Бахри Юмер, който е и уредник на протеста, описа за събитията пред Дъждовни води. " На 18 май в родопското градче умря Местан Агата, един почитан водач на общността, погребението трябваше да е на идващия ден. Вече имаше настройка за протестни демонстрации в цялата страна с искане за връщане на рождените ни имена, планувани за 22 май - с цел да не се помрачат честванията на Деня на Светите братя Кирил и Методий, само че не можехме да чакаме ", споделя Юмер.
Държавна сигурност е разбрала за готвените митинги, в ареста на милицията в Джебел е пребит локалният водач на съпротивата Исмет Панишев-Паниша. Към оня миг над 100 души са от седмица в гладна стачка. След вестта за кончината на Местан Агата Бахри и негови съратници цяла нощ обикалят от къща на къща и изясняват, че всички би трябвало да бъдат на погребението. А ритуалът е бил единствено предлог за скупчването на всички хора на едно място. Така на 19 май в градчето се събират над 10 000 души и това е първият кротичък всеобщ митинг на българските турци. Многолюдното шествие минава през квартал " Изгрев " на път към гробището и се стопира да даде кураж на присъединилите се в гладната стачка хора.
" Милицията и войската са получили заповедат да стрелят на месо "
" Тогава научихме, че милицията и войската са получили заповед да стрелят на месо, предупредихме всички да се приберат по домовете си, а на идващия ден в 10 ч. още веднъж да дойдат на площада. Същата нощ Джебел беше блокиран, от всяка къща извеждаха с побой мъжете, в сектора отново побоища и кръв, след това просто ги изхвърляха на улицата ", напомня Бахри Юмер. Част от тях получават инфаркти, други са увивани в пресни овчи кожи, с цел да зараснат раните им. На лекарите се не разрешава да оказват първа помощ на пребитите, споделя той.
Протести избухват в доста етнически смесени региони в Североизточна и Югоизточна България, единствено до края на май от страната са изгонени 5 000 участници. А след това Тодор Живков афишира, че Турция е отворила границите си и всички искащи са " свободни " да заминат. Емисари от Държавна сигурност обикалят по къщите и на избрани хора връчват молби за издаване на задгранични паспорти за екскурзия в чужбина.
" Не се не помни, не се преглъща "
Мехмедали Рамадан от Момчилград е измежду многото, понесли ударите на режима. Историята на бунтарството му стартира от 26 декември 1984 година, когато към 7 000 локални съперници на насилственото преименуване се събират на площада и отиват пред Районния комитет на Българска комунистическа партия, с цел да извикат, че държат на името, езика и вярата си. " Лъжеха ни, че единствено тези със смесените бракове ще получат нови имена - имаше такива фамилии, започнаха ги още през 1982 година Когато отидохме пред общината, бяхме обградени от танкове, милиция и пожарни коли, стреляха по нас, крещяха ни да се махаме. После започнаха да ни прибират в сектора ", споделя Мехмедали. Подозира, че тези от първите редици на митинга са били снимани. Тези хора не носели оръжия, нито камъни и тояги, единствено скандирали, че не желаят нови държавни имена. Пред очите му са разстреляни 16-годишният Мюмюн Ахад и Мустафа Иляз Али. Последвала команда откъм войската всички поданици да легнат на земята. А бойците тръгнали да бързат към разпръсналите се, тъпчели върху проснатите тела.
От командирования от Бургас следовател Димитров в сектора в Момчилград Мехмедали научил, че съгласно властта митингът е в действителност оповестяване на самостоятелна република и че нямало концепция за промяна на имената. " Насочи револвер към мен и се разкрещя, изкара ни терористи, а аз за пръв път чувах за автономност. Но от дълго време към този момент знаехме какво ни готвят, тогава стартира погромът върху нас, приятелите българи също бяха гневни поради ставащото ", спомня си Мехмедали. По дърветата в някои села се появили турски флагове - виновността била хвърлена върху протестиращите. Невъзможно било те да потвърдят, че нямат нищо общо с това, само че понасяли закани и кървава кавга. Той и група арестувани са изпратени в Шесто ръководство на Държавна сигурност в София, след това и в лагера в Белене.
Мехмедали и до през днешния ден не знае за какво е трябвало да търпи каторгата в лагера - нито при петте му явявания пред съда през януари 1985 година му станало ясно, нито по-късно някъде написа, че е осъждан. " Не се не помни това минало, не се преглъща, въпреки и след толкоз години. Милиционерите, които с ритници ми трошаха кокалите, в този момент са пенсионери и като ги видя на улицата, картините се връщат ", споделя той.
След Белене - паспорт за Австрия
След арестите лекари, медицински сестри, учители, инженери и други участници в митинга са изгонени от работа и пратени на изправителен труд в БКС - комуналното стопанство по това време. Всеки петък са задължавани да се явят в основания щаб по " Възродителния развой ", където дават пояснения и се подписват, че няма да напущат града. Неизменните въпроси били дали са се осъзнали към този момент, в случай че срещнат съгражданин - с какво име ще се извърнат към него, повтаряли им възбраната да приказват на " неясен език ".
Принудителното " осъзнаване " траяло до 1989 година Мехмедали, тогава на 26 година и автомонтьор по специалност, получава подготвен паспорт и разпореждане след два часа да е напуснал страната, да замине за Австрия с един куфар облекла, брачната половинка си и двете им деца. От Виена се трансферира в Берлин, а след това в Швеция - до рухването на Тодор Живков от власт през ноември. В рамките на тези два часа е длъжен да трансферира парцела си. Получава го шефът на БКС, споделя мъжът. " Имаме си родината, не можехме да пуснем корени в непознатата земя. Върнахме се през 1991 година, тъй като повярвахме, че е пристигнала демокрацията и правата ни са обезпечени ", споделя той.
Сега обаче е извънредно отчаян от разлома в Движение за права и свободи: " В тези години опитът беше да опълчват българи против турци, в този момент сме турци против турци, брат против брата. Едни и същи пишат сюжета, само че целият народ сме заложници ", заключава той.
Джебел, 36 години по-късно
Вчера в градчето се състоя следващият протест, който трябваше да отдаде респект към жертвите и героите от съпротивата против " Възродителния развой ". И в случай че предходната година трибуната беше брандирана с портретите на Делян Пеевски и Джевдет Чакъров, а сред тях почетният ръководител Ахмед Доган, то през вчерашния ден оттова гледаше единствено " момчето ". Докато кметът Неджми Али изнасяше доклада за новото начало на общината с плановете за паркове и улици, фракцията на Доган опразваше пространствата в софийската централа. Парламентарната група на Новото начало се подреди на трибуната дружно с посланика на Турция Мехмет Уянък и пловдивския общоприет консул Корхан Кюнгерю. Лидерът Пеевски не присъстваше на цялостния площад.
" С годините зарядът на паметната дата е сменен от досадата на патетичните речи и се отбелязва като празник на града. Истинската история е към този момент политически захласната от хора, които доста мощно желаят да се докопат до микрофона и да блеснат по някакъв метод ", разяснява Вели Шакир. Той живее в прилежащия Момчилград, само че всяка година на тази дата идва в Джебел. Тъжното съгласно него е, че този ден се е трансформирал в естрада на кухи речи на настоящи политици, а уредниците и действителните генератори на тези събития са пренебрегнати.
В разгара на закононарушението, наречено от Централен комитет на Българска комунистическа партия " Възродителен развой ", Шакир е живял в Трявна и помни злокобната тактичност на режима - тогава профсъюзните организации са впрегнати да вършат събрания, на които слоганът е " Турците в Турция, България - на българите ".
" Принудиха ни да си сменим рождените имена, а в това време ни мразеха, това е толкоз неуместно - с репресии да отнемеш името на индивида, да го направиш българин и да го мразиш. Как се приобщават такива хора, какъв брой би трябвало да си неприятен, с цел да участваш в сходна обречена идея? ", търси логиката Вели. Той счита, че тези възпоменателни манифестации не следва да губят смисъла и наличието си, а би трябвало да напомнят историята, тъй че тя да не се не помни и в никакъв случай да не се повтаря. Но явно и тази история пътува към забравата.
