България не само не прибързва с еврото, тя закъснява
Евроскептичните гласове споделят, че жителите ще обеднеят, в случай че бъде признато еврото у нас. Допълват, че България не е подготвена, че Европейският съюз е потъващ транспортен съд, че страната ни не извършва критериите в действителност и лъже Европейската комисия за бюджета, който е показала. Как можем да разбираем на жителите до каква степен изброените тези имат учредения, разяснява в " Мрежата " по стратегия " Христо Ботев " Ралица Симеонова-Ганева, преподавателка в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
" Съвсем в резюме мога да кажа, че тези изказвания са чиста нечиста сделка и опит за заиграване със страховете на хората. Да кажа дали България е подготвена за участие или не, зависи от преценката на Европейската комисия, Европейската централна банка. Тези две институции имат несъразмерно по-голяма изчерпателен потенциал и експертиза от цяла България и могат да преценяват дали информацията, която сме подали, е достоверна или не.
От започването на процеса по присъединението към Европейски Съюз досега не се е случвало България да бъде упреквана, че предоставяме некачествена или подвеждаща информация по тези и сходни въпроси. Това е извънредно значимо. Официалните български институции нямаше да изпратят искане за ексклузивен отчет, в случай че не изпълнявахме обективно критериите.
В никакъв случай не мога да кажа, че България прибърза с еврото. Напротив, тя закъснява. Левът е закрепен към еврото в 1997 година Страната пое този ангажимент още с влизането си в Европейски Съюз през 2007-а, а първичната цел беше да се присъединим през 2009-2010-а. Това е концепцията в първия конвергентен отчет, когато ни одобряват в Европейски Съюз. От 2020 година към този момент сме публично в по този начин наречената " чакалня ", Валутния механизъм 2. Това е подготовителният стадий за еврозоната. Ние към този момент сме вътре. Реално сме увързани с еврото, само че без достъп до решенията и инструментите на ЕЦ. Тази обстановка не е еквивалент на суверенитет. Забавянето вреди, то основава неустановеност, подкопава доверието и стопира вложенията. Ако не създадем крачката в този момент, когато сме подготвени, изпращаме неприятен сигнал и сами се блокираме.
Като цяло тезата за потъващия транспортен съд е доста забавна. Най-малкото тъй като по този начин нареченият " развален Запад " се чака да се срине още от средата на XIX век. А той си стои недокоснат, в положително здраве. Европейският съюз включва едни от най-мощните международни стопански системи. Освен това след дъловата рецесия на Еврото през 2012 година бяха взети задоволително солидни ограничения. Европейски Съюз сътвори институции, с които да се оправя с възможни сходни опасности. Няма 100% застраховка, че обстановката няма да се утежни в даден миг. Това се случва регулярно през последните 300 години по логиката на бизнес цикъла.
Следва да имаме поради, че България ще бъде повлияна негативно, без значение дали е във или отвън зоната, в случай че ние минем през някаква такава рецесия. През последните 15 години имахме опция да следим два такива епизода. Световната икономическа рецесия и рецесията с COVID-19. Да, резултатите при нас бяха доста по-тежки и по-продължителни спрямо тези в еврозоната. "
И това се дължи навръх това, че не сме част от еврозоната?
" Точно по този начин. Левът самичък по себе си не обезпечава никаква непоклатимост отвън връзката си с еврото по линия на валутния ръб. Можем да кажем, че валутният риск, въпреки и дребен, допуска малко по-голяма неустойчивост за България спрямо еврозоната точно заради това. И е редно да уточним, че споменаването, че левът е знак на националния суверенитет, е по-скоро прочувствено, в сравнение с стопански обосновано изказване. Паричната единица сама по себе си не подсигурява суверенитет, нито го показва в цялост. Истинския суверенитет мери способността на една страна да взема независими решения съответно във връзка с икономическата, паричната и фискалната политика. А сега България не организира лична парична политика. Левът е закрепен към еврото посредством валутния ръб. Това значи, че ние действително към този момент следваме логиката на еврозоната, само че приемането на еврото не е отвод от самостоятелност, а в действителност прекосяване към пълноценно присъединяване в процеса на взимане на решения в границите на европейската икономическа система. "
След като от години валутният ръб е фиксирал лв. към еврото, за какво има гласове, които оферират да се ориентираме към $?
" Трябва да се фокусираме върху един значим факт. Търговията ни в евро е над 80%, т.е. ние търгуваме с Европейския съюз. Търговията ни със Съединени американски щати и търговията в долари е в доста по-малък размер. Нашият стопански интерес е еврозоната. "
Какво значи България да е подготвена? Кой го дефинира?
" Да сме подготвени значи да изпълняваме критериите за участие по резистентен метод. Сравнението на стойностите на индикаторите с тези на критериите демонстрира, че номинално ние ги изпълняваме. Единствените институции, които са способени да дадат оценка дали осъществяването е стабилно, оттова да дадат зелена светлина за участие, са Европейската комисия и Европейската централна банка. Те дефинират надлежно и датата на началото на участие. Не ние, нито вие, нито аз, нито който и да било различен, включително и националните ни институции, може да направи това: да каже, че ние влизаме през януари 2026-а или 2027-а, това не е наше решение. "
Как хората да разпознават способените фигури?
" Бих почнала с това, че би трябвало да се обръщаме към икономисти, откриватели, които са били въвлечени в процеса, които имат опит в този развой. Говорим за експерти и икономисти, само че при една тясна формулировка на икономист, а не необятна, каквато се наложи в България от близкото минало. Тези, които имат опит в процеса, са работилите в Министерството на финансите, работещите в Министерството на финансите, в Българската национална банка, в Европейската комисия, в Европейската централна банка. Това са институциите, които са дали и дават опция на някого в действителност да се потопи в процеса и да е наясно с това, което се случва, и да познава в дълбочина проблемите. "
Има доста носталгични гласове към времето, в което България беше част от Съвета за икономическа взаимопомощ, че тогава българите са можели да си купят каквото си изискат, хлябът бил 40 стотинки и са ходили на море по няколко пъти в годината...
" По няколко пъти хората може би са ходили на море, тъй като им е било неразрешено да пътуват в чужбина (това е в границите на шегата). От няколко години с проф. Мартин Иванов и доцент Калоян Ганев от Софийския университет изследваме тематиката за инфлация, пари, ползване и в исторически проект покриваме един съвсем 300-годишен интервал. Твърдението, че българите са благоденствали по времето на Съвет за икономическа взаимопомощ, е отчасти погрешно.
Вярно е, че номиналните приходи тогава са нарастнали, само че това е съпроводено от един доста непоколебим административен надзор на цените, бих поставила в скоби несъизмерим от икономическа позиция, което е довело до изкуствено високи действителни заплати и покупателна дарба. Постигнато е за сметка на продължителен недостиг, струпване на инфлационен напън, задлъжняване на стопанската система, което в действителност води до целия стопански срив и високата инфлация през 90-те години.
Накратко, поддържането на условен добър живот е било за сметка на голямо задлъжняване на страната. Живели сме на заем. И настрана би трябвало да си дадем сметка, че не всички хора ходеха всяко лято на море, на пазарите не всеки път имаше задоволително родни плодове и зеленчуци, за вносни въобще не приказваме. Затова и домашните стопанства процъфтяваха, така наречен " буркан стопанска система ". А през днешния ден качеството на храната за значително хора, за жалост не за всички, е въпрос на избор и желания. Едно време нямаше избор.
По отношение на участието в Европейски Съюз, можем да кажем: Да, през прехода ние обедняхме, само че откакто развихме пазарната стопанска система и влезнахме в Европейски Съюз, преминахме през напълно друга траектория на развиване, за по-малко 20 години постигнахме доста повече от това, което сме постигнали през 45 години на социалистическото ръководство. И през днешния ден ние живеем в най-богатия вид на нашата страна, който познаваме исторически. "
Може ли образец за илюстрация...
" Разходите за храна десетилетия, епохи наред са били преобладаваща част в бюджета на семействата като % от всички разноски. От откато ние сме в Европейски Съюз, зависи базата, която гледаме, този % спада под 30, даже под 20. Ето образец – ние даваме доста по-малко пари за храна като % от разноските, в сравнение с преди. "
Каква е разликата сред приемането на еврото в този момент и деноминацията през 1999-а? Може ли да се направи подобен паралел?
" Бихме могли да създадем паралел с всичките парични промени. Спрямо 1999 година деноминацията няма безусловно никаква разлика. Тогава още веднъж заменихме една валута с друга, въпреки и със същото име. Единствено името този път ще бъде друго, ще е евро, а не лев. Паричните промени сами по себе си нито предизвикват проблеми, нито вземат решение проблеми. Такъв е и казусът с деноминацията 1999-а. Ние имахме стабилизация на цените, смяна на икономическата среда, доста осезаема след доста тежка рецесия, само че това не се дължи на деноминацията сама по себе си. Деноминацията в някаква степен овладя упованията на хората, дори оказа помощ в противоположна посока, чисто психически.
По-любопитни са първите промени през социалистически интервал: през 1947-а и 1952-ра, те са със изземващ темперамент. Грабителски промени ги назоваваме в историята. Тогава огромна част от парите на релативно по-богатите семейства са били конфискувани. И когато организират промяната 1962 година, се натъкваме на всеобща неуравновесеност. Тогава е имало мощен боязън у популацията, че още веднъж ще им бъдат конфискувани парите. Хората всеобщо са изтеглили спестяванията си от ДСК и са изкупили всичко по магазините, което може да бъде закупено като стока. И аз дори се чудя дали тези клюки в този момент, че парите на жителите ще бъдат взети, влезем ли в еврозоната, не се подхранват от мемоари. "
Името на българския лев...
" Името " лев " фактически е обвързвано с изображението на лъв върху непознати монети, най-много върху френския франк. През Възраждането френските франкове са били публикувани и познати по нашите земи. Името " лев " е признато, тъй като лъвът е знак на мощ и господство и е трябвало да придаде на новата валута тежест и авторитет. Румънската проливам, името " лей ", също значи " лъв " на румънски. Смята се, че то произлиза от холандския талер, на който имало изобразени лъвове. Това е доста значим миг, тъй като демонстрира, че въздействието на лъва не е единствено в хералдиката или символиката на монетите, а ние я срещаме при доста други страни. Тоест името " лев " не е неповторимо. Емоцията, сантиментът по отношение на това име буди удивление. "
Доц. Ралица Ганева
