Защо България трябва да се поучи от Канада
Коментар на Евгений Дайнов:
" Девиантните " (по Аристотел) политици, т.е. тези, които ръководят за личното си богатство, считат народите си за зли, алчни и страхливи. И им оферират съответните политики, съдържащи завист (насочвана против избрани групи от популацията или към чужденци и непознати държави), лакомия (подкупи за правилните последователи) и закани.
" Правилните " (пак по Аристотел) политици, които се пробват да ръководят за общото богатство, се опасяват, че народите им са зли, алчни и страхливи. И се боят да оферират тези политики, които биха били от изгода за хората, в случай че се окаже, че те не са зли, алчни или страхливи.
Поради тези си показа за народите си девиантните политици постоянно прекаляват, а постоянните като предписание в никакъв случай не разпростират изцяло своя капацитет за напредване напред на общото богатство. Имаме много образци и в двете направления в последните месеци и години.
Тръмп прави същата неточност като Радев
Да стартираме с Румен Радев. Очевидно уверен, че българите са зли и страхливи и по никакъв начин не желаят да стават европейци, той по всякакъв начин се пробва да нагоди своето политическо държание към тези хипотетични българи. Предлагащ референдум срещу еврото навръх 9 май, Деня на Европа, Радев явно се надяваше на някакво мощно изригване на " безмълвното болшинство ", което в неговата глава е антиевропейски, ретроградно и проруско. Това изригване не се състоя, защото такова болшинство няма. Вместо да излезе на огромната сцена и, яхнал националната завист, да опустоши омразните му партии, той се оказа затворен посред една десета от българския народ.
Оттатък океана Доналд Тръмп прави същата неточност към този момент четвърти месец. Представяйки си, че американският народ ненавижда чужденците, дамите и чернокожите, боготвори богатите, презира бедните, харесва диктаторите и се опасява от силата, Тръмп се опита да гради политиките си тъкмо върху тези свои показа. И се снабди с най-ниските равнища на поддръжка въобще в американската история.
Американският народ не се оказа толкоз злобен, че да се радва на случайните арести, наложени от Тръмп. Не се оказа толкоз малоумен, че да се радва на орязването на личните си обществени и медицински придобивки, та да има пари за милиардерите. И въобще не се оказа толкоз нерешителен, че да не се съпротивлява против произвола, налаган от американския президент, мечтаещ да бъде крал (в най-лошия случай – папа).
На другия полюс са демократичните политици в Европа и България. В Европа те заобикалят да изясняват нещата ясно на своите жители – да вземем за пример, че е нужна готовност и някои неудобства, с цел да бъде спряна войната, тръгнала от изток към Стария континент. Причината: те не са до дъно уверени, че имат отсреща си жители. Представят си, че имат работа с консуматори, които се интересуват само от цената на яйцата. И сами си подрязват крилата, вместо да ги разперят за правенето на същински огромна политика.
В България демократичните политици също заобикалят да приказват с народа си, защото ги е боязън, че той е малоумен, злобен и русофилски. И също сами си поставят кол в колелата, вместо да увличат хората към огромни цели за богатството на всички.
Вижте Канада, вижте Карни
На този декор е същински радостно, че се появяват и позитивни образци. В Канада, която Тръмп желае да трансформира в щат на Съединени американски щати, министър председателят Марк Карни не си показа народа като злобен, лаком, нерешителен и протръмпистки надъхан. Напротив, умерено му изясни, какъв е казусът (политиката на САЩ) и какво е решението (постигането на самостоятелност от американската стопанска система и системи за сигурност) – и завоюва изборите, като обърна към 20-процентна преднина на своите политически съперници. Същото съвсем незабавно се случи в Австралия. Там лейбъристите също приказваха с народа си като със зряло и отговорно творение и обясниха защо става дума. И също завоюваха изборите, обръщайки голямата преднина на своите съперници.
Има нации, които след генерации гнет и беззаконие стават зли, алчни и страхливи. Там, където не е имало десетилетен гнет, народите са общо взето прилични и рационални същества. С тях може и би трябвало да се приказва не с викове, шегички или високомерно неуважение, а умерено, рационално и съществено.
На всички им писна от политическо шоу и от политически палячовщини. Оттук насетне значими и ефикасни ще са точно политиците, които наподобяват, приказват, вървят и гледат като Марк Карни.
