ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.

- Може ли да се каже нещо ново за 9 май 1945 година, за смисъла на тази дата за Европа и света, акад. Марков?

- На тази дата Третият райх капитулира пред обединените народи, това са народите от Антихитлеристката коалиция, водени от тримата огромни – Рузвелт, Чърчил и Сталин. Те побеждават Третия райх и поставят завършек на войната в Европа, която в Източна Азия и Тихия океан против Япония продължава до 2 септември 1945 година Тази война опустошава Европа, служи за поука. Но след нея се оказва и, че Европа не е център на света. Европа освен е разорена, тя се разграничена сред двете свръхсили – Съединените щати и Съветския съюз. За разлика от Първата международна война, когато има съглашенска окупация и репарации, откъснати територии на победените, този път Червената войска не се изтегля от окупираната Източна Европа, а постанова руски модел на социализъм. Това продължи до рухването на Берлинската стена. Това е особеното на Втората международна война спрямо Първата – светът и Европа бяха разграничени, а в края й се сътвориха предпоставки за започване на нова война – Студената война. Тя отново има световни измерения, само че нуклеарното оръжие възпира тази борба да стане „ гореща “.

- Защо капитулацията в Реймс на 7 май остава в сянка на капитулацията в Берлин? Само за нас, източноевропейците, ли е по този начин?

- Англосаксонските сили и французите подписват с ген. Алфред Йодл, само че Сталин не признава тази капитулация. Източният фронт е главният фронт във Втората международна война, за разлика от Първата, когато Западният фронт е главен. Сталин упорства, че Червената войска е основният инструмент на успеха и разпоредбите би трябвало да бъдат подбудени в столицата на победения зложелател. Берлин е срутен от бомби, само че постройката на Военноинженерното учебно заведение е оживяла и капитулацията е подписана там. Архитектурата на следвоенна Европа също се построява тук – в оживелия замък на престолонаследника в близкия до Берлин Потсдам. С тази втора капитулация Сталин показва самочувствие – дава да се разбере, че той няма да се изтегли. Чърчил и Хари Труман (Рузвелт е умрял преди месец) се пробват в Потсдам да понижат цената, да не „ предадат “ поляците. Труман споделя на Сталин – вземи ги другите, само че недей да пипаш Полша, тъй като имаме 7 милиона поляци в Съединените щати и те са значими гласоподаватели.

- Политиците в никакъв случай не престават да мислят за идващите избори. Чърчил също мисли за гласоподавателите, във Англия е задграничното полско държавно управление.

- Там обаче връзките са обтегнати, откакто през 1943 година се разкрива Катинското кръвопролитие и Сталин го приписва на германците. Премиерът ген. Сикорски стачкува поради починалите 11 хиляди полски офицери, скъсва връзките със Съветския съюз, само че позицията на Чърчил е друга. Той не желае да си скапва връзките с Чичо Джо, както назовават Сталин, тъй като Червената войска му би трябвало. Тя е силата на Източния фронт. Ген. Сикорски обаче продължава линията си и самолетът му пада при излитането от летището в Гибралтар. Наследникът му е уверен от Чърчил и Рузвелт да възвърне връзките със Сталин. Така е в огромната политика. Няма морал.

- Защо Италия е приета за страна победителка, макар че нейни войски водят война против Червената войска в Сталинград, а България – не, макар Дравската епопея?

- Пак поради политиката на огромните и на Чърчил в частност. Той има уязвимост към Мусолини още от 20-те години на ХХ век. И двамата са уверени антикомунисти. През 1926 година Чърчил даже споделя, че в случай че той е живеел в Италия, естествено, щял да бъде фашист. Но по-късно се трансформират нещата. Чърчил е благосклонен към фашистка Италия, която капитулира още през септември 1943 година Италия е окупирана от съдружниците, само че в това време е приета за съвоюваща страна. Италия, която е част от оста Рим – Берлин – Токио! При дележа на Европа Чърчил се спазарява със Сталин италианците да не заплащат репарации. В Италия има мощно партизанско придвижване. Там, както и във Франция, има заплаха комунистите освен да дойдат на власт, само че и да останат на власт. Сталин обаче към този момент не се интересува от международната пролетарска гражданска война на Ленин, към този момент е разпуснал Коминтерна. Той към този момент сменя политиката, желае буферна зона, желае страни, подчинени на Съветския съюз в Източна Европа. Казва, след Първата международна война вие създадохте санитарна зона против руската страна, в този момент пък аз ще основа моя санитарна зона. И откакто Червената войска е в Източна Европа, както американците са в Италия, се приема политиката на свършените обстоятелства. Тримата огромни предрешават ориста на народите без въобще да ги питат.

- Но Сталин на процедура предава комунистите в Италия, Франция и Гърция.

- Предава ги без да му мигне окото. Когато Червената войска навлиза в България, тя стопира до Горна Джумая, въобще не излиза на Бяло море, където българската войска е до 28 октомври 1944 година, до подписването на примирието в Москва. Сталин се преценява с „ процентите “, които е договорил с Чърчил. Чърчил споделя – за моята империя е значима Гърция, Източното Средиземноморие е пътят към Индия, накажи българите. Чърчил ни ненавижда още от Първата международна война, когато го проваляме в интервенцията при Дарданелите. Гръцките комунисти тогава държат две трети от територията на страната, там има мощно партизанско придвижване. Чърчил стоварва десант в Атина, поддържа роялистите и се разправя с комунистите. В страната избухва революция и се води до 1949 година! В дневника на Георги Димитров има такава негова имитация към Сталин – другарю Сталин, гръцките комунисти се надяват на помощ. Но Сталин се е схванал с Чърчил! Този дележ остава в действие до рухването на берлинската стена. Нима Западът се намеси през 1956 година в Унгария и през 1968 година в Чехословакия?!

- В историята няма „ в случай че “, само че не мога да не попитам вероятен ли бе различен излаз във Втората международна война?

- Фаталната стъпка и на Наполеон, и на Хитлер е войната с Русия. Това е голяма страна, която отстъпва територия, с цел да печели време. Хитлер, несъмнено, познава историята. Той споделя – армията на Наполеон е била на коне, ние сме на танкова, бързо ще превземем Москва. Качеството ще победи количеството, споделя Хитлер. Но стана противоположното. Хитлер няма нефт, няма гориво за танковете. Германците нямат запаси да победят останалата част на света. Ами Съединените щати! Съединени американски щати създават танкове, колкото всички други воюващи. Те са една голяма работилница, с големи запаси, която никой не бомбардира. Така че огромната неточност на Хитлер е, че атакува Съветския съюз. Това пък е огромната победа на Чърчил, той споделя за 22 юни 1941 година, че това е най-щастливият ден в живота му.

- Днешна Русия обаче загуби въздействие в тъкмо тези територии, които във Втората международна война, а и по времето на Наполеон, са запазили „ сърцето й “ - Москва. Загуби Украйна, загуби Грузия, на път е да загуби Молдова.

- Руснаците имат един атавистичен боязън, че ще бъдат нападнати. Било от изток, било от запад. Били са 150 години под монголско робство, претърпяли са Наполен и Хитлер. Путин с това печели. Той споделя – те унищожиха Съветския съюз, който се разпадна, желаят да се разпадне и Русия. Руснаците са континентална империя. Когато се издигне един поробител и се огледа, най-после опира отново до Русия. И я атакува. Трябва да се познава историята и народопсихологията. Никакви наказания няма да спрат руснаците. Ако на американците им спреш „ Макдоналдс “, те ще обкръжат Белия дом. Руснаците ще останат на самун, сланина и водка, само че няма да се предадат. Американците и западноевропейците са нещо друго. Когато американците търпят проваляне при Ардените и губят 17 000 души, Рузвелт получава нервна рецесия по време на конференция в Белия дом. Той вика ген. Гроувс, който управлява атомния план, и го пита – къде е атомната бомба, с цел да я хвърлим против Берлин! Американците не понасят човешки загуби, това е слабото им място. От 60 милиона жертви по време на Втората международна война, 26 милиона са жители на Съветския съюз. Коя страна щеше да издържи на този удар на Третия райх на 22 юни 1941 година! Така че нашите русофоби, са заловен да четат малко повече история, да не се подиграват с Дядо Иван, нищо че Чичо Сам им е доста приветлив с всякакви фондации.