Най-голямото нахалство: Денят на победата
Коментар на Георги Лозанов:
На фона на договарянията за дълготраен мир в Украйна, които Путин майсторски саботира, предлагането му за тридневно помирение (от 8 до 10 май) в очакване и на взаимност от Зеленски, не беше нищо друго, с изключение на огромно политическо и човешко безсрамие. Какво като за всеки е ясно, че единствената му цел е да обезпечи успокоение за парада по случай така наречения День Победы в така наречената Великая Отечественная война, откакто Путин разбра, че със завръщането на Тръмп в Белия дом, колкото по-безпардонни са настояванията му, толкоз по-вероятно е да бъдат изпълнени.
Още вести от Украйна
Поне три исторически фалшификации
Най-голямото безсрамие обаче е самият Ден на успеха (9 май), разгласен за подобен от президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики през 1945 година, без единодушие на съдружниците във Втората международна война, които имат други показа за края ѝ. Но комунистическа Русия е бързала да си присвои успеха, а изобщо и войната като я преименува от международна на отечествена, с което основава най-малко три исторически фалшификации.
Първата е тенденциозното подценяване на съдружниците, които руската агитация скоро ще трансформира във зложелател №1 и ще влезе в Студена война с тях. А учениците в руския блок от най-ранна възраст ще учат, че точно руснаците са избавили Европа от фашистите и в бъдеще ще я спасят и от капиталистите, каквито са и самите им някогашни съдружници. Нищо, че без дейната роля на Англия и Съединени американски щати и отварянето на втори фронт изходът от войната щеше да е прекомерно друг.
Втората имитация, ненапълно в несъгласие с първата, е заставането паралелно до същите тези съдружници, с помощта на които войната се разпростира като конфликт сред народна власт и тирания, с цел да излезе, че и Съюз на съветските социалистически републики принадлежи на демокрацията. И да се прикрие фактът, че на източния фронт борбата е сред две еднообразно злокобни диктатури, като комунистическата – след съдружната победа над фашистката, да получи правото да окупира огромни елементи от Европа. Единствено Чърчил като че ли си дава сметка какво ги чака окупираните страни и замисля съдружниците в края на войната на собствен ред да разгромят армията и на победилата тирания. Планът му обаче не намира поддръжка в изтощените към този момент военни, както проличава от кодовото му название – интервенция " Немислимо ".
За симетрията сред двете диктатури ние имаме личен сладкодумен образец с книгата " Фашизмът " на Желю Желев. Написана още през 1967 година, тя излиза след 15-годишно висене по издателствата, с цел да бъде три седмици по-късно конфискувана от книжарниците и библиотеките и инкриминирана. Причината е, че всеобщо се чете като изложение на комунизма, въпреки че споделя единствено за фашизма. И " читателят самичък за себе си откриваше ужасяващата истина, че сред нацистката и комунистическата политически системи освен няма основна разлика, само че доколкото я има, тя не е в интерес на комунизма ", написа доктор Желев. Дори ужасяващите цифри съответстват – по към 20 милиона минават и през нацистките, и през сталинистките лагери. Въпреки това обаче: " Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин. Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е оповестил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал ", както печално установи съветският публицист бежанец Виктор Суворов и се пита " Защо Втората международна война е приключила за Съветския съюз с по този начин наречената " велика победа ", която се е оказала по-лоша от всяко проваляне? ". Вероятно тъй като Западът - пред угрозата демокрацията в Европа да бъде унищожена от Хитлер - подхваща нещо като познатата ни " сглобка ", само че геополитическа, в която, с цел да спре едната тирания, се съюзява с другата с вярата след това да се оправи и с нея. И след 45 години най-накрая съумява или най-малко по този начин ни се струваше тогава…
Третата имитация е в датировката на Великата отечествена война – от 1941 до 1945, с цел да отпаднат първите две години от началото на Втората международна война дружно с въпроса какво е правил Съюз на съветските социалистически републики през тях. И да се не помни, че подписва контракт с Хитлеристка Германия, прочут като пакта Рибентроп-Молотов и взаимно атакуват Полша – на 1 септември 1939 година Германия, а след 16 дни Съюз на съветските социалистически републики. И даже излизат с обща декларация, в която се споделя, че " уреждат границите сред двете страни вследствие разпадането на Полската страна и създавайки по този метод сигурна основа за нескончаем мир в Източна Европа ". Тръпки да те побият от оруеловата измама - " Войната е мир... " - и от това какъв брой прилежно я е усвоил режимът на Путин, като да вземем за пример, че не той, а България и Румъния са отговорни за войната в Украйна. Но в случай че в действителност, съгласно една безапелационна версия, Хитлер и Сталин преди време са се скарали поради България, светът би трябвало да ни е изключително признателен, тъй като можем да си представим какъв щеше да е той, в случай че двамата диктатори в коалиция бяха траяли да заграбват територии и да избиват популацията им.
Единственият коз на Русия
Исторически инцидентното в последна сметка прекосяване на Съюз на съветските социалистически републики на страната на антифашизма е единственият коз (в хазартната терминология на Тръмп) на Русия, който тя продължава да стиска 80 години след успеха над фашизма. А Путин необмислено го употребява за оправдание на завоевателната си политика. И първата работа на пропагандата му – по тертипа на Сталин, за който всеки съперник е фашист или нацист, бе да разгласи още с противозаконната анексия на Крим украинците за нацисти, а Европейски Съюз напряко за Четвъртия райх.
В по този начин надутия агитационен балон става витално значимо за Путин на парада в Москва на 9 май да дойдат международни водачи, които с наличието си " по дифолт " да легитимират режима му като обективен и либерален. Гротеската обаче е цялостна, когато, с цел да легитимират путиновата народна власт, един до различен на трибуната се подредят диктатори и парадът наподобява като излязъл от филм на Чарли Чаплин.
