Виетнам: как най-бедната страна постигна гигантски напредък
На 23 януари 1973 година президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън афишира в послание към сънародниците си края на войната във Виетнам. Но към този миг става дума единствено за евакуиране на американските елементи - мирът настава две години по-късно, а страната е разграничена и унищожена.
Следват години на голяма беднотия, траяла до 1990-те, показва историкът Райнер Цителман пред немската социална медия АРД. " През 1990 година Виетнам бе най-бедната страна в света - по-бедна от всички африкански страни. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията беше едвам 98 $ - по-малко, в сравнение с в Сомалия или Сиера Леоне. "
Промяната стартира през 1986 година
Днес, 35 години по-късно, междинният годишен приход е към 5000 $. Това към момента е малко, само че съставлява великански прогрес в съпоставяне със стойностите от 1990 година, показва немската медия.
Промяната стартира през 1986 година. На фона на пагубното икономическо състояние държавното управление се вижда насила да вземе ограничения - с така наречен политика на отваряне и обновяване, по силата на която страната се отваря за задграничните компании.
Петер Бюрщеде, капиталов съветник на немските компании във Виетнам, отбелязва пред АРД, че същинският пробив идва много по-късно. " Големият приток на задгранични вложения стартира едвам с присъединението към Световната комерсиална организация през 2007 година. А последният голям подтик пристигна през 2018 година с наложените от първото държавно управление на Тръмп наказателни мита за китайските артикули. "
Дали в този момент може да се чака нов подтик, в случай, че и този път Виетнам извлича изгоди от комерсиалния спор сред Китай и Съединени американски щати? Плановете са амбициозни, изяснява АРД - до 2045 година страната желае да се подреди измежду индустриалните народи. И не е единствено това, споделя Бюрщеде: " До 2050 година Виетнам желае да реализира климатична индиферентност - както доста други страни в света. Но пред стопанската система на Виетнам има още дълъг път, защото половината от електроенергийните потребности към момента се покриват с въглища. "
Виетнам като че ли желае да изпревари самия себе си, разяснява по-нататък немската медия. До 2050 година страната желае да стане и един от огромните световни играчи в производството на чипове. Дитмар Шванк от Австрийската комерсиална камара в Ханой споделя пред АРД, че изпитва избрани подозрения в това отношение. " Вече над 40 задгранични компании за полупроводници са вложили във Виетнам, само че страната има потребност до 2030 година от към 50 000 инженери в бранша на полупроводниците, с цел да може да се оправи с набелязаните проекти. "
Ниски заплати, висок напредък
Най-големият немски производител на полупроводници Infineon също има свое посланичество във Виетнам. Като цяло Германия е добре показана в страната, показва Бюрщеде. " Всяка година се прибавят сред пет и 10 заводи, развиването е релативно непрекъснато, само че немският ангажимент не може да се съпостави с този на японците, китайците, тайванците или корейците, които са тук най-големите вложители. "
Засега Виетнам остава страна на ниските заплати - равнището им е два пъти по-ниско от китайското. Страната притегля с огромни индустриални зони, добра инфраструктура и постоянен напредък. През последните 10 години той възлиза приблизително на 6%. А това значи, че Виетнам може да бъде присъединен към най-бързо растящите стопански системи в света.
Автор: Фолкер Хирт (АРД)
