100-те дни на Желязков: какво показаха и какво произведоха
Докато в света се вихри " революцията " на Доналд Тръмп, в България изтекоха първите 100 дни на кабинета " Желязков ". Какво създадоха те, като се изключи че тандемът Борисов-Пеевски за пръв път ръководи намерено дружно?
Коментар от Даниел Смилов:
Докато в света се вихри " революцията " на Доналд Тръмп, която сякаш ще сложи завършек на международния ред, открит след Втората международна война, в България изтекоха първите 100 дни на държавното управление " Желязков ". Тези 100 дни в България демонстрираха главно две неща. Във вътрешен проект се прави много сериозен опит за възобновяване на ръководството Борисов-Пеевски отпреди 2020 година. Във външнополитически проект 100-те дни на Желязков могат да бъдат избрани като геополитическо ослушване: курсът официално не е изменен, само че тактиката е снишаване, до момента в който се види накъде духа вятърът.
100-те дни в 11 точки
По-детайлно видяно, 100-те дни създадоха следното:
1. Бойко Борисов съумя да вкара " Ново начало " в ръководството, което беше и първичният му проект. Затова той застана твърдо против " кордона " по отношение на Пеевски и приключи договарянията за общо ръководство с ПП-ДБ на ранен стадий. За него би бил преференциален вид с ПП-ДБ и " Ново начало " в ръководството. Но ПП-ДБ в тази ситуация вярно разчетоха, че в една такава формула ролята им би била просто на смокинов лист. Ролята на смокинов лист се съгласи краткотрайно да играе групировката на Доган, само че и тя бързо осъзна неуместното състояние, в което е изпаднала. Нещо повече: институциите несъмнено застанаха на страната на " Ново начало " в голям брой разногласия (последният от тях е за " Сараите в Бояна " ), което направи невероятно присъединяване на АПС в ръководещото болшинство. На елементарен език казано, Делян Пеевски изгони хората на Доган освен от сараите, само че и от мнозинството;
2. В резултат за пръв път тандемът Борисов-Пеевски ръководи намерено дружно - гласовете на " Ново начало " са публично нужни за оцеляването на държавното управление и Пеевски декларира, че ще го поддържа. Докато Борисов цели да се дистанцира обществено от Пеевски в изявленията си (доколкото въобще това е възможно), Пеевски държи да акцентира основната си роля в управлението;
3. Хоризонтът на този модел е обвързван с решението на Европейски Съюз за българското участие в еврозоната, което се чака през юни. Дотогава страната има потребност от постоянно държавно управление и това се трансформира в една от главните легитимации на актуалното ръководство. ПП-ДБ са в неловката обстановка да подлагат на критика ръководството, само че да не подхващат ограничения за свалянето му най-малко до юни. Което значи, че държавното управление може само да се самосвали, в случай че затъне в някой от корупционните кавги, които създава регулярно;
4. Големият звук към " дупката " в бюджета и наследените високи дефицити от Асен Василев се оказа просто опит на ГЕРБ и " Ново начало " да се героизират като спасители от несъществуващи беди. Дори бюджетът на начислена основа за 2024 година излезе в границите на 3%, инфлацията влезе в маастрихтските критерии още през февруари, а бюджетът през 2025 година се оказа, че елементарно може да се впише в разпоредбите за финансова дисциплинираност на ЕС;
5. Вместо да създадат това обаче, ГЕРБ и сътрудниците им подвигнаха разноските за 2025 година до рекордни равнища, като ги усилиха трагично повече от растежа на Брутният вътрешен продукт и заложената инфлация. Като черешка на тортата бяха добавени нови заеми в размер от над 7 милиарда лв., които ще бъдат дискреционно раздавани от Банката за развиване или ще отидат в държавни енергийни сдружения. Общото в двата случая е, че парите ще се харчат, без Народното събрание да е определил защо тъкмо - и по този начин вероятността да доближат до клиентелни мрежи е голяма. Както се случи с заема от ББР от 200 млн. лв. за така наречен Вълк: страната просто загуби парите, а някогашният началник на банката Мавродиев е сега дезертьор от правосъдието;
6. В резултат от раздуването на разноските бе належащо да се заложат прекомерно оптимистични доходи в бюджет 2025. Затова е евентуално този бюджет да не бъде изпълнен във връзка с недостига. Надеждата на ръководещите е, че това няма да е значимо, тъй като решението за влизане в еврозоната ще е към този момент взето. Но всичко това не е добра управническа практика;
7. Продължи мотаенето по трите закона, нужни за освобождение на заплащанията за България от Европейски Съюз. Има придвижване по този пакет, само че той към момента не е напълно признат. Основната причина очевидно е в договарянето на нови шефове на антикорупционните органи - европейските сътрудници въпреки всичко знаят какво става в страната и няма да си затворят очите, в случай че откровени корумпета бъдат сложени и на тези позиции;
8. Най-големите провали на ръководството - неговата Ахилесова пета - предвидимо се оказаха в битката с корупцията (по-скоро в битката против битката с корупцията). Най-прясно: ръководещото болшинство като стена застана против чуването на служителите на реда, скандално отзовани при разкриването на контрабанден канал. Вместо да се проверява и разплита до дъно този случай, от Министерство на вътрешните работи дадоха отговор с " откриване " на нова " митническа спекулация " - сякаш различен контрабанден канал на митичен воин от 90-те (Паскал). И с цел да е ясно, че става дума за спешен пиар, бе намесено ни в чеп, ни в ръкав и името на народен представител от ПП-ДБ. Целенасоченото обръщение е транспарантно: " ние крадем, само че опозицията също " ;
9. Най-тежкият скандал, в който ръководещите се забъркаха, беше обвързван с европрокуратурата и изтекли компромати от архива на различен дезертьор от правораздаването - Петьо Еврото. Европрокурор непосредствено упрекна Делян Пеевски в напън във връзка с следствия на европрокуратурата за газохранилището в Чирен. Дейността на Петьо Еврото сякаш се проверява от години (след като Антикорупционният фонд и други я осветлиха). Но до нищо значително не се е стигнало, може би тъй като и.ф. основен прокурор е Борислав Сарафов - човек, за който се счита, че е обвързван с Еврото по най-различни линии. Така или другояче новото ръководство като цяло се бори за възпроизвеждане на съществуващия модел в правосъдната власт и службите;
10. Включването на " Ново начало " в ръководещото болшинство ще даде опция на Борисов-Пеевски да извършат това възпроизводство на статуквото в правосъдната власт и регулаторите. ПП-ДБ няма по какъв начин да предотвратят това - даже когато показват професионално доста по-подготвени претенденти (например Йонко Грозев), тези претенденти се подминават от болшинството. След скорошно решение на Съда на Европейски Съюз ще е належащо незабавно възобновяване на органи като Висш съдебен съвет и Инспектората, както и избор на нов основен прокурор. Тук ще бъде и сериозната точка за модела " Пеевски-Борисов ". Ако се пренатегнат гайките на подвластните магистрати, това може да отключи публични митинги като през юни 2013 година и отрицателни реакции от ЕС;
11. Във външнополитическо отношение Желязков държи досегашната линия почтено и честно, до момента в който Борисов и Пеевски са отворили валенциите си към Тръмп (и Орбан поради Тръмп). Това към този момент носи по-скоро комични резултати и крах за ГЕРБ в границите на ЕНП: госпожа Габриел не беше определена за заместник-председател на групировката, макар обстоятелството, че ГЕРБ е ръководеща партия, излъчила министър председател. И на американския фронт Доналд Тръмп-младши не се снима с Борисов и не разреши митичната среща (която съгласно " осведомени " е била сред пет минути и час и половина) да се употребява медийно по какъвто и да е метод. Това значи, че Тръмп не желае да се разпознава и свързва с български политици на този стадий. Може също и да значи, че това строго държание е преговорна тактика на Тръмп и екипа му, която цели да сложи в потрес Борисов и да извлече оптималната изгода за американската страна. То и в този момент Борисов и Пеевски, както злите езици приказват, са задоволително подготвени да предложат всичко за облекчение на глобите по " Магнитски ". Вероятно от шока биха предложили два пъти от всичко.
Все още
Геополитическото ослушване в първите 100 дни на държавното управление " Желязков " оставя България в изчаквателно състояние. " Трансакционният метод " в политиката на Тръмп, при който не полезностите, а силата и ползите са водещи, не се е наложил публично у нас. Все още най-малко номинално България остава страна, която е ценностно европейска и желае да бъде част от европейското семейство - съдържателно, а освен като численост. Все още полезности като правова страна, самостоятелна правосъдна власт не са изоставени публично и не са сменени с откровена партизанщина. Все още има някаква страх от социална реакция, от рецензия от европейски сътрудници, а даже и от силата на по-добрия мотив.
Въпросът е докога, защото съществени протагонисти на евроатлантическите полезности или ги изоставят (за да " работят за хората " ), или вървят тихомълком на срещи с обществено неразбираема цел, на които може да се взема решение бъдещето на страната.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
