Лекарствата с изтекъл срок на годност – отговорност или само бизнес?
Скоро за следващ път се развихри скандал с боклука на столичните лечебни заведения, а от общината оповестиха, че стопират да го одобряват. Това стана, откакто в завода за преправка на отпадък за следващ път беше открито разбъркване на битовия с рисков медицински боклук. От общината оповестиха, че ограниченията са превантивни, като чакат дейности и законодателни промени. Реакцията на министъра на опазването на здравето Силви Кирилов беше да разгласи, че в лечебните заведения всичко е наред, отговорността е на транспортиращите отпадъците компании, както и да каже, че по този начин може да се провокира зараза. Той съобщи, че ще се образува междуведомствена работна група, която да предложи нормативни промени. След това от компаниите, които извозват битовите боклуци, оповестиха, че виновността не е тяхна, тъй като те единствено извозват отпадъците до депото. Действителността - болнични боклуци влизат в завода за отпадък на София, а всеки споделя,
че не е отговорен.
Възниква и въпросът, а какво се случва в страната? Практиката надали е по-различна. Да, боклукът самичък се е занесъл до кофата. Порастнали му крачка и самичък отишъл да се изхвърли!? Естествено, Регионална инспекция за опазване на околната среда и РЗИ не откриха нарушавания, само че всички са недоволни, че болнични боклуци стигнаха до завода за отпадък в столицата. В страната има 15-16 компании, които имат издадено позволение за авансово отнасяне на рисков болничен боклук.
Какъв е пътят на боклука
В инсинераторите се изгарят телесни елементи, медикаменти с изминал период на валидност, цитостатици и др, инфекциозните боклуци могат да се автоклавират, а за битовия боклук от лечебните заведения е позволено депониране. В автоклавите отпадъците се стерилизират при по-ниска температура, след което се смята, че отпадъкът е обеззаразен до степен да се закара на хранилище. Когато компанията, транспортираща отпадъците, взима контейнерите от болничното заведение, няма по какъв начин да знае какво съдържат. Ако се транспортира рисков боклук, водачът на камиона получава от болничното заведение идентификационна карта, в която са записани името на болничното заведение, името на сметоизвозващата компания, килограми на отпадъка, дата и час, както и кодове, с които се отбелязва наличието на контейнерите с боклуци.
Къде се кара
В взаимозависимост от тези кодове, компанията транспортира отпадъците на съответното място – цех, автоклав, инсинератор. Шофьорът на камиона няма по какъв начин да знае в действителност какво съдържат контейнерите, той се управлява от кодовете, посочени в идентификационната карта. Тази карта се издава в няколко екземпляра, като по един получават в болничното заведение, в транспортиращата компания, в автоклава или в инсинератора, според от това къде се преработва отпадъкът, както и в Регионалната ревизия по околната среда и водите. Идентификационната карта се попълня от виновното в болничното заведение лице, което би трябвало да знае кой боклук с какъв код предава и накъде го насочва.
Някои лечебни заведения изхвърлят маски, престилки и така нататък дружно с битовите отпадъци. Съгласно наредбата за подредба на отпадъците те, в това число пелени за еднократна приложимост и гипсови отливки, не са рисков боклук, само че не са и битов. Неопасните боклуци от здравната активност могат да се извозват посредством системата за сметоизвозване, в случай че са употребявани, само че са били обеззаразени посредством дезинфекция в самата болница и в тях няма кръв, тайни и остри предмети.
И тук идва несъгласието, тъй като заводът в София има право да приема отпадъците с код 180104 – калцуни, маски, престилки, гипсови отливки, пелени за еднократна приложимост, в случай че са обеззаразени само че този боклук няма право да отива на сепариращата апаратура, където хората ръчно го отделят. Този тип боклук би трябвало да се депонира и запръстява. Персоналът на някои лечебни заведения обаче не разделя битовия от неопасния медицински боклук.
Иглите, да вземем за пример, не се автоклавират, те би трябвало да се изгарят в инсинератор. Телесните елементи също не могат да се автоклавират, непосредствено би трябвало да се изгарят. Цитостатиците, които се употребяват в онкологичните отделения, както и медикаменти с изминал период на валидност, наложително се изгарят. Ако още в болничното заведение отпадъците, съдържащи телесни елементи, са изхвърлени в битовите боклуци, целият този общ боклук ще бъде превозен в завода.
Има и още два съществени казуса - неточните компании, които не третират отпадъка, а непосредствено го изхвърлят, и неефективната система за отчитане на отпадъците, която никой не управлява.
Голям проблем е системата за отчитане на боклуци. Тя не работи добре, тъй като е на правилото „ каквото заявявам “. А може и нищо да не се заявява. Просто никой не ревизира и не сверява данните и дали заявените в документите дават отговор на в действителност превозените боклуци.
Некоректните компании
Разбира се, има разнообразни компании, транспортиращи рискови боклуци, и такива опериращи автоклави, които не третират отпадъка – не го стерилизират. Така отпадъкът продължава да е с заразен темперамент, а го изхвърлят на хранилище. Контролът е разграничен сред районните здравни инспекции, които могат да ревизират единствено на територията на лечебните заведения, и районните екологични инспекции, които ревизират крайните приемни уреди. Някъде по пътя обаче нещата се объркват. Няма надзорен орган, който да ревизира дали автоклавът е работил толкоз, колкото е заявил, с цел да се вземат проби след стерилизацията дали инфекциозният боклук е обеззаразен.
Има нарушавания и при издаването на разрешителните документи за автоклавиране на боклуци от лечебните заведения. Задължителен детайл в тези документи е посочването на потенциала на инсталацията. В документите на някои стерилизиращи компании е записано, че потенциалът им е 1000 тона годишно, а компанията има подписани контракти за 2000 тона годишно. Очевидно е, че 1000 тона отиват някъде необработени.
Следва…
Как се оправят с този боклук в Европа...
