В капана на сексуалната експлоатация: една българка разказва
Автор: Маргарита Николова
На 19 години Мария* попада несъзнателно в клопката на половата употреба. Заминава за Гърция с концепцията да стане донор на яйцеклетки. „ Казаха ми, че ще давам яйцеклетки, а ме направиха продажница “, споделя жертвата пред Дъждовни води.
Година по-късно Мария се озовава в страна от Западна Европа, където още веднъж е принудена да продава тялото си. Неин сводник е непосредствен родственик. „ Ако му изкарвах малко, започваше да ме бие. Ако му изкарвах повече, отново ме биеше “, споделя младата жена и повдига ръкава на тениската си, с цел да покаже към момента забележимите белези от принуждение.
След две години наложително проституиране, душевен и физически тормоз Мария събира храброст да избяга. На помощ ѝ се притича обществен служащ и тя подава тъжба в полицията. Вследствие на това младата жена е подслонена в спешен център, а по-късно върната назад в България.
От подправени разгласи до иго: Новите способи на трафикантите
„ За страдание ние водим класациите. По експорт на хора България е страна на генезис, т.е. набират се хора и се изнасят в чужбина за употреба “, изяснява за Дъждовни води Моника Николова, ръководителка на българския офис на интернационалната неправителствена организация А21, чиято сфера на активност е битката против трафика на хора.
Най-популярните типове употреба са трудовата и половата, като трафикантите постоянно съумяват да привлекат своите жертви посредством апетитни разгласи за работа, които след това се оказват подправени. „ Преди доста години беше известно, че употребяват доста груби способи – похищение, физическо принуждение още в началната фаза. Сега трафикантите употребяват по-меки способи. Истината е, че достъпът до обществените мрежи и онлайн пространството улеснява трафикантите да доближат до нас “, споделя Николова.
Тя добавя, че през последните години България се трансформира и в страна дестинация за жители от по-бедни страни, които търсят легално работа. Пристигайки обаче, те попадат в обаян кръг – лишават документите им, лимитират свободното им напредване, не получават обещаното възнаграждение, работят повече, в сравнение с е контрактувано, от време на време стават и обект на принуждение.
Фондация А21 избавя хора от невидимо иго
„ В 21-ви век близко 50 милиона хора са жертва на трафик – това са 50 милиона плебеи. 1% от тях в миналото ще бъде избавен “, отбелязва Моника Николова. Едно от главните посоки, върху които е фокусирана работата на фондацията, е точно спасяването на жертви.
А21 ръководи Националната телефонна линия за битка с трафика на хора (0800 20 100). „ Получаваме най-различни сигнали на горещата линия. Тя работи 24/7 и е изцяло анонимна. Граждани и жертви могат да се обаждат, в случай че са на територията на Европа “, разяснява Николова. Също по този начин телефонната линия служи и като инструмент за ориентиране на жертвите на трафик към редица услуги като спешно настаняване, юридическа и здравна помощ, обществени и лечебни действия.
Подобен вид услуги предлага и Дневният център на фондацията в София, който дава опция на избавените жертви на полова употреба да придобият разнообразни умения за възобновяване и безвредна реинтеграция в обществото. „ Травмата е дълбока – изключително при половата употреба, изключително в случай че жертвата е била по-дълго време експлоатирана. Там контузиите са сложни, има и здравословни проблеми. Отнема много време да се възстановят “, изяснява директорката на А21.
За Мария Дневният център е безвредно място. Там тя посещава психолог и разнообразни курсове за функционална просветеност. С помощта на фондацията съумява да си откри и работа в ателие за свещи и керамика, като самите произведения се продават по-късно на базари с благотворителна цел. Младата жена споделя, че работата я удовлетворява и я кара да се усеща спокойна, тъй като оказва помощ на други хора в потребност. „ Така ми е по-добре, тъй като работя и изкарвам пари с почтен труд – не си продавам тялото “, добавя Мария.
Във Фондация А21 се занимават и с предварителна защита посредством разнообразни осведомителни акции за повишение на публичното внимание към този постоянно оставащ в периферията проблем. „ Имаме доста запаси, посредством които хората да схванат по какъв начин да предпазят себе си и техните близки. Децата в действителност са доста уязвими от това да бъдат експлоатирани онлайн. Правим и доста презентации в учебни заведения, университети “, споделя Моника Николова.
Съдебната битка против трафикантите и провокациите пред техните жертви
Когато става въпрос за трансграничен трафик на хора, делата против трафикантите се водят в страната на употреба. Такъв е казусът на Мария. „ Искаха да спрат делото предходната година, само че не можаха, тъй като апелирах. Нямало толкоз доста доказателства. И от чужбина, и от България имам здравно “, споделя разочарованата жертва. Наскоро още веднъж се е наложило да дава показания.
Според Моника Николова точно показанията на жертвата са основни в правосъдните процеси. „ Ако са били в сантиментална връзка, жертвата може да каже в началото, че е била експлоатирана. В един миг обаче може да я хване боязън и да промени показанията си, което прави по-трудно да се потвърди, че лицето е трафикант и я е експлоатирал “, разяснява Николова.
Между правосъдни решения и старания за възобновяване след претърпяната контузия, както и за реинтеграция в обществото, жертвите на трафик постоянно се уповават на вярата за правдивост. За Мария да се откаже от това да търси правата си просто не е алтернатива: „ Искам да го осъдят до живот и други девойки да не преминат през същото нещо като мен. Ако въпреки всичко преживеят това, дано имат куража да се опълчат против насилниците си. "
Националната телефонна линия за битка с трафика на хора е 0800 20 100.
*От съображения за сигурност името на жертвата на полова употреба в текста е заменено.
