Безразличието като толерантност
Покрай напоителните полемики за проучването на така наречен Вероучение непрекъснато се акцентира " толерантността на българина ".
Имам обосновани подозрения, основани на половинвековна работа " на терен " за нейното толкоз всеобщо съществуване, че чак да се обобщим сами като такива в събирателния ни облик.
Усещането за приемливост у нас - както назовават спокойното и благожелателно приемане на другите, идва от безразличието, инертността и мързела ни.
Тази индиферентност основава изкривената визия за народа ни, че приема другите от него.
Толерантността му, освен това в най-хубавия случай, се изчерпва с късото верую - " нЕмам нищо срещу, единствено да не ми е дОма ".
Прекрасно познаваме " усреднения " земляк. Не знам единствено пред кого се представяме за нещо друго, когато потвърдено на никого не му пука за нас.
Безразличието в действителност е движещата мощ на нашата псевдо приемливост.
В тази връзка аз мога да кажа, че съм безусловно търпелив към всички изключващи се взаимно и противоречащи си теории в молекулярната биология, тъй като пет пари не давам за тях - дано покорните прислужници на микроскопа умерено аргументират тезите си, одобрявам толерантно всяко мнение, тъй като просто не ми пука.
