Светослав Иванов: Никога не е късно
Шумерският град Урук се е издигал край крайбрежията на река Ефрат. Един от най-старите градове в нашата цивилизация дава езиков корен за бъдещото име Йерусалим, тъй като на шумерски думата за град била " уру ", а античният ханаански господ на мира се наричал " Шалем ". Така се появило името " Урушалем " – Йерусалим – градът на мира.
Както знаем от историята обаче в свещения " Град на мира " – мир съвсем в никакъв случай не е имало. Градът минава през своя Библейски интервал, Вавилонски, Персийски, Елинистически, Римски, Ислямски, идват Кръстоносните походи, следват османците, британците, формалното делене и задънената улица, в която е районът и през днешния ден.
В Библейския интервал, т.е. преди към 3000 години там е издигнат Първия храм на цар Соломон, опустошен във Вавилонския интервал и вдигнат още веднъж в Персийския интервал, с цел да бъде опустошен още веднъж от римляните – това не се случва за ден, за два или за век, а за цяло хилядолетие. В наши дни е останала единствено Западната стена – Стената на рева, до която през днешния ден се издигат Куполът на Скалата и джамията Ал-Акса – едно от най-свещените места в исляма.
Когато си дадем сметка за всички тези преплитащи се исторически събития, ще разберем същността на човешката природа. Мирът е краткотраен, а не войната. Войните стопират за малко, с цел да има мир, преди да избухнат още веднъж. Всяка от трите монотеистични религии носи своя облик на Бога и своя истина – от време на време изключваща другите. А град като Йерусалим – разрушаван и строен още веднъж е сцената на човешката некадърност да живее в дълготраен мир. Йерусалим е сцена на болежка и страдалчество, в това число и на разпятието на Христос, само че по-късно и на негово съживяване и събуждането на вярата, че в никакъв случай не е късно да се промениш към по-добро.
Според Евангелието на Лука първото нещо, което споделя Исус след Възкресението на учениците си, които стреснати си мислели, че виждат дух, е – " Мир вам ". Това " Мир вам " отеква епохи по-късно в формалния мюсюлмански привет – " Саламу алейкум ". А на иврит поздравът още веднъж е същият – " Шалом алейхем ". Три религии с едно и също обръщение. В третата част на кино лентата " Кръстника " по Марио Пузо, дон Алтобело предвкусва война с откъс от евангелието на Матей – " Блажени да са миротворците, тъй като те ще се нарекат Божи синове ", а малко по-късно идват нещастията.
Самият Матей е бил митар. Модерна дума и през днешния ден, само че няма нищо общо с митата на Тръмп. По това време римската власт била наложила всевъзможни налози върху популацията, а митарите откупували правото да ги събират, от което печелели много - нещо като колекторските компании през днешния ден. Логично, това била най-мразената специалност от елементарните хора, които виждали в бирниците освен изедници, а и предатели. Такъв е бил и Матей.
Според евангелското изложение били нужни една инцидентна среща и единствено две думи, които преобразили бирника във правилен почитател – " Върви след мене " (Матей 9:9). И той тръгнал. И седнал Исус с други като него на масата измежду всеобща изненада – за какво яде и пие с бирниците и грешниците? Отговорът бил " не съм пристигнал да приканвам праведните, а неверните към смирение " (Матей 9:13).
Това е една от огромните хрумвания на днешния ден и на цялата ни религия. Има доста, доста положителни хора, само че има и такива, които вършат нашия свят все по този начин рисково място. С надменност и възприятие за безпогрешност. Виждаме ги и на екрана, и по тротоара, наперени, уверени и чуващи главно своя глас. Но постоянно има вяра – и за тях, има място на масата, само че единствено след осъзнаване. Още по-силно изразено е това обръщение в преобразяването на Апостол Павел - от ревнив гонител на всички, които твъдели, че Исус е възкръснал, той се трансформирал в най-верен почитател откакто се убеждава, че това се е случило. Край пътя към Дамаск.
Обичаме да споделяме, че Възкресението е светлина. Но то е освен това – религия, че хората ще бъдат избавени. Вяра, че ще се срещнеш с положителната си страна. Тази, която прости, дава и разпознава близък, само че не по ползи. Сред войни и неотстъпчивост, против които се изправя смирението. Никога не е късно човек да разпознае смисъла. Никога.
Коментарът на водещия е оповестен на интернет страницата на bTV
