Диана Дамянова: За къде пътува влакчето?
След откровеното включване на президента Радев, обединението против държавното управление доби явен образ.
Не, че Радев не е несъмнено прав във връзка с грабежа по пътищата /особено при третото държавно управление на Борисов/, не че Радев не е безусловно прав във връзка с това, че корупцията убива, не че Радев не е прав във връзка с това, че редицата корупционни и мафиотски спектакли на властта останаха ненаказани.
Това разяснява във " Facebook " Диана Дамянова.
Да, Радев е несъмнено прав, че в случай че корупцията не спре, просто ще се премине от корупция в лв., към корупция в евро /впрочем те от дълго време са минали в евро/.
Радев и прав и за това, че влизането в еврозоната по никакъв метод автоматизирано не отстранява корупцията.
Но….. невлизането в еврозоната от своя страна освен не попречва корупцията и корупционните ръководства, а в противен случай – даже ги подтиква.
Защото, като не сме част от общия европейски фискален съюз, остават очакванията,че можем да сме част от огромния БРКС съюз, там дето корупцията, държавното плячкосване и неприятното ръководство са значки на ръководството.
И в случай че по никакъв метод не сме потвърдили, че сме склонни да ограничим до оня „ европейски най-малко ” корупцията в страната и не сме потвърдили, че можем да изпълним цивилен надзор върху страната и подобрим нейното ръководство, то най-малко е ясно потвърдено да какво водят ръководствата по съветски /съветски/ модел.
В второто по никакъв начин, но по никакъв начин, не е по-добро от първото.
Да, влизането в еврозоната не взема решение въпроса за корупцията и неприятното ръководство, само че слага вероятност пред него, европейска вероятност.
Оставането отвън еврозоната ни тласка към слагането на България в областта на съветските ползи. Отново.
И да, има разлика. Голяма разлика.
Защото в случай че европейският модел може да ни болести с „ повече народна власт ”, съветският може единствено да ни болести с „ повече тирания ”.
Разбирам Радев. Чувайки дълготрайните управнически планове на ръководещата коалиция просто схваща, че е изпуснал влака.
Влакът, който щеше да го докара до „ омитане ” на политическата класа преди единствено няколко месеца, в този момент като че ли ще би трябвало да изчака /доста, доста/, в случай че избори не се задават.
А, когато мандатът изтече, „ магията ” на президентския ореол ще спре да бъда магия, а той ще се трансформира в следващия президент, пробващ се на политическия терен.
И това изнервя, доста изнервя…
Както се споделя в източната мъдрост, „ мястото ти е сторено, само че времето ти е минало ”.
Но пък по този начин, разпиляната и разнопосочна съпротива в Народното събрание ще получи своя водач.
Как това водачество ще бъде признато от заявяващите твърдо проевропейски позиции ППДБ, не мога да знам.
За останалите опозиционери е ясно – на все на изток и по-на изток, към все по-светло бъдеще.
