Политическите патрони на Петьо Еврото
Може ли Петьо Еврото да е бил медиатор и да е влияел на магистрати, да е осигурявал техния избор, без да е имал политически патрони в модела Борисов-Пеевски на най-високо равнище? От Даниел Смилов.
За няколко години " следствие " на проблема с Петьо Еврото (а и с Нотариуса) българските институции не са достигнали до нито едно съответно име на магистрат от тяхната мрежа: било то изнудван или изнудващ. От време на време изтичат информации за свързаности – даже на и.ф. основен прокурор Сарафов, сниман с Еврото – само че от това нищо не е произтекло. С проблема на европрокурора Теодора Георгиева към този момент е пределно ясно по какъв начин Еврото е изнудвал и продължава да изнудва подвластни магистрати, които са се възползвали от услугите му. Ясно е също по този начин, че неговите цифрови банки с компромати най-малко отчасти са разкрити и се намират в проверяващите органи и прокуратурата. Но всичко стопира до такава степен и усещането е, че има проведено изпитание нищо повече да не се разкрие.
Еврото и Нотариуса (който към този момент е покойник) не са вероятни като медиатори без политически тил и отбрана обаче. Нещо повече, с цел да осъществят своето ходатайство, те би трябвало да въздействат освен на магистрати, само че и на политици, които имат надзор върху политически решения. Връзката сред Петьо Еврото и избрани български политици също е ясна. Той е бил началник на следователя Делян Пеевски, а също по този начин се е намесвал най-малко на два пъти в основни следствия, свързани с този политик (единият от които е с особена значимост – банкрутът на КТБ). Бойко Борисов, несъмнено, не познава Петьо Еврото, само че този воин се развихря по времето на ръководствата на Борисов, в които политически решения се вземат в огромна степен от него.
Щеше ли Еврото да е вероятен без " Борисов-Пеевски "?
Та въпросът е може ли Петьо Еврото да е бил медиатор и да е влияел на магистрати, да е осигурявал техния избор, без да е имал политически патрони в модела Борисов-Пеевски на най-високо равнище? Разследващите органи в страната не си задават този въпрос и не търсят " патрони " в политиката на евровците, което единствено по себе си е проблематично.
Ето по какъв начин нещата стоят в проблема с избора на Теодора Георгиева за европрокурор, да вземем за пример. Тя даже не отхвърля, че се е срещала с Еврото и крайният резултат от срещата е този, който Еврото е заречен – тя е препоръчана като единствен български претендент, тъй като другите се отхвърлят. Ето я и веригата от събития:
Комисия от специалисти прави оценка претендентите за български европрокурор. Сред комисията има в действителност авторитетни имена. Тази комисия би трябвало да излъчи и да подреди трима претенденти, които да предложи за дефинитивно утвърждение на Министерски съвет;
Теодора Георгиева е класирана от комисията измежду тримата, въпреки и не на първо място;
Министерски съвет (Борисов 3) утвърждава кандидатите;
Останалите две кандидатки се отказват;
Едната заема висша позиция в прокуратурата, а другата става делегиран европейски прокурор;
Съветът на министрите на Европейски Съюз назначава Теодора Георгиева за български европрокурор като избира един от един претендент.
За да осъществя сполучливо схемата си, Петьо Еврото би трябвало да има въздействие или в действителност да работи от името на два субекта: държавното управление и Висш съдебен съвет. Назначаването на европрокурор е в действителност политическа процедура – утвърждението е в последна сметка от държавното управление. Самият факт, че Теодора Георгиева стига до Съвета на Европейски Съюз като предложение се дължи на българското държавно управление.
Но още по-интересното е, че Еврото съумява да убеди другите две кандидатки да се откажат, посредством устройването им на висши позиции в магистратурата. Това значи още веднъж някакво политическо въздействие, само че и съгласуваност с Висш съдебен съвет. Без решение на Висш съдебен съвет останалите две кандидатки не могат да бъдат " обезщетени ".
Този разбор демонстрира, че Еврото няма по какъв начин да работи без някакви свързаности на равнище държавно управление и Висш съдебен съвет. Какви са те, посредством кого тъкмо и по какъв начин са се осъществили е въпрос на следствие, което обаче не се организира и наподобява няма да се организира.
Моделът " Борисов-Пеевски " се възвръща
Политическата отговорност за възникването и просперирането на медиатори като Еврото е ясна обаче – те са основна част от модела " Борисов-Пеевски ", който беше натрапен през годините в България.
Лошото е, че сега този модел на ръководство се възвръща съвсем в истинския си тип и политическите му патрони наподобява нямат желание да се поправят. Нещо повече, абсурдът с Теодора Георгиева наподобява показва, че най-малко един от тях е подготвен да се " сбори " и с европрокуратурата, когато ползите му са наранени.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
