Ердоган - архитектът на Новата Турция
Арестът на истанбулския кмет Имамоглу още веднъж сподели властническия жанр на турския президент. При това Ердоган стартира пътя си като модернизатор. Неговата политика наложи мощен отпечатък върху Турция, само че и я разедини.
Арестът и суспендирането на истанбулския кмет Екрем Имамоглу вълнува Турция към този момент от дни – десетки хиляди хора излизат по улиците, с цел да стачкуват против президента Ердоган. Арестът се натъкна на рецензии и в интернационален проект – Европейска комисия да вземем за пример прикани Турция „ да съблюдава демократичните полезности “.
Експертите са на мнение, че Турция от доста години върви към автокрация. След несполучливия опит за прелом против Ердоган през 2016 година, той ускори изпълнителната власт на президентството и се постара да обезврежда съперниците си и инакомислещите. Експертката по Турция от фондация „ Наука и политика “ в Берлин Хюрджан Аслъ Аксой съобщи пред АРД, че с ареста на Имамоглу е направена „ крачка към цялостен авторитаризъм “. А при встъпването си в служба Ердоган се обявяваше за модернизатор.
Ранните години: сред футбола и религията
Реджеп Ердоган, който е роден през 1954 година, израства в оскъдно предградие на Истанбул, в което хората са доста религиозни. Като юноша работи като махленски продавач на лимонада и гевреци, с цел да подкрепи фамилията си финансово.
Баща му – чиновник на бреговата защита – изпраща Ердоган в религиозна гимназия, в която се учи и изразителност. Неговият декламаторски гений прави усещане още там, неслучайно медиите го назовават „ Славеят на Корана “. Самият Ердоган твърди, че през 1981 година е приключил университета „ Мармара “ в Истанбул, само че образователното заведение има статут на университет едвам от 1982 година, както е маркирано на неговия уебсайт. Затова от години се дискутира дали Ердоган фактически има тапия – а тя е изискване за заемането на президентския пост.
След това Ердоган работи в градския превоз на Истанбул, а редом се занимава полупрофесионално с футбол. От 1978 година е женен за брачната половинка си Емине, двамата имат четири деца.
Политическата му кариера стартира през 1970-те години, когато той се причислява към религиозно-консервативните партии, ръководени от ислямисткия турски политик Неджметин Ербакан. През 1994 година Ердоган изненадващо е определен за кмет на Истанбул, въпреки до тогава да е съвсем чужд като политик. През 1998 година обаче е заставен да се отдръпна от поста, откакто е наказан на затвор за стихотворение, разтълкувано като подбудителство на религиозна ненавист.
Основаването на Партията на справедливостта и развиването (ПСР)
След пандиза Ердоган дружно с други политици основава през 2001 година консервативната и дяснопопулистка партия ПСР. Само година по-късно партията отбелязва извънреден триумф – получава 35 % от гласовете. Заради ареста си Ердоган в началото не може да се кандидатира за министър председател, само че през 2003 година заема поста вследствие на законови промени.
От 2003 година нататък е министър-председател в продължение на три мандата, реализира стопански напредък и даже е хвален като модернизатор в интернационален проект. Присъединителните договаряния с Европейски Съюз стартират публично през 2005, а процесът води до такава степен, че Турция модернизира интензивно своите закони и разпореждания. Развитието на инфраструктурата се форсира, междинната класа пораства.
Протестите за парка „ Гези “ през 2013 година обаче маркират поврат – почнали като дребни демонстрации против строителен план, те скоро се трансформират в опозиция против властническата политика на Ердоган и все по-голямото ограничение на свободата на мненията. Правителството реагира все по-строго и употребява сълзотворен газ, водни оръдия и гумени патрони. Осем души умират, ранените са хиляди. Ердоган дефинира митингите като „ опит за прелом “ и употребява събитията, с цел да укрепи властта си още повече.
Разхлабване на възбраната за носене на забрадки
По време на своето над 20-годишно ръководство Ердоган обезпечи повече права на вярващите турци. Един образец – забрадката, която още от времената на Ататюрк бе неразрешена за носене на публични места. Съпругата му Емине обаче непрекъснато се явяваше със кърпа, а двете дъщери следваха поради тази възбрана в Съединени американски щати. „ Аз съм татко, който страда. На двете ми дъщери се постанова да завършат висшето си обучение в чужбина, тъй като в Турция просто не могат да изповядват личната си религия “, оплака се Ердоган през 2004 година пред френската медия LCI.
През 2008 година Ердоган и неговото държавно управление позволиха забрадките на първо време в университетите, учебните заведения, в публичните служби и Народното събрание, след което и в полицията. Освен това Ердоган организира консервативна фамилна политика: съгласно него, дамата е преди всичко майка и би трябвало да роди най-малко три деца.
Как Ердоган уголемява властта си
От 2014 година Ердоган е президент на Турция и поставя старания да усили оптимално властта си. През 2018 година бе въведена президентска форма на ръководство, която му обезпечи необятни компетенции. Шеф на изпълнителната власт стана президентът, който до тогава имаше по-скоро представителни функционалности.
Една от идващите стъпки бе обвързвана с фрапантното ограничение на свободата на пресата. Редица самостоятелни медии са закрити или сложени под държавен надзор, сериозните публикации последователно станаха невъзможни. Журналистите, които въпреки всичко си разрешават да подлагат на критика държавното управление, постоянно биват сплашвани или даже задържани.
Натискът върху правораздаването
Паралелно нарастваха и арестите на опозиционери. След несполучливия опит за прелом през 2016 година бяха арестувани хиляди политически съперници и учени – най-вече по обвинявания за поддръжка на терористични организации. Турското държавно управление упреква за опита за прелом най-много придвижването „ Гюлен “, т.е. поддръжниците на в това време умрелия в заточение в Съединени американски щати просветител Фетхуллах Гюлен. Хиляди служители, съдии и прокурори бяха уволнени.
Засега може единствено да се гадае какво тъкмо ще бъде отражението на ареста на истанбулския кмет Имамоглу – експертката Аксой го назовава „ въпрос за един милион “. Тя обаче допуска, че сметките на Ердоган може да излязат правилни. „ Не безусловно по тази причина, че неговият метод се приема добре от гласоподавателите. А тъй като той може да разчита на цялата държавна система – освен на политическия уред, а и на правораздаването. “
