ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Настоящата ключова дума на хибридната агитация в България е тезата: Вижте какъв брой мощна е Русия! Дори Тръмп и сътрудниците му схванаха това. Само " глупавата Европа " е заслепена и се готви да се " самоубие " - " да води война с необикновено мощната Русия ".

Около 2-3 месеца след избирането на Доналд Тръмп бяха притихнали - чакаха накъде ще тръгнат нещата. Неопределеността на Вашингтон обърква освен неговите съдружници, само че и неговите противници. Настоящият агитационен " десант " на петата колона в България показва убедеността на Центъра, че Москва се е " ориентирала " в новата обстановка. Паролата на Центъра е - акцент върху " голямата мощ на Русия ". Ах, вие, " либерали ", за следващ път подценявахте Русия, нали! Сега ще си платите - дружно с цяла " неблагодарна " Европа. Защо " неблагодарна "?

Още вести от Украйна

Това разяснява във " Facebook " Огнян Минчев.

Защото се отхвърли от малоумната геополитика на Меркел § С-ие за неуморно ухажване на Москва, провеждана до момента в който Кремъл безчинства - в Грузия, в Крим, в Донбас, в Украйна след февруари 2022-ра, в обществената сфера на цяла Европа, в това число в България. Защото в Париж, Берлин и Брюксел най-сетне схванаха, че в случай че изоставят Украйна, Европа ще бъде идната жертва.

Фактът, че Русия е доста слаба не се опровергава от събитието,

че е в положение постепенно и трудно да напредва в борба с омаломощената и полуизоставена от Запада Украйна. Украйна - с една четвърт от популацията на Русия. Украйна, която допреди 10 години нямаше войска. Украйна, която допреди няколко години нямаше функциониращи институции. Фактът, че Русия е доста слаба се потвърждава от трагичния неуспех на голямата нуклеарна мощ да реализира даже минимума от своя стратегически дневен ред с експанзията против Киев, продължаваща към този момент четвърта година. Това, че Русия е окупирала 20-25 на 100 от украинската територия не е проява на мощ, а проява на дълбока, структурна уязвимост. Толкова явна уязвимост, че главният противник на Москва през последните 80 години - Вашингтон - прави завой (доста рискован, сред другото) на 180 градуса и се пробва да си " партнира " с Кремъл.

Америка потегля на " партньорство " с Русия в два вида обстановки.

Първият вид - когато Москва е мощна, а Вашингтон - слаб. Това е случая с " разведряването " през 70-те години. Тогава Америка бе изумена от " виетнамския синдром " и имаше потребност от време за " да си поеме мирис ".

Вторият вид - когато Америка е мощна, а Русия - слаба. Това е обстановката след рухването на Съветския съюз, когато Вашингтон " прихвана " разпадаща се Русия и я избави от доразрушаване, с цел да не се окаже в алтернатива на разпадаща се Евразия с хиляди нуклеарни заряди.

Как мислите, в кой от двата вида обстановки се намират през днешния ден връзките сред Вашингтон и Москва?

Поведението на актуалната американска администрация не е натоварено от някакви правила, полезности, обичайни задължения или устойчиви стратегически ориентации - държанието ѝ по отношение на Европа, Канада, Мексико и останалата част на света е задоволително доказателство за това.

Защо Тръмп ухажва Москва?

Някои считат - тъй като е вербуван сътрудник на въздействие. Възможно е, само че не е доста евентуално. По-вероятно ми се вижда друго. Тръмп ухажва Путин тъй като вижда, че евразийският исполин на глинени крайници бива поглъщан на едри хапки от външно кротката и учтива като панда Поднебесна империя. Тръмп бърза, с цел да не се окаже, че апетитните имоти " недвижима собственост " (определено по-ценни от тези в централен Манхатън) и всякакви други богатства са се оказали сполучливо погълнати с великански вкус от дракона. Апетитът идва с яденето...

Отблъскваща е арогантността, с която Тръмп преследва своите цели. Цената на тази надменност ще платят Украйна, Европа, евентуално Канада, Япония и други съдружници на Вашингтон. Това обаче не анулира обстоятелството, че държанието на Белия дом е стимулирано точно от стратегическата уязвимост на Москва. Може би смятате, че бъркам? Е, хайде, докажете го! Докажете, че сходно на 1972-ра, Вашингтон е слаб, а Кремъл - всесилен и на върха на опциите си.

Тръмп ще заплати своето рисково за Москва доближаване с Кремъл с териториите и страданието на Украйна, с невъзмутимия отвод от гаранции за групова сигурност с Европа в НАТО, евентуално - с дестабилизацията на части от източна Европа. Ще го направи, с цел да реализира главната си цел - да седне дружно с Пекин и да измести доколкото е допустимо Пекин на трапезата, на която е сервирана Евразия. Ще го направи напълно по метода, по който го прави ръководителя Си - не посредством опълчване, а посредством прегръдка и поредност " преференциални предложения ". Тръмп няма да разиграе " съветската карта " по отношение на Пекин (така кактго Кисинджър разигра " китайската карта " по отношение на Москва) - просто тъй като Вашингтон няма късмет да отдели Москва от Пекин - и в никакъв случай не е имал подобен късмет.

Тръмп ще изиска да се споразумее с Пекин. Чакай, нали искаше да се споразумее с Москва...! Ще забележим, ще забележим кой ще бъде на масата и кой - в менюто. Цялата тази борба е безумно хазартна - както е съвременно да се споделя, " транзакционна ". Попаднахме в жесток и противен свят. Въпреки всичко, две плюс две към момента е равно на четири. И митологията за " мощната Русия " на четвъртата година от унизителното ѝ крушение в Украйна не може да заблуди даже и най-наивните консуматори на хибридна агитация - в това число в България.

... А България би трябвало да се грижи деликатно за самата себе си.

Да бъде благонадежден сътрудник в Европа - най-малкото тъй като не можем да сменим континента, на който живеем. Да се пробва да си обезпечи оптимално удобна позиция в атлантическото партньорство - доколкото му е съдено да оцелее в сегашния свят. Да прави оценка деликатно и интелигентно националните си ползи на Балканите.

И да изолира лъжливите сирени на петоколонната хибридна агитация, които за следващ път се пробват да изкарат черното бяло - и назад.