Към критиката на решението на КС
Решението на Конституционния съд (КС) по жалбите за незаконност на последните парламентарни избори провокира стихия от реакции. Това е естествено поради мащаба на самото дело и на неговите последствия за конституционната политика и настоящото ръководство на страната.
През годините Конституционен съд е имал не едно и две тежки каузи по основни въпроси, с които се е справял повече или по-малко сполучливо. Това в никакъв случай не е било спънка да бъде подлаган на злостни ругателски акции от заинтригувани политически среди и част от правната общност, като да вземем за пример, след решенията за така наречен Истанбулска спогодба, за референдума против еврото или по нескопосаните конституционни промени. Публичен факт е, че постоянно съм заемал дейна позиция в публичната и научна полемика, с която съм се противопоставял на такива офанзиви. Затова и в този момент изрично отхвърлям политическите офанзиви против Конституционен съд и спекулациите с неговото решение, които варират съгласно частичните партийни и ведомствени ползи, сред две еднообразно недостоверни хиперболизации – от „ прелом “ до „ изборите са изцяло опорочени “.
От конституционноправно становище, наред с множеството прецизни констатации и заключения, това решение дава и съществени мотиви за рецензия. В него има и задоволително учредения за засегнатите жители, които са упражнили своето интензивно или пасивно изборно право, да се извърнат към Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Припомням обстоятелството, че България към този момент беше наказана по отношение на друго сходно решение на Конституционен съд от 2010 година, с което бяха извадени от изчисляването на крайния избирателен резултат гласовете от 23 изборни секции в Република Турция – делото „ Риза и други против България “ (№ 48555/10 и 48377/10). За задачите на тази къса публикация ще очертавам телеграфно единствено две от няколкото основни конституционноправни възражения.
Първото е по процесуалните аспекти – Конституционен съд приложи неприемливо невисок стандарт за бистрота при инспекцията на изборните резултати. Броенето в изборните секции след края на изборния ден по предписание се реализира при необятна бистрота - с присъединяване и наличието на членове на секционни комисии, излъчени от разнообразни политически сили, на упълномощени представители на политически партии и обединения, на наблюдаващи от неправителствени организации и покровители на претенденти. Има и видеонаблюдение. Повторното броене на бюлетините от Конституционен съд, предоставено на движимости лица, следваше да ползва в случай че не същия, то най-малко подобен стандарт за бистрота. Нямаше никакви правни или организационно-технически спънки да се сложи видеонаблюдение и да участват най-малкото регистрирани наблюдаващи от изборите и представители на парламентарните партии и обединения.
Ако при други условия такава бистрота може и да не е нужна, то в сегашния обществено-политически подтекст беше безусловно наложителна. Това е по този начин, тъй като доверието в институциите, в това число в Конституционен съд, както и в самия избирателен развой, е прекомерно ниско, а политическата настройка, заложена от вота, е прекомерно партикуларизирана и остро конфликтна. Този подтекст обуславя нуждата от засилени ограничения и спомагателни старания за построяването на доверие към инспекцията на изборните резултати. Конституционен съд обаче не обезпечи даже минимална бистрота. Оправданията, че това не го пишело в правилника на Конституционен съд, са несъстоятелни - в случай че са се налагали промени, конституционните съдии са могли да ги одобряват, тъй като това зависи от тях.
Второто несъгласие е по така наречен „ нулиране “. Конституционен съд разгласи за недействителни гласове от няколко секции, за които бюлетините не са му предоставени напълно или частично. Това се прави без да е открита незаконосъобраност на секционните протоколи, които са подписани без възражения от надлежните длъжностни лица; без да е открита неизправност на изборните описи и макар данните от видеонаблюдението, които са индиция за гласоподаване в тези секции. Липсата на бюлетините пет месеца по-късно не може да инвалидизира законно подаден и законно регистриран избор от гласоподавателите в изборния ден. Това е рисков казус, който отваря вратите за бъдещи злоупотреби. Липсата на бюлетините при следваща инспекция е резултат от нарушаване на администрацията, което не може автоматизирано да обезсили правния резултат на извършените от жителите конституционни права. Освен това, къде остава презумпцията за правда на актовете на администрацията? Как без да се откри незаконност на протоколите и другите изборни бумаги, единствено поради следваща липса на бюлетините, които все още на съставянето на протоколите са били налични, се прави извод, че тези гласове са недействителни и се поврежда дейното и пасивното изборно право на жителите? Откога последващата липса на едно доказателство, належащо за определяне или отменяне на хипотетично нарушаване, се приема за несъмнено удостоверение, че такова хипотетично нарушаване е осъществено? Защото определянето на един глас за нереален значи тъкмо това – глас, подаден в нарушаване на закона. Този въпрос тук се слага с особена заостреност, защото последствието от „ нулирането “ е отнемане на жителите от правния резултат на извършените от тях конституционни права – присъединяване във образуването на законодателната власт и в определянето на съотношението на политическите сили. Да не приказваме, че Конституционен съд не сезира прокуратурата незабавно откакто установи неналичието.
Неправилно е изказванието, че имало казус Конституционен съд да „ нулира “ и това било цитираното тук решение на Конституционен съд от 2010 година за секциите в Турция. Разликата е основна – тогава е имало пороци в самите протоколи и изборни описи, които дават съображение да се счита, че не се е състояло действително гласоподаване в процесните секции. Сега няма открита незаконност на протоколите и има задоволително данни и доказателства за действително извършен и автентичен избор.
Нека обаче разгледаме решението на Съда в Страсбург, с което България беше наказана тъкмо поради „ нулирането “ от 2010 година, в тези елементи, които са относими към сегашния случай. В него, да вземем за пример, с съображение се акцентира, че: „ Без да се опита да откри дали изборните протоколи от тези четири изборни секции са били фактически попълнени, подписани и предадени в тяхната целокупност....., Конституционен съд се е задоволил с установяването на тяхната липса, цялостна или частична, в архивите на способените държавни органи, което неотложно е довело до анулирането на резултатите в тези четири изборни секции. По този метод висшата конституционна пълномощия е обосновала тази част от своето решение с фактическа констатация, която сама по себе си не потвърждава, че изборният развой в тези четири секции е бил изопачен от каквато и да било неправда (пар. 171) “.
В сегашния случай фактическата констатация, че при последващата инспекция на Конституционен съд липсват бюлетини, е обосновала извод за инвалидизиране на гласове, без изобщо да е потвърдена незаконосъбразност на подаването и отчитането им. Съдът в Страсбург акцентира също, че дейното изборно право, с изключение на всичко друго, включва и " опцията всеки дал своя вот да види гласа си да оказва въздействие при съставянето на законодателното тяло при съблюдаване на изборното законодателство ". Допускането на противното - споделят магистратите - би означавало да се лишат от наличие правото на глас, изборният развой и, в последна сметка, самата демократична система. Така, Съдът в Страсбург осъжда България, тъй като през 2010 година българският Конституционен съд, отказвайки да зачете съответните гласове, е осъществил неприемлива интервенция в дейното изборно право на гласувалите. За страдание, същото може да се каже и за сегашното решение на Конституционен съд в частта за " нулирането ".
