Там Дисни беше забранен: какво се четеше в ГДР
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германска демократична република се хвалеше като образована и четяща нация. И в действителност там се четеше доста, само че книгите прекосяваха през строга цензура от страна на партията. В доста случаи - изцяло субективна и случайна.
В Германска демократична република в действителност се четеше доста. Класически творби като " Война и мир " на Толстой, " Декамерон " на Бокачо и " Клетниците " на Виктор Юго, научно-фантастични романи и репортажи за места, които човек можеше да посети единствено във въображението си - поради рестриктивните мерки за пътешестване. Едно нещо обаче е несъмнено: както в доста други области на публичния живот, партията контролираше какви книги да се оферират на читателите в Германска демократична република.
Образованата нация
Пред външния свят Германска демократична република се представяше като " образована нация " и даже като „ четящата нация “. Творбите на Гьоте и Шилер бяха гордо развявани като културни полезности на Германска демократична република. " Какви прелестни времена бяха това за литературата! Клиентите се редяха на опашки пред книжарниците, а книжните базари бяха претъпкани с фенове на литературата. (....) Но и какви ужасни времена, откакто всяка напечатана дума подлежеше на строга цензура ", написа Щефан Воле, създател на книги и куратор на изложбата " Четящата страна Германска демократична република ".
Общо 20 пана хвърлят светлина върху всекидневието на някогашната Източна Германия. Събитието, което връща лентата обратно, не е отдадено на писателите на страната, а на това по какъв начин жителите в комунистическата страна са откривали света за себе си посредством четенето. " Изложбата е история за хората, които постоянно са намирали метод да получат литературата, която в действителност са желали да четат ", споделя историкът Улрих Мелерт.
Книгите на Изтока
Онова, което е попадало в книжарниците и пред очите на младежите от Германска демократична република, се е проучвало доста деликатно. Комикси като тези за Доналд Дък или Чичо Скрудж, истории за гангстери и любовни романи от Запада, са се считали за мръсна литература.
Не е било извънредно в учебно заведение чантите да се ревизират за неразрешена литература. И всеки, който я е внасял, е получавал писмена забележка. Или родителите му са били викани на диалог.
„ И в демократичните страни има литература, която не намира място в библиотеките - да вземем за пример нецензурен трудове, националсоциалистическата или друга екстремистка литература “, споделя Улрих Мелерт. „ В Германска демократична република обаче тази наклонност е била доведена до прекаленост ", показва той.
В следвоенния интервал първо е била неразрешена нацистката литература. След това обаче са отстранени политически неуместните създатели от Запада и комунистическите дисиденти. Библиотеките са отделяли неразрешените книги на особено място, а шкафът за така наречен отровна литература е можел да бъде отварян единствено със особено позволение.
Нелеката орис на писателите в Германска демократична република
От писателите се е очаквало да служат на социализма. Като интелектуалци те са били ухажвани от управляващите, само че и наказвани при отклоняване от " правия " път. Всяка книга е била преглеждана деликатно. Министерството на културата е решавало дали обещано произведение може да бъде оповестено. Най-вече са се гледали под лупа политическите послания. Не са съществували единни стандарти, тъй че решението на министерството постоянно е било непредсказуемо и прекомерно субективно. Лоялните към властта писатели са получавали висок тираж, а сериозните - в случай че въобще са успявали да преминат през ситото на цензурата – дребен.
Това е водело и до автоцензура, само че редица създатели въпреки всичко са се осмелявали да засягат и теми-табу. Книгите на Криста Волф и останалите създатели, които не са следвали сляпо линията на партията, са били възприемани на Запад с огромен интерес и удивление. Обратно – в Германска демократична република са били желани книгите с сериозна устременост по отношение на западната реалност.
33 години след рухването на стената, Германска демократична република остана в историята. Но част от нейната литература продължава да се чете и през днешния ден.
Германска демократична република се хвалеше като образована и четяща нация. И в действителност там се четеше доста, само че книгите прекосяваха през строга цензура от страна на партията. В доста случаи - изцяло субективна и случайна.
В Германска демократична република в действителност се четеше доста. Класически творби като " Война и мир " на Толстой, " Декамерон " на Бокачо и " Клетниците " на Виктор Юго, научно-фантастични романи и репортажи за места, които човек можеше да посети единствено във въображението си - поради рестриктивните мерки за пътешестване. Едно нещо обаче е несъмнено: както в доста други области на публичния живот, партията контролираше какви книги да се оферират на читателите в Германска демократична република.
Образованата нация
Пред външния свят Германска демократична република се представяше като " образована нация " и даже като „ четящата нация “. Творбите на Гьоте и Шилер бяха гордо развявани като културни полезности на Германска демократична република. " Какви прелестни времена бяха това за литературата! Клиентите се редяха на опашки пред книжарниците, а книжните базари бяха претъпкани с фенове на литературата. (....) Но и какви ужасни времена, откакто всяка напечатана дума подлежеше на строга цензура ", написа Щефан Воле, създател на книги и куратор на изложбата " Четящата страна Германска демократична република ".
Общо 20 пана хвърлят светлина върху всекидневието на някогашната Източна Германия. Събитието, което връща лентата обратно, не е отдадено на писателите на страната, а на това по какъв начин жителите в комунистическата страна са откривали света за себе си посредством четенето. " Изложбата е история за хората, които постоянно са намирали метод да получат литературата, която в действителност са желали да четат ", споделя историкът Улрих Мелерт.
Книгите на Изтока
Онова, което е попадало в книжарниците и пред очите на младежите от Германска демократична република, се е проучвало доста деликатно. Комикси като тези за Доналд Дък или Чичо Скрудж, истории за гангстери и любовни романи от Запада, са се считали за мръсна литература.
Не е било извънредно в учебно заведение чантите да се ревизират за неразрешена литература. И всеки, който я е внасял, е получавал писмена забележка. Или родителите му са били викани на диалог.
„ И в демократичните страни има литература, която не намира място в библиотеките - да вземем за пример нецензурен трудове, националсоциалистическата или друга екстремистка литература “, споделя Улрих Мелерт. „ В Германска демократична република обаче тази наклонност е била доведена до прекаленост ", показва той.
В следвоенния интервал първо е била неразрешена нацистката литература. След това обаче са отстранени политически неуместните създатели от Запада и комунистическите дисиденти. Библиотеките са отделяли неразрешените книги на особено място, а шкафът за така наречен отровна литература е можел да бъде отварян единствено със особено позволение.
Нелеката орис на писателите в Германска демократична република
От писателите се е очаквало да служат на социализма. Като интелектуалци те са били ухажвани от управляващите, само че и наказвани при отклоняване от " правия " път. Всяка книга е била преглеждана деликатно. Министерството на културата е решавало дали обещано произведение може да бъде оповестено. Най-вече са се гледали под лупа политическите послания. Не са съществували единни стандарти, тъй че решението на министерството постоянно е било непредсказуемо и прекомерно субективно. Лоялните към властта писатели са получавали висок тираж, а сериозните - в случай че въобще са успявали да преминат през ситото на цензурата – дребен.
Това е водело и до автоцензура, само че редица създатели въпреки всичко са се осмелявали да засягат и теми-табу. Книгите на Криста Волф и останалите създатели, които не са следвали сляпо линията на партията, са били възприемани на Запад с огромен интерес и удивление. Обратно – в Германска демократична република са били желани книгите с сериозна устременост по отношение на западната реалност.
33 години след рухването на стената, Германска демократична република остана в историята. Но част от нейната литература продължава да се чете и през днешния ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ