Кой ще запълни вакуума след поражението на Русия? Гагаузи, мислете!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Кой ще запълни вакуума на сигурността в района след провалянето на Русия? Гагаузи, мислете!
©️ИВАН КАПСАМУН
След загубата на Москва във войната, което ще се случи рано или късно, в района на Източна Европа ще се образува вакуум в системата за сигурност. На първо място това се отнася за страните, които не са членове на НАТО и Европейски Съюз. След успеха изцяло справедливо този вакуум би могла да запълни Украйна. Какво значи това за Молдова? И за какво гагаузите би трябвало да преразгледат самоунищожителната си проруска ориентировка?
Ситуацията на фронта
Сведенията от бойното поле свидетелстват за сполучливото напредване на украинските войски по пътя на възобновяване на териториалната целокупност на страната. Само в Херсонска област от 1 октомври Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са освободили 29 обитаеми места. Продължава контранастъплението в Харковска област, която е съвсем прочистена от съветските окупатори и, което е показателно, има значителен прогрес в Донецка и Луганска области. Режимът на Путин през това време завърши формалните процедури по включването на украински територии в състава на РФ. След сборището в Георгиевската зала на Кремъл, за приемането на новите територии гласоподаваха и двете камари на комфортната Държавна дума, след което неосъщественият цар удостовери всичко това с подписа си.
Изглежда, несъмнено, смешно, че до момента в който режимът се любува на формалностите, териториите, които сякаш към този момент са съветски, се връщат под контрола на Украйна, а путиновата войска неколкократно попада в оперативно обграждане и понася тежки загуби. Не приказваме въобще за това, че следващата анексия на украински земи няма никаква юридическа стойност. Нито една страна в света не призна по този начин наречения референдум в окупираните територии. Освен Северна Корея, което е показателно. Нали точно в тази посока на „ идеалната страна “ се движи днешна Русия.
Путиновият режим компенсира своята загуба на фронта с демонски способи – обстрел на мирни градове и села, вследствие на което не престават да умират хора и да се унищожава инфраструктура.
„ Запорожие всеки ден е обект на масирани ракетни удари. Градът, който е ситуиран на река Днепър против най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Една такава офанзива лиши живота по едно и също време на 30 индивида. И това е единствено един съветски ракетен удар. Съзнателен удар по цивилни обекти. Съзнателно осъществено закононарушение “, написа в петък в депеша президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Битка с дявола
Засега тази война не носи на путинистите нищо друго, с изключение на тъга за украинците, изтребване на личното население и заличаване на вероятностите на страната. Разбира се, нужни са още повече старания и време, с цел да бъде унищожена недоразсипаната империя, която търси път към своето оцеляване и нанасяне на оптимални вреди. Вероятно нарушителите в Кремъл се надяват на мобилизацията, която организират от 21 септември и към този момент съумяха да изпратят на фронта неподготвени хора. Но това надали ще им помогне. Мобилизираните умират „ на фронтовата линия " по-бързо от кадровите военни, запасите от стрелково оръжие и военна техника понижават, макар раболепието им, недоволството измежду самите руснаци пораства..
Последният коз, който Путин се пробва по всякакъв начин да употребява, също може да не свърши работа. В Русия всеки, който не го мързи, заплашва и шантажира Украйна и света с нуклеарно оръжие. Но и тук се чу явен отговор. Украинците обявиха, че не се опасяват от нищо, а Западът предизвести кремълските шизофреници, че ще бъде нанесен ответен удар по Русия. Следващата стъпка на Москва би трябвало бъде преустановяване на по този начин наречената специфична военна интервенция и оповестяването на война. Путинистите се пробват да вдигнат за финален пердах поданиците в отбрана на „ съветските земи “ (имат се поради окупираните) и „ да ударят по муцуната “ Запада. Но няма да съумеят. Съдбата на путиновия режим е предрешена.
Украйна – поръчител за сигурността
След провалянето на Русия в страните, които не са в НАТО, ще настъпи вакуум във връзка с сигурността, за чиято архитектура би трябвало да се мисли занапред. Този въпрос ще засегне главно Украйна, Молдова и Беларус, а е допустимо и самата Русия. При вярна политика Украйна може да се трансформира в магнит за страните от Източна Европа в основаването на коалиция за обезпечаването на взаимна поддръжка.
Киев към този момент подаде заявление за участие в НАТО, само че всички са наясно, че това няма да стане още на следващия ден. До приемането в алианса украинските управляващи се пробват да се договорят с редица страни за гаранции за сигурността през преходния интервал. Което не пречи Украйна да заеме нишата на районен водач и да запълни вакуума в сигурността. Като победител във войната тя ще има цялостното право на това, а по-важното е, че и благоприятни условия – мощна войска и възходяща политическа тежест.
След рухването на режима на Путин, Лукашенко надали ще остане на власт. Дори и да се опита да се споразумее със Запада. Той омръзна прекомерно доста на всички. Освен това би трябвало да дава отговор за дейностите си през годините против личния си народ, а в този момент и против украинците (Режимът на Лукашенко е забъркан и съизвършител в закононарушенията на Путин в Украйна). Като се има поради сюжетът за промяна на властта в Беларус, новите политици сигурно ще се стремят да се причислят към европейските и евроатлантическите структури. По пътя към задачата (което ще отнеме време) Украйна, с нейния опит и нови благоприятни условия, може да окаже нужната поддръжка. Засега е мъчно да се предскаже ориста на бъдеща Русия. Един от вероятните сюжети е разпадането ѝ на няколко страни. При новите действителности те ще търсят привлекателен център: за европейската част на към този момент някогашната РФ подобен може да стане Украйна. Даже в случай че преглеждаме разновидността, при който Русия не се разпада, а просто се сменя властта в нея, тя по този начин или другояче ще би трябвало да поеме по пътя на демилитаризацията, денуклеаризацията и отвод от шовинизма. В противоположен случай новите войни и набези ще бъдат неизбежни –такава е същността на това образувание. В този случай Украйна също ще бъде от голямо значение за нова Русия.
Молдова и Гагауз Ери
Новата настройка в района ще бъде от изключително значение за Молдова, на чиято територия се намират два проруски анклава - Приднестровието и Гагауз Ери. Веднага след рухването на режима на Путин марионетните приднестровски управляващи ще изгубят смисъла на своето битие. Който и да съставлява района по-късно, ще би трябвало да договаря с Кишинев за смяна на формулата за общуване. Един от гарантите на споразуменията може да бъде Украйна, заради географската си непосредственост, етническия украински фактор в Приднестровието и възходящото си въздействие в района.
За разлика от Приднестровието, Гагаузия е изцяло законна автономност, приета в целия свят. Но тук има не по-малко проруски настроения, в сравнение с в непризнатата " ПМР ". Очевидно е, че част от гагаузките политици са подвластни от кураторите от Москва и до момента в който тези куратори държат властта, ще им е мъчно да се откачат. Останалите, било заради финансова поддръжка или заради личната си нелепост, също служат на Кремъл. С дребни изключения.
Днес гагаузите-москофили, изключително представителите на формалните управляващи на Гагауз-Ери, към момента имат опция да погледнат реалистично на протичащото се в Украйна и да преразгледат политиката си. Това е доста значимо за бъдещето, с цел да не се озоват в пробита лодка. Едно е, когато става дума за обособени политици, и напълно друго, когато става дума за цяла Гагаузия.
С режима на Путин ще се постъпи като с нарушители. И в новите действителности спечелилите сигурно ще си зададат въпроса - кой е симпатизирал, съдействал и помагал на рашистите? Освен последователите на Лукашенко, Северна Корея и Еритрея, значимо е гагаузите да не попаднат там.
За молдовските гагаузи е значимо да помнят, че от другата страна на границата в Украйна живеят техни сънародници, които с оръжие в ръка пазят родината си от Путинова Русия. Украинските гагаузи през днешния ден си задават сходен въпрос: по какъв начин можеш да мълчиш или намерено да подкрепяш Кремъл след всичките му закононарушения...
Логично е, че след края на войната, поради съществуването на етнически гагаузи в Украйна и гореспоменатите фактори, Киев би могъл да играе по-активно в Буджак, договаряйки се с Кишинев и Анкара. Не би било желателно това да става без Комрат. Заради недалновидността на локалните политици.
* * *
Днес Украйна се бори освен за своята независимост и право на битие. Тя се бори за целия цивилизован свят, защитавайки го от нашествието на новите варвари. И е малко евентуално в бъдеще тя да изиска от съседите си да останат плебеи, както Москва прави от епохи. Украйна е районен водач и поръчител за ново качество на сигурността.
Иван КАПСАМУН, публицист, Киев
Източник: nokta md
Бесарабски фронт
Кой ще запълни вакуума на сигурността в района след провалянето на Русия? Гагаузи, мислете!
©️ИВАН КАПСАМУН
След загубата на Москва във войната, което ще се случи рано или късно, в района на Източна Европа ще се образува вакуум в системата за сигурност. На първо място това се отнася за страните, които не са членове на НАТО и Европейски Съюз. След успеха изцяло справедливо този вакуум би могла да запълни Украйна. Какво значи това за Молдова? И за какво гагаузите би трябвало да преразгледат самоунищожителната си проруска ориентировка?
Ситуацията на фронта
Сведенията от бойното поле свидетелстват за сполучливото напредване на украинските войски по пътя на възобновяване на териториалната целокупност на страната. Само в Херсонска област от 1 октомври Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) са освободили 29 обитаеми места. Продължава контранастъплението в Харковска област, която е съвсем прочистена от съветските окупатори и, което е показателно, има значителен прогрес в Донецка и Луганска области. Режимът на Путин през това време завърши формалните процедури по включването на украински територии в състава на РФ. След сборището в Георгиевската зала на Кремъл, за приемането на новите територии гласоподаваха и двете камари на комфортната Държавна дума, след което неосъщественият цар удостовери всичко това с подписа си.
Изглежда, несъмнено, смешно, че до момента в който режимът се любува на формалностите, териториите, които сякаш към този момент са съветски, се връщат под контрола на Украйна, а путиновата войска неколкократно попада в оперативно обграждане и понася тежки загуби. Не приказваме въобще за това, че следващата анексия на украински земи няма никаква юридическа стойност. Нито една страна в света не призна по този начин наречения референдум в окупираните територии. Освен Северна Корея, което е показателно. Нали точно в тази посока на „ идеалната страна “ се движи днешна Русия.
Путиновият режим компенсира своята загуба на фронта с демонски способи – обстрел на мирни градове и села, вследствие на което не престават да умират хора и да се унищожава инфраструктура.
„ Запорожие всеки ден е обект на масирани ракетни удари. Градът, който е ситуиран на река Днепър против най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Една такава офанзива лиши живота по едно и също време на 30 индивида. И това е единствено един съветски ракетен удар. Съзнателен удар по цивилни обекти. Съзнателно осъществено закононарушение “, написа в петък в депеша президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Битка с дявола
Засега тази война не носи на путинистите нищо друго, с изключение на тъга за украинците, изтребване на личното население и заличаване на вероятностите на страната. Разбира се, нужни са още повече старания и време, с цел да бъде унищожена недоразсипаната империя, която търси път към своето оцеляване и нанасяне на оптимални вреди. Вероятно нарушителите в Кремъл се надяват на мобилизацията, която организират от 21 септември и към този момент съумяха да изпратят на фронта неподготвени хора. Но това надали ще им помогне. Мобилизираните умират „ на фронтовата линия " по-бързо от кадровите военни, запасите от стрелково оръжие и военна техника понижават, макар раболепието им, недоволството измежду самите руснаци пораства..
Последният коз, който Путин се пробва по всякакъв начин да употребява, също може да не свърши работа. В Русия всеки, който не го мързи, заплашва и шантажира Украйна и света с нуклеарно оръжие. Но и тук се чу явен отговор. Украинците обявиха, че не се опасяват от нищо, а Западът предизвести кремълските шизофреници, че ще бъде нанесен ответен удар по Русия. Следващата стъпка на Москва би трябвало бъде преустановяване на по този начин наречената специфична военна интервенция и оповестяването на война. Путинистите се пробват да вдигнат за финален пердах поданиците в отбрана на „ съветските земи “ (имат се поради окупираните) и „ да ударят по муцуната “ Запада. Но няма да съумеят. Съдбата на путиновия режим е предрешена.
Украйна – поръчител за сигурността
След провалянето на Русия в страните, които не са в НАТО, ще настъпи вакуум във връзка с сигурността, за чиято архитектура би трябвало да се мисли занапред. Този въпрос ще засегне главно Украйна, Молдова и Беларус, а е допустимо и самата Русия. При вярна политика Украйна може да се трансформира в магнит за страните от Източна Европа в основаването на коалиция за обезпечаването на взаимна поддръжка.
Киев към този момент подаде заявление за участие в НАТО, само че всички са наясно, че това няма да стане още на следващия ден. До приемането в алианса украинските управляващи се пробват да се договорят с редица страни за гаранции за сигурността през преходния интервал. Което не пречи Украйна да заеме нишата на районен водач и да запълни вакуума в сигурността. Като победител във войната тя ще има цялостното право на това, а по-важното е, че и благоприятни условия – мощна войска и възходяща политическа тежест.
След рухването на режима на Путин, Лукашенко надали ще остане на власт. Дори и да се опита да се споразумее със Запада. Той омръзна прекомерно доста на всички. Освен това би трябвало да дава отговор за дейностите си през годините против личния си народ, а в този момент и против украинците (Режимът на Лукашенко е забъркан и съизвършител в закононарушенията на Путин в Украйна). Като се има поради сюжетът за промяна на властта в Беларус, новите политици сигурно ще се стремят да се причислят към европейските и евроатлантическите структури. По пътя към задачата (което ще отнеме време) Украйна, с нейния опит и нови благоприятни условия, може да окаже нужната поддръжка. Засега е мъчно да се предскаже ориста на бъдеща Русия. Един от вероятните сюжети е разпадането ѝ на няколко страни. При новите действителности те ще търсят привлекателен център: за европейската част на към този момент някогашната РФ подобен може да стане Украйна. Даже в случай че преглеждаме разновидността, при който Русия не се разпада, а просто се сменя властта в нея, тя по този начин или другояче ще би трябвало да поеме по пътя на демилитаризацията, денуклеаризацията и отвод от шовинизма. В противоположен случай новите войни и набези ще бъдат неизбежни –такава е същността на това образувание. В този случай Украйна също ще бъде от голямо значение за нова Русия.
Молдова и Гагауз Ери
Новата настройка в района ще бъде от изключително значение за Молдова, на чиято територия се намират два проруски анклава - Приднестровието и Гагауз Ери. Веднага след рухването на режима на Путин марионетните приднестровски управляващи ще изгубят смисъла на своето битие. Който и да съставлява района по-късно, ще би трябвало да договаря с Кишинев за смяна на формулата за общуване. Един от гарантите на споразуменията може да бъде Украйна, заради географската си непосредственост, етническия украински фактор в Приднестровието и възходящото си въздействие в района.
За разлика от Приднестровието, Гагаузия е изцяло законна автономност, приета в целия свят. Но тук има не по-малко проруски настроения, в сравнение с в непризнатата " ПМР ". Очевидно е, че част от гагаузките политици са подвластни от кураторите от Москва и до момента в който тези куратори държат властта, ще им е мъчно да се откачат. Останалите, било заради финансова поддръжка или заради личната си нелепост, също служат на Кремъл. С дребни изключения.
Днес гагаузите-москофили, изключително представителите на формалните управляващи на Гагауз-Ери, към момента имат опция да погледнат реалистично на протичащото се в Украйна и да преразгледат политиката си. Това е доста значимо за бъдещето, с цел да не се озоват в пробита лодка. Едно е, когато става дума за обособени политици, и напълно друго, когато става дума за цяла Гагаузия.
С режима на Путин ще се постъпи като с нарушители. И в новите действителности спечелилите сигурно ще си зададат въпроса - кой е симпатизирал, съдействал и помагал на рашистите? Освен последователите на Лукашенко, Северна Корея и Еритрея, значимо е гагаузите да не попаднат там.
За молдовските гагаузи е значимо да помнят, че от другата страна на границата в Украйна живеят техни сънародници, които с оръжие в ръка пазят родината си от Путинова Русия. Украинските гагаузи през днешния ден си задават сходен въпрос: по какъв начин можеш да мълчиш или намерено да подкрепяш Кремъл след всичките му закононарушения...
Логично е, че след края на войната, поради съществуването на етнически гагаузи в Украйна и гореспоменатите фактори, Киев би могъл да играе по-активно в Буджак, договаряйки се с Кишинев и Анкара. Не би било желателно това да става без Комрат. Заради недалновидността на локалните политици.
* * *
Днес Украйна се бори освен за своята независимост и право на битие. Тя се бори за целия цивилизован свят, защитавайки го от нашествието на новите варвари. И е малко евентуално в бъдеще тя да изиска от съседите си да останат плебеи, както Москва прави от епохи. Украйна е районен водач и поръчител за ново качество на сигурността.
Иван КАПСАМУН, публицист, Киев
Източник: nokta md
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ