Путин – луд по бомбата д-р Стрейнджлав или просто Потьомкин?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анексирането на четири украински области е единствено фиктивна победа за Русия. Максимализмът на Владимир Путин ще има стратегическа цена. Това написа в публикация за френския вестник La Tribune Сирил Брет, геополитик и учител в Парижкия Институт за политически проучвания Science Po.
На пръв взор противозаконното анексиране на четири нови украински територии наподобява дава на съветския режим доста аргументи да претендира за победа. Наистина, посредством този четворен ход на войната, който Владимир Путин формализира на 30 септември с огромна пищност, Русия придвижва към Запада своята линия на прикосновение със западняците; разделя и трайно отслабва Украйна; сковава вътрешното опълчване в името на свещения съюз; и в последна сметка пази тези завоевания, като ги слага под сянката на нуклеарния си чадър, като в същото време скъсва със Запада, представян като " колонизатор ".
В реалност този формален успех е превземка, почтена за тези, които вкараха княз Потьомкин в историята. През 1787 година любимецът на Екатерина II (1729-1796) поръчва да се изградят същински картонени украшения по пътя на императрицата по време на нейно пътешестване - тъкмо в районите, които скоро са били анексирани от Москва и които тя преди малко е превзела за първи път! - с цел да се сътвори илюзията, че тези региони са проспериращи и жителите им удовлетворени.
По този метод съветският империализъм е оневинен, най-малко в очите на Екатерина, бранител на Дидро и почитател на френското Просвещение. Просветеният абсолютизъм си затваряше очите за въоръжения си експанзионизъм, по този начин както през днешния ден илюзията се основава от небрежно извършените псевдореферендуми в откъснатите от Украйна райони и които Русия даже не управлява напълно.
Бойните тържества на Червения площад, речта на Владимир Путин и отразяването в съветските медии се пробват да основат усещане за победа. При по-внимателно вглеждане рестриктивните мерки на сценографията стават явни.
Мисията изпълнена?
Понякога във Вашингтон, Лондон или Париж обичаме да мислим, че съветската войска е покрай проваляне, че президентството на Путин е подкопано от вътрешни разногласия и че стратегическият колапс е неминуем. Оценката за седемте месеца инвазия в Украйна е по-малко еднопосочна, в случай че я разгледаме от позиция на Кремъл: той в действителност съумя да реализира някои от съществените си цели. Вземането поради на тези тактически триумфи - и, несъмнено, стратегическите провали - е от значително значение за разбирането на новия курс на съветската политика за идващото десетилетие и рисковете, които това предвещава за Европейския съюз.
Ако оценим постигнатите от Кремъл резултати съгласно личните му критерии, няколко достижения наподобяват основни.
Всъщност анексирането и следствието от него - продължaващото положение на война с Украйна - разрешават на Русия на Путин да реализира остарели и ясни военни цели. С тази война Русия спря динамичността на разширение на НАТО в постсъветското пространство. Това беше алена нишка на путинските президенти и министър председатели: участието в Алианса на някогашни национални демокрации (Полша, Унгария, Румъния и др.) и на три някогашни руски социалистически републики (Естония, Латвия и Литва) към този момент беше счетено в Москва като провокации против съветската власт.
Днес кандидатурите на Грузия и Украйна се трансфораха в casus belli. И във вътрешен проект Владимир Путин може да наложи концепцията, че е във война с НАТО - спор, който той афишира от 2000 година Със своите гневни антизападни формулировки в речта си от 30 септември той скъсва дефинитивно с прозападната динамичност от 90-те години и сакрализира раздялата на страната си с цяла Европа.
Нещо повече, това нелегално изместване на руско-украинската граница към Запада предлага на Русия демографска облага, от която тя се нуждае. И на първо място дефинитивно унищожава Украйна, затруднява още повече нейното доближаване с Европейски Съюз, съвсем унищожава вярата за възобновяване на суверенитета и териториалната целокупност на страната.
Освен това, от позиция на Кремъл, тази война и тези анексии изпращат обръщение до всички рускоезични общности, които живеят отвън територията на Федерацията: Русия евентуално ще се намеси военно, там където живеят такива популации. По този метод Москва придобива ефикасен лост за напън върху страните, които приютяват рускоезична общественост в Балтика и Централна Азия. " Руският свят ", теоретизиран от Кремъл, не е просто маркиране на нация: това е същинска стратегическа идея, която дестабилизира близката до Русия чужбина.
По този метод Русия пренасочва своята дипломатическа и геоикономическа позиция към Изтока без връщане обратно: Евразия в този момент е нейното поле на деяние. Федерацията ще се концентрира още веднъж върху Евразийския стопански съюз, в който членуват Беларус и Армения, с цел да отдалечи тези страни от европейската орбита. Освен това принуждава Беларус да ангажира войските си на украинския фронт. Тя също по този начин ще укрепи Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). И най-после, тя изоставя напрегнатото си съдействие с Европейски Съюз, с цел да се обърне съвсем извънредно към своите азиатски сътрудници в границите на Шанхайската организация за съдействие, на първо място Китайската национална република и Индийския съюз, както и Виетнам.
От икономическа позиция резултатите не са за занемаряване. Като стартира войната и анексира районите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, Русия затвърди статута си на прайсмейкър на пазарите на енергийни, минерални и селскостопански артикули.
Усилвайки инфлацията вследствие на възобновяване след пандемията от Covid-19, проведеният дефицит разреши на Русия да попълни своите суверенни фондове, своите валутни и златни запаси. С други думи, тези анексии се правят в доста друг стопански подтекст от този на анексирането на Крим през 2014 година: то беше последвано от две години на криза заради комбинацията от падащите цени на петрола и западните наказания. Ако глобите на Европейски Съюз удрят съветската военна стопанска система, то те са ориентирани към страна, която до момента е сдържала рисковете от инфлация и е възстановявала своите отчасти замразени финансови запаси.
Вътре най-сетне режимът разпозна " неточности " и " компликации ". Този режим обаче е в положение да обърне бягството на резервисти, които могат да бъдат мобилизирани, и антимобилизационните демонстрации в своя изгода: тези придвижвания ще послужат като опрощение за още по-енергично завладяване на съветското обществено тяло в името на свещения съюз, национализъм и обединяване на руснаците.
Анексирането на украински територии, предпазени от нуклеарни оръжия, съставлява за Русия удостоверение на нейния интернационален статут. Припомняйки военната си мощност, настоявайки за статута си на нуклеарна мощ, представяйки се за воюваща с НАТО, укрепвайки връзките си с азиатските сили и най-много като слага под въпрос границите от 1991 година, Руската федерация гръмко претендира за ролята на водач в раззападняването на света. Руският президент акцентира това в речта си от 30 септември: той счита Запада за главната опасност за Русия.
На Запад постоянно обичаме да си припомняме формулата на президента Обама, съгласно която Русия е рискова районна мощ не заради силата си, а по-скоро заради слабостта си. Сега би трябвало да осъзнаем - без да ги одобряваме - триумфите, които Русия е постигнала от лична позиция. Подценяването на тези облаги би подхранило блажения триумфализъм на Запада. Точно както надценяването на стратегическия резултат от тази война би довело до занемаряване на същинските недостатъци на Русия и мощните страни на нейните съперници.
Тактически триумфи с цената на стратегически неуспехи
Резултатите от акцията в Украйна в действителност би трябвало да се правят оценка в дълготраен проект и с необятен фокус. В този мащаб триумфите са по-малко явни, а структурните неуспехи - безспорни.
Що се отнася до самата Украйна, интегрирана в империята през 17 век, в Съюз на съветските социалистически републики през 1921 година и самостоятелна от 1991 година, съветските тактически триумфи не би трябвало да засенчват стратегическите неуспехи. През 2022 година експлицитната цел на Русия в действителност беше да нахлуе в цялата територия на Украйна, да смени нейното определено държавно управление и да попречи на по-нататъшното ѝ влизане в Европейски Съюз и НАТО. Успехът е непълен, а неуспехът явен.
След анексията и след войната ще има осакатена, само че самостоятелна Украйна, твърдо привързана към националната си еднаквост, към доближаването си със Запада и структурно враждебна към Русия. С други думи, анексиите заменят политиката на въздействие. Анексии, на които президентът Зеленски реагира неотложно... като подписа молба за ускорено участие на страната му в НАТО.
Ако Русия е принудена да нахлуе и анексира една страна, с цел да резервира въздействието си, това е тъй като това въздействие се бори да се наложи по различен метод. Провъзгласената на 30 септември " отбрана на Велика Русия " в реалност освещава свиването на въздействието и зоната на въздействие на Русия. Вместо да окупира Украйна и да " сплоти " украинците с руснаците, Русия унищожи трайно връзките сред двата народа. Вместо да подчертае културните прилики сред Украйна и Русия, Кремъл докара нещата до такава степен украинската еднаквост да се дефинира като съпротива на Русия. Ако украинската национална еднаквост беше оспорвана от някои преди нахлуването, през днешния ден тя е затвърдена в съпротивата против Москва.
Що се отнася до връзките с НАТО, тук още веднъж структурните резултати в действителност са смесени. Вярно е, че макар символичното искане, което Зеленски подписа, бъдещите членове без подозрение ще бъдат парализирани от войната в Украйна. Но на първо място Русия " съумя " да вкара в НАТО две съществени страни, исторически привързани към неутралитета, Кралство Швеция и Република Финландия. С други думи, за няколко седмици Москва промени стратегическата обстановка в Балтика в собствен ущърб. Отсега нататък Балтийско море е " море на НАТО ", което обгръща двата съветски морски излаза Калининград и Санкт Петербург.
Евразийският завой на Русия в последна сметка е дълготрайна спънка за Москва. В дуела Пекин-Москва Русия структурно е младши сътрудник. Така беше още преди войната заради слабата си икономическа тежест и ще бъде още повече след войната заради неналичието на опция за нея. Прекъсването на връзките с Европа осъжда Русия на небалансирана борба с същинската световна мощ, каквато е Китай. Особено откакто следствието от този бракоразвод с Европа е, несъмнено, намаляването на евентуалния напредък на Русия в средносрочен проект: лишена от европейски вложения, технологии и експерти, Русия доста понижава способността си да диверсифицира стопанската система си. Войната в Украйна стеснява спектъра на нейните клиенти, лимитира обсега на нейните вложители и намалява стандартите ѝ за търговия.
Путин като Потьомкин
Накратко, съветският триумфализъм след анексирането на украински територии се основава на краткосрочни тактически триумфи. Но той прикрива няколко структурни неуспеха на Русия: тя не съумя да разнообрази стопанската система си посредством постоянна търговия с Европа; не съумя да отбрани ползите си в Украйна по кротичък начин; тя поляризира европейските връзки сред подсиленото НАТО и съвсем самотната Русия.
Обичаме да описваме съветския президент или като новия лекар Стрейнджлав - вманиачен по бомбата - или като извънреден пълководец - злобен талант. А той може просто да е нов Потьомкин. Кампанията в Украйна му предложи светкавични триумфи. Но те се получават с цената на трайни провали.
Анексирането на четири украински области е единствено фиктивна победа за Русия. Максимализмът на Владимир Путин ще има стратегическа цена. Това написа в публикация за френския вестник La Tribune Сирил Брет, геополитик и учител в Парижкия Институт за политически проучвания Science Po.
На пръв взор противозаконното анексиране на четири нови украински територии наподобява дава на съветския режим доста аргументи да претендира за победа. Наистина, посредством този четворен ход на войната, който Владимир Путин формализира на 30 септември с огромна пищност, Русия придвижва към Запада своята линия на прикосновение със западняците; разделя и трайно отслабва Украйна; сковава вътрешното опълчване в името на свещения съюз; и в последна сметка пази тези завоевания, като ги слага под сянката на нуклеарния си чадър, като в същото време скъсва със Запада, представян като " колонизатор ".
В реалност този формален успех е превземка, почтена за тези, които вкараха княз Потьомкин в историята. През 1787 година любимецът на Екатерина II (1729-1796) поръчва да се изградят същински картонени украшения по пътя на императрицата по време на нейно пътешестване - тъкмо в районите, които скоро са били анексирани от Москва и които тя преди малко е превзела за първи път! - с цел да се сътвори илюзията, че тези региони са проспериращи и жителите им удовлетворени.
По този метод съветският империализъм е оневинен, най-малко в очите на Екатерина, бранител на Дидро и почитател на френското Просвещение. Просветеният абсолютизъм си затваряше очите за въоръжения си експанзионизъм, по този начин както през днешния ден илюзията се основава от небрежно извършените псевдореферендуми в откъснатите от Украйна райони и които Русия даже не управлява напълно.
Бойните тържества на Червения площад, речта на Владимир Путин и отразяването в съветските медии се пробват да основат усещане за победа. При по-внимателно вглеждане рестриктивните мерки на сценографията стават явни.
Мисията изпълнена?
Понякога във Вашингтон, Лондон или Париж обичаме да мислим, че съветската войска е покрай проваляне, че президентството на Путин е подкопано от вътрешни разногласия и че стратегическият колапс е неминуем. Оценката за седемте месеца инвазия в Украйна е по-малко еднопосочна, в случай че я разгледаме от позиция на Кремъл: той в действителност съумя да реализира някои от съществените си цели. Вземането поради на тези тактически триумфи - и, несъмнено, стратегическите провали - е от значително значение за разбирането на новия курс на съветската политика за идващото десетилетие и рисковете, които това предвещава за Европейския съюз.
Ако оценим постигнатите от Кремъл резултати съгласно личните му критерии, няколко достижения наподобяват основни.
Всъщност анексирането и следствието от него - продължaващото положение на война с Украйна - разрешават на Русия на Путин да реализира остарели и ясни военни цели. С тази война Русия спря динамичността на разширение на НАТО в постсъветското пространство. Това беше алена нишка на путинските президенти и министър председатели: участието в Алианса на някогашни национални демокрации (Полша, Унгария, Румъния и др.) и на три някогашни руски социалистически републики (Естония, Латвия и Литва) към този момент беше счетено в Москва като провокации против съветската власт.
Днес кандидатурите на Грузия и Украйна се трансфораха в casus belli. И във вътрешен проект Владимир Путин може да наложи концепцията, че е във война с НАТО - спор, който той афишира от 2000 година Със своите гневни антизападни формулировки в речта си от 30 септември той скъсва дефинитивно с прозападната динамичност от 90-те години и сакрализира раздялата на страната си с цяла Европа.
Нещо повече, това нелегално изместване на руско-украинската граница към Запада предлага на Русия демографска облага, от която тя се нуждае. И на първо място дефинитивно унищожава Украйна, затруднява още повече нейното доближаване с Европейски Съюз, съвсем унищожава вярата за възобновяване на суверенитета и териториалната целокупност на страната.
Освен това, от позиция на Кремъл, тази война и тези анексии изпращат обръщение до всички рускоезични общности, които живеят отвън територията на Федерацията: Русия евентуално ще се намеси военно, там където живеят такива популации. По този метод Москва придобива ефикасен лост за напън върху страните, които приютяват рускоезична общественост в Балтика и Централна Азия. " Руският свят ", теоретизиран от Кремъл, не е просто маркиране на нация: това е същинска стратегическа идея, която дестабилизира близката до Русия чужбина.
По този метод Русия пренасочва своята дипломатическа и геоикономическа позиция към Изтока без връщане обратно: Евразия в този момент е нейното поле на деяние. Федерацията ще се концентрира още веднъж върху Евразийския стопански съюз, в който членуват Беларус и Армения, с цел да отдалечи тези страни от европейската орбита. Освен това принуждава Беларус да ангажира войските си на украинския фронт. Тя също по този начин ще укрепи Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС). И най-после, тя изоставя напрегнатото си съдействие с Европейски Съюз, с цел да се обърне съвсем извънредно към своите азиатски сътрудници в границите на Шанхайската организация за съдействие, на първо място Китайската национална република и Индийския съюз, както и Виетнам.
От икономическа позиция резултатите не са за занемаряване. Като стартира войната и анексира районите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон, Русия затвърди статута си на прайсмейкър на пазарите на енергийни, минерални и селскостопански артикули.
Усилвайки инфлацията вследствие на възобновяване след пандемията от Covid-19, проведеният дефицит разреши на Русия да попълни своите суверенни фондове, своите валутни и златни запаси. С други думи, тези анексии се правят в доста друг стопански подтекст от този на анексирането на Крим през 2014 година: то беше последвано от две години на криза заради комбинацията от падащите цени на петрола и западните наказания. Ако глобите на Европейски Съюз удрят съветската военна стопанска система, то те са ориентирани към страна, която до момента е сдържала рисковете от инфлация и е възстановявала своите отчасти замразени финансови запаси.
Вътре най-сетне режимът разпозна " неточности " и " компликации ". Този режим обаче е в положение да обърне бягството на резервисти, които могат да бъдат мобилизирани, и антимобилизационните демонстрации в своя изгода: тези придвижвания ще послужат като опрощение за още по-енергично завладяване на съветското обществено тяло в името на свещения съюз, национализъм и обединяване на руснаците.
Анексирането на украински територии, предпазени от нуклеарни оръжия, съставлява за Русия удостоверение на нейния интернационален статут. Припомняйки военната си мощност, настоявайки за статута си на нуклеарна мощ, представяйки се за воюваща с НАТО, укрепвайки връзките си с азиатските сили и най-много като слага под въпрос границите от 1991 година, Руската федерация гръмко претендира за ролята на водач в раззападняването на света. Руският президент акцентира това в речта си от 30 септември: той счита Запада за главната опасност за Русия.
На Запад постоянно обичаме да си припомняме формулата на президента Обама, съгласно която Русия е рискова районна мощ не заради силата си, а по-скоро заради слабостта си. Сега би трябвало да осъзнаем - без да ги одобряваме - триумфите, които Русия е постигнала от лична позиция. Подценяването на тези облаги би подхранило блажения триумфализъм на Запада. Точно както надценяването на стратегическия резултат от тази война би довело до занемаряване на същинските недостатъци на Русия и мощните страни на нейните съперници.
Тактически триумфи с цената на стратегически неуспехи
Резултатите от акцията в Украйна в действителност би трябвало да се правят оценка в дълготраен проект и с необятен фокус. В този мащаб триумфите са по-малко явни, а структурните неуспехи - безспорни.
Що се отнася до самата Украйна, интегрирана в империята през 17 век, в Съюз на съветските социалистически републики през 1921 година и самостоятелна от 1991 година, съветските тактически триумфи не би трябвало да засенчват стратегическите неуспехи. През 2022 година експлицитната цел на Русия в действителност беше да нахлуе в цялата територия на Украйна, да смени нейното определено държавно управление и да попречи на по-нататъшното ѝ влизане в Европейски Съюз и НАТО. Успехът е непълен, а неуспехът явен.
След анексията и след войната ще има осакатена, само че самостоятелна Украйна, твърдо привързана към националната си еднаквост, към доближаването си със Запада и структурно враждебна към Русия. С други думи, анексиите заменят политиката на въздействие. Анексии, на които президентът Зеленски реагира неотложно... като подписа молба за ускорено участие на страната му в НАТО.
Ако Русия е принудена да нахлуе и анексира една страна, с цел да резервира въздействието си, това е тъй като това въздействие се бори да се наложи по различен метод. Провъзгласената на 30 септември " отбрана на Велика Русия " в реалност освещава свиването на въздействието и зоната на въздействие на Русия. Вместо да окупира Украйна и да " сплоти " украинците с руснаците, Русия унищожи трайно връзките сред двата народа. Вместо да подчертае културните прилики сред Украйна и Русия, Кремъл докара нещата до такава степен украинската еднаквост да се дефинира като съпротива на Русия. Ако украинската национална еднаквост беше оспорвана от някои преди нахлуването, през днешния ден тя е затвърдена в съпротивата против Москва.
Що се отнася до връзките с НАТО, тук още веднъж структурните резултати в действителност са смесени. Вярно е, че макар символичното искане, което Зеленски подписа, бъдещите членове без подозрение ще бъдат парализирани от войната в Украйна. Но на първо място Русия " съумя " да вкара в НАТО две съществени страни, исторически привързани към неутралитета, Кралство Швеция и Република Финландия. С други думи, за няколко седмици Москва промени стратегическата обстановка в Балтика в собствен ущърб. Отсега нататък Балтийско море е " море на НАТО ", което обгръща двата съветски морски излаза Калининград и Санкт Петербург.
Евразийският завой на Русия в последна сметка е дълготрайна спънка за Москва. В дуела Пекин-Москва Русия структурно е младши сътрудник. Така беше още преди войната заради слабата си икономическа тежест и ще бъде още повече след войната заради неналичието на опция за нея. Прекъсването на връзките с Европа осъжда Русия на небалансирана борба с същинската световна мощ, каквато е Китай. Особено откакто следствието от този бракоразвод с Европа е, несъмнено, намаляването на евентуалния напредък на Русия в средносрочен проект: лишена от европейски вложения, технологии и експерти, Русия доста понижава способността си да диверсифицира стопанската система си. Войната в Украйна стеснява спектъра на нейните клиенти, лимитира обсега на нейните вложители и намалява стандартите ѝ за търговия.
Путин като Потьомкин
Накратко, съветският триумфализъм след анексирането на украински територии се основава на краткосрочни тактически триумфи. Но той прикрива няколко структурни неуспеха на Русия: тя не съумя да разнообрази стопанската система си посредством постоянна търговия с Европа; не съумя да отбрани ползите си в Украйна по кротичък начин; тя поляризира европейските връзки сред подсиленото НАТО и съвсем самотната Русия.
Обичаме да описваме съветския президент или като новия лекар Стрейнджлав - вманиачен по бомбата - или като извънреден пълководец - злобен талант. А той може просто да е нов Потьомкин. Кампанията в Украйна му предложи светкавични триумфи. Но те се получават с цената на трайни провали.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ