Путин промени ДНК-то на Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От всички разтърсвания, през които Европа е минала през последните петнадесет години - финансовата рецесия от 2008 година, миграционната рецесия от 2015 година, Брекзит и пандемията - войната в Украйна безспорно е тази, която най-вече промени континента. За седем месеца съветската експанзия против Украйна измести центъра на тежестта на Европейския съюз от остарялата френско-германска двойка, изпреварена от събитията, към младата Източна Европа, по-реалистична и по-реактивна. Първите не схванаха в точния момент същността на режима на Владимир Путин и заканите, които съветският президент съставлява за своите съседи и за интернационалния ред. Вторите постоянно са били прави в разбора си за съветската мощност. Нещо, което промени ДНК-то на Европейския съюз... Това написа в материал за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Френско-германският тандем, който постоянно се е разпореждал на континента, беше изпреварен по тази тематика, значимостта и неотложността на която той не схвана задоволително бързо и чиито последствия ще бъдат световни и трайни. По-специално Германия, водещата европейска мощ в стопанската система, която чете лекции на Гърция и прахосниците от юга, се трансформира в най-лошия възпитаник на Европейски Съюз по руско-украинската тематика. Тя направи неточност в енергийната си тактика, тя се придържаше към газопровода " Северен поток 2 " прекомерно дълго, тя сложи съветския газ пред политическите и геополитически избори, тя остави някогашния канцлер Герхард Шрьодер да забогатее от съветския колос " Газпром ". И през днешния ден Германия се бави да изпрати още оръжия в Украйна. " Германското държавно управление към момента не е склонно да одобри очевидното: би трябвало да накараме Русия да загуби ", обобщава депутатът от Зелените Ребека Хармс на интернационалната конференция в Тбилиси предходната седмица.
Франция също прескочи едно ходило от съветската стълба, този път по-политическо. " Нашият метод за ангажиране с Русия имаше смисъл първоначално, когато Зеленски не беше срещу договарянията и армията към момента не беше направила всеобщите си закононарушения. Но от дълго време изчерпа лимита си. Да продължаваш да твърдиш, че би трябвало да седнем към масата и че Крим по този начин или другояче е изгубен за украинците, е метод, който е по едно и също време рисков и предстои на рецензия ", разяснява френски посланик. Многократните телефонни позвънявания на Емануел Макрон до Владимир Путин, злощастните му думи за нуждата да не се " унижава " Русия, неговата жестокост в отбраната на " контрактуван мир " сред двете страни, настрои освен украинските управляващи, само че и болшинството страни от Централна и Източна Европа против Париж.
" Франция и Германия са подготвени да попаднат в клопката на Владимир Путин, тъй като в действителност го желаят ", разяснява Виола декор Крамон, немски евродепутат от Зелените в Европейския парламент, на конференцията в Тбилиси. Париж и Берлин, които не се " усещат във война " с Русия, не желаят да си провалят бъдещето. Както направиха през 2014 година след анексирането на Крим с " Нормандския " развой, двете столици още веднъж се виждат в ролята на медиатори, даже с цената на заледяване на фронтовете си. Те също по този начин от дълго време забавят инерцията на доближаване на Украйна и Молдова с Европейския съюз. Както някогашният дипломат на Европейския съюз в Киев, французинът Хюг Мингарели, напомни на конференцията в Тбилиси: " Още преди половин година, Франция, Германия, Белгия, Италия, Испания и Холандия считаха, че е невероятно да се планува, че тези страни могат някой ден да се причислят към Европейския съюз. В тези страни болшинството от вземащите решения към момента считат, че би трябвало да се обърне повече внимание на потребностите на Русия в региона на сигурността, които те смятат за законни. Мнозина също не престават да имат вяра, че НАТО и Западът са унижили Русия! "
Анализът, съгласно който политическата неприкритост по отношение на Кремъл и икономическият напън биха трансформирали стратегическия избор на Владимир Путин и биха привързали Русия към Европа, се провали. " Париж и Берлин минават през фрапантен миг: това е резултат от няколко десетилетия на провали и безплодни опити Русия и Путин да бъдат върнати на верния път ", обобщава Ребека Хармс.
Днес други страни се пробват да разиграят нови карти. " Трябва да убедим столиците на Запада, на първо място Берлин и Париж, че всички сме във война ", обобщава Михал Барановски, шеф на офиса на Германския фонд " Маршал " (GMF) във Варшава. " Поради близостта си с украинците, поляците усещат войната с телата си ", продължава той. За страните от Източна Европа, които пострадаха от руското робство и носят със себе си мрачните облици на тези, които са живели от неверната страна на Желязната завеса, свободата е полезност, която би трябвало да бъде защитавана до дъно, Русия е екзистенциална опасност, а успеха на Украйна е нужда. " Съдбата на Европа и на демокрацията е заложена на карта. Но да се каже, че Украйна би трябвало да завоюва, значи също, че Русия би трябвало да загуби ", разяснява някогашният министър на външните работи на Литва Линас Линкявичюс.
Днес тези страни изискват повече слушане и внимание от Брюксел, Париж и Берлин. Месец след месец тяхното въздействие в Европа пораства, изключително това на Полша, която е развила мощна дипломация, и това на балтийските страни, които компенсират своята географска миниатюрност с геополитическа интензивност и мощен ангажимент към Украйна.
В началото на войната Европейският съюз възприе позициите на Париж и Берлин. " Европейски Съюз продължи да пази " бизнеса както нормално ", когато съветските сили се натрупаха на границата с Украйна ", напомня Ребека Хармс на интернационалната конференция в Тбилиси. Липсваше му предусещане и реактивност. Днес гласовете на Полша и балтийските страни отекват по-силно в коридорите на Брюксел. Тези страни водят акции не за по-малко Европа, а за друга Европа, която биха желали да бъде по-реалистична и ефикасна. По отношение на Русия, несъмнено. Но също по този начин и по въпроса за миграцията, още една бомба със закъснител, споделят те, която не е взета поради в същинските си мащаби от старите европейски страни, тези, които към момента живеят " с манията за мултикултурен модел " по думите на балтийски посланик. И във връзка с моралните и публични полезности, за които те имат вяра, в своето болшинство, че също са били заблудени от страните основателки.
Войната в Украйна освен разделя страните- членки, само че също по този начин ги раздрусва и сплотява към цели, които в миналото са били защитавани единствено от малко на брой. Динамиката на една превъоръжена Европа, мечтана от французите, в този момент е задвижена. Няколко европейски страни оповестиха нарастване на военните си разноски.
Полша започва стратегия за рационализация на своята войска, с цел да компенсира годините на бюджетни съкращения. Германия се дистанцира от обичайния си пацифизъм, като усили бюджета си. Канцлерът Олаф Шолц даже предложи да влага в противовъздушната защита на Германия и нейните съседи. В речта си в Прага на 29 август той също се базира на европейския суверенитет и геополитическа Европа, тематики, скъпи на Емануел Макрон. За първи път Европа реши да отдели средства за финансиране на оръжия за трета страна - Украйна.
Най-после западните редици се стягат: Швеция и Финландия ще се причислят към НАТО. Това не е безусловно в интерес на самостоятелна европейска защита, само че дава опция да се укрепи Атлантическият алианс, за който Емануел Макрон сподели, че е " в мозъчна гибел " и да се скъса леко с грижовния мечешки дух на европейските страни, които смятаха, че ще могат да се любуват на мира вечно. Що се отнася до американците, които напуснаха континента, те реинвестираха бойци там. Войната в Украйна има и други удобни последствия за Европа. Тя принуди страните от Съюза фрапантно да понижат зависимостта си от газ по отношение на Русия, даже в случай че сметката наподобява висока за идната зима. Европа на енергийния суверенитет е на ход.
Напрежението ще продължи през идващите месеци. Полша упреква Париж и Берлин, че желаят да наложат Брюксел против източноевропейските страни, като упорстват за занемаряване на правилото за единогласие във външната политика. Лагерът " Мир непременно " и лагерът " Първо успеха " ще продължат да се сблъскват през есента, когато рецесията удари Германия и енергийните ограничавания обиден Франция.
Но Франция и Германия, макар своите недостатъци, ще останат още дълго време двете огромни сили на Европа, едната икономическа, а другата военна и дипломатическа. И на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг има едно и също предпочитание да се поддържа най-малък консенсус сред страните от Европейския съюз против Путин и Русия. Кризата в Европа се задълбочава. Украинската война, която я принуди да се изтупа от праха, може в последна сметка да ѝ бъде от изгода.
От всички разтърсвания, през които Европа е минала през последните петнадесет години - финансовата рецесия от 2008 година, миграционната рецесия от 2015 година, Брекзит и пандемията - войната в Украйна безспорно е тази, която най-вече промени континента. За седем месеца съветската експанзия против Украйна измести центъра на тежестта на Европейския съюз от остарялата френско-германска двойка, изпреварена от събитията, към младата Източна Европа, по-реалистична и по-реактивна. Първите не схванаха в точния момент същността на режима на Владимир Путин и заканите, които съветският президент съставлява за своите съседи и за интернационалния ред. Вторите постоянно са били прави в разбора си за съветската мощност. Нещо, което промени ДНК-то на Европейския съюз... Това написа в материал за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.
Френско-германският тандем, който постоянно се е разпореждал на континента, беше изпреварен по тази тематика, значимостта и неотложността на която той не схвана задоволително бързо и чиито последствия ще бъдат световни и трайни. По-специално Германия, водещата европейска мощ в стопанската система, която чете лекции на Гърция и прахосниците от юга, се трансформира в най-лошия възпитаник на Европейски Съюз по руско-украинската тематика. Тя направи неточност в енергийната си тактика, тя се придържаше към газопровода " Северен поток 2 " прекомерно дълго, тя сложи съветския газ пред политическите и геополитически избори, тя остави някогашния канцлер Герхард Шрьодер да забогатее от съветския колос " Газпром ". И през днешния ден Германия се бави да изпрати още оръжия в Украйна. " Германското държавно управление към момента не е склонно да одобри очевидното: би трябвало да накараме Русия да загуби ", обобщава депутатът от Зелените Ребека Хармс на интернационалната конференция в Тбилиси предходната седмица.
Франция също прескочи едно ходило от съветската стълба, този път по-политическо. " Нашият метод за ангажиране с Русия имаше смисъл първоначално, когато Зеленски не беше срещу договарянията и армията към момента не беше направила всеобщите си закононарушения. Но от дълго време изчерпа лимита си. Да продължаваш да твърдиш, че би трябвало да седнем към масата и че Крим по този начин или другояче е изгубен за украинците, е метод, който е по едно и също време рисков и предстои на рецензия ", разяснява френски посланик. Многократните телефонни позвънявания на Емануел Макрон до Владимир Путин, злощастните му думи за нуждата да не се " унижава " Русия, неговата жестокост в отбраната на " контрактуван мир " сред двете страни, настрои освен украинските управляващи, само че и болшинството страни от Централна и Източна Европа против Париж.
" Франция и Германия са подготвени да попаднат в клопката на Владимир Путин, тъй като в действителност го желаят ", разяснява Виола декор Крамон, немски евродепутат от Зелените в Европейския парламент, на конференцията в Тбилиси. Париж и Берлин, които не се " усещат във война " с Русия, не желаят да си провалят бъдещето. Както направиха през 2014 година след анексирането на Крим с " Нормандския " развой, двете столици още веднъж се виждат в ролята на медиатори, даже с цената на заледяване на фронтовете си. Те също по този начин от дълго време забавят инерцията на доближаване на Украйна и Молдова с Европейския съюз. Както някогашният дипломат на Европейския съюз в Киев, французинът Хюг Мингарели, напомни на конференцията в Тбилиси: " Още преди половин година, Франция, Германия, Белгия, Италия, Испания и Холандия считаха, че е невероятно да се планува, че тези страни могат някой ден да се причислят към Европейския съюз. В тези страни болшинството от вземащите решения към момента считат, че би трябвало да се обърне повече внимание на потребностите на Русия в региона на сигурността, които те смятат за законни. Мнозина също не престават да имат вяра, че НАТО и Западът са унижили Русия! "
Анализът, съгласно който политическата неприкритост по отношение на Кремъл и икономическият напън биха трансформирали стратегическия избор на Владимир Путин и биха привързали Русия към Европа, се провали. " Париж и Берлин минават през фрапантен миг: това е резултат от няколко десетилетия на провали и безплодни опити Русия и Путин да бъдат върнати на верния път ", обобщава Ребека Хармс.
Днес други страни се пробват да разиграят нови карти. " Трябва да убедим столиците на Запада, на първо място Берлин и Париж, че всички сме във война ", обобщава Михал Барановски, шеф на офиса на Германския фонд " Маршал " (GMF) във Варшава. " Поради близостта си с украинците, поляците усещат войната с телата си ", продължава той. За страните от Източна Европа, които пострадаха от руското робство и носят със себе си мрачните облици на тези, които са живели от неверната страна на Желязната завеса, свободата е полезност, която би трябвало да бъде защитавана до дъно, Русия е екзистенциална опасност, а успеха на Украйна е нужда. " Съдбата на Европа и на демокрацията е заложена на карта. Но да се каже, че Украйна би трябвало да завоюва, значи също, че Русия би трябвало да загуби ", разяснява някогашният министър на външните работи на Литва Линас Линкявичюс.
Днес тези страни изискват повече слушане и внимание от Брюксел, Париж и Берлин. Месец след месец тяхното въздействие в Европа пораства, изключително това на Полша, която е развила мощна дипломация, и това на балтийските страни, които компенсират своята географска миниатюрност с геополитическа интензивност и мощен ангажимент към Украйна.
В началото на войната Европейският съюз възприе позициите на Париж и Берлин. " Европейски Съюз продължи да пази " бизнеса както нормално ", когато съветските сили се натрупаха на границата с Украйна ", напомня Ребека Хармс на интернационалната конференция в Тбилиси. Липсваше му предусещане и реактивност. Днес гласовете на Полша и балтийските страни отекват по-силно в коридорите на Брюксел. Тези страни водят акции не за по-малко Европа, а за друга Европа, която биха желали да бъде по-реалистична и ефикасна. По отношение на Русия, несъмнено. Но също по този начин и по въпроса за миграцията, още една бомба със закъснител, споделят те, която не е взета поради в същинските си мащаби от старите европейски страни, тези, които към момента живеят " с манията за мултикултурен модел " по думите на балтийски посланик. И във връзка с моралните и публични полезности, за които те имат вяра, в своето болшинство, че също са били заблудени от страните основателки.
Войната в Украйна освен разделя страните- членки, само че също по този начин ги раздрусва и сплотява към цели, които в миналото са били защитавани единствено от малко на брой. Динамиката на една превъоръжена Европа, мечтана от французите, в този момент е задвижена. Няколко европейски страни оповестиха нарастване на военните си разноски.
Полша започва стратегия за рационализация на своята войска, с цел да компенсира годините на бюджетни съкращения. Германия се дистанцира от обичайния си пацифизъм, като усили бюджета си. Канцлерът Олаф Шолц даже предложи да влага в противовъздушната защита на Германия и нейните съседи. В речта си в Прага на 29 август той също се базира на европейския суверенитет и геополитическа Европа, тематики, скъпи на Емануел Макрон. За първи път Европа реши да отдели средства за финансиране на оръжия за трета страна - Украйна.
Най-после западните редици се стягат: Швеция и Финландия ще се причислят към НАТО. Това не е безусловно в интерес на самостоятелна европейска защита, само че дава опция да се укрепи Атлантическият алианс, за който Емануел Макрон сподели, че е " в мозъчна гибел " и да се скъса леко с грижовния мечешки дух на европейските страни, които смятаха, че ще могат да се любуват на мира вечно. Що се отнася до американците, които напуснаха континента, те реинвестираха бойци там. Войната в Украйна има и други удобни последствия за Европа. Тя принуди страните от Съюза фрапантно да понижат зависимостта си от газ по отношение на Русия, даже в случай че сметката наподобява висока за идната зима. Европа на енергийния суверенитет е на ход.
Напрежението ще продължи през идващите месеци. Полша упреква Париж и Берлин, че желаят да наложат Брюксел против източноевропейските страни, като упорстват за занемаряване на правилото за единогласие във външната политика. Лагерът " Мир непременно " и лагерът " Първо успеха " ще продължат да се сблъскват през есента, когато рецесията удари Германия и енергийните ограничавания обиден Франция.
Но Франция и Германия, макар своите недостатъци, ще останат още дълго време двете огромни сили на Европа, едната икономическа, а другата военна и дипломатическа. И на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг има едно и също предпочитание да се поддържа най-малък консенсус сред страните от Европейския съюз против Путин и Русия. Кризата в Европа се задълбочава. Украинската война, която я принуди да се изтупа от праха, може в последна сметка да ѝ бъде от изгода.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ