Как успешно отглеждаме и възпитаваме чужденци в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не, не става въпрос за мигрантския поток от Азия и Африка, който навлиза през южната ни граница. Не става въпрос и за рускоговорящите бежанци от войната в Украйна, който идват от север. Става въпрос за личния ни народ, който сполучливо се отглежда и възпитава отчужден от личната си история, отчужден от лични си генезис и по този начин в продължение на десетилетия. В нашите учебни заведения и университети сме възпитали сполучливо десетки генерации чужденци, отчуждени от жанр и татковина, с помощта на безумните трудове в учебниците по история, най-много. Няма различен народ в света, които с подобен твърдоглав мазохизъм да преповтаря тезата, че ние днешното потомство няма нищо общо с нашите предшественици, тъй като те са изчезнали, претопили са се измежду друго някакво население, били асимилирани, починали вследствие на войни, бедствия и епидемии и така нататък и тъй наречените И в случай че някои по-буден въпреки всичко прозре истината за всички тези безумни приказки, то той въпреки всичко си остава изключение.
В резултат на сходно обучение и образование през днешния ден в България имаме налице голям брой чужденци, от наш, роден, български генезис, които сепнато декларират, че ние нямаме нищо общо нито с античните българи, тъй като те били номади и от тюркски генезис, с дръпнати очи, говорещи на чужд език, нямаме нищо общо и с траките, тъй като те били романизирани и елинизирани, а и напълно изчезнали в границите на няколко века, откакто са живели хиляди години на Балканите, а също явно не сме и потомци на милионите русокоси и синеоки славяни, заселили тук тъкмо към времето на изгубването на необразованите и пияни траки. Тези траки на всичко от горната страна непринудено продавали и децата си в иго, занимавали се с грабежи и въобще чудно е по какъв начин са просъществували толкоз хиляди години. И по този начин днешния българин не знае и не помни нищо от историята, тъй като просто не е запомнил безумната бъркотия сътворена в научната литература в влезнала в учебника. Нашенецът не е запомнил невероятната скица и логичност, съгласно коята ни се показват историческите събития от по-старата и нова история. Ако най-малко нещата бяха по-ясно и налично поднесени, сигурно повече хора щяха да запомнят нещичко от образователния материал.
И по този начин изучените хора през днешния ден сепнато декларират, че първите българи са били с дръпнати очи и кривокраки, тъй като непрекъснато живеели на конете си, декларират че траките са били едни пияни и нискокултурни спътници на великия гръцки народ, на великата елинска цивилизация, знаят че славяните, на които вероятно сме потомци, живеели главно в блатата и в редки случаи в ниски землянки, с безпаричен обичай, вкопани в земята. По-широко известни са някои подвизи и военни победи на българската войска, през Средновековието, а и от по-късно време. Само че тези победи не стигат някак си да покрият срама от неразбираемия ни генезис, резултат от разбъркване на нискокултурни нации, освен това не изключително привлекателни на външен тип. Така растнат генерации, след генерации, действително отчуждени от своя жанр, от своята история, изпитващи напряко позор от своя генезис и минало. Растат едни чужденци в личната си страна, някои от които рано или късно поемат ръководството на страната и изясняват и на народа си и на непознатите посетители, по какъв начин ние днешните българи действително нямаме нищо общо с нашите предшественици, в случай че и те да са живели по същите тези земи. Така възпитаните чужденци живеят и се трудят в тази страна, ръководят я на по-ниско или по-високо равнище, съставляват я в чужбина. В резултат, макари и членове на Европейски Съюз, настойчиво сме на последното място по стандарт и по-развитие. Но с сходно самочувствие и логика на психиката по-далеч не може да стигнем.
Затова една от най-спешните промени, която би трябвало да се направи е не тази в стопанската система или в правосъдната система, а в учебниците по история и в другите филантропични дисциплини. Защото това, което се учи в учебно заведение остава за цялостен живот в съзнанието на индивида, то е негова основа във връзка с всичките му познания и отношение към живота. И в случай че ние не разбираме това, то други го схващат и постепенно, само че настойчиво прокарват тезите си в българските учебници и в българските учебни заведения, поддържат настойчиво старите заблуди по най-различен метод и не разрешават същински промени да се случат в българското учебно заведение. Защото за тях е по-изгодно да имат работа с чужденци, в личната си страна, в сравнение с с патриоти, обичащи родината си.
Не, не става въпрос за мигрантския поток от Азия и Африка, който навлиза през южната ни граница. Не става въпрос и за рускоговорящите бежанци от войната в Украйна, който идват от север. Става въпрос за личния ни народ, който сполучливо се отглежда и възпитава отчужден от личната си история, отчужден от лични си генезис и по този начин в продължение на десетилетия. В нашите учебни заведения и университети сме възпитали сполучливо десетки генерации чужденци, отчуждени от жанр и татковина, с помощта на безумните трудове в учебниците по история, най-много. Няма различен народ в света, които с подобен твърдоглав мазохизъм да преповтаря тезата, че ние днешното потомство няма нищо общо с нашите предшественици, тъй като те са изчезнали, претопили са се измежду друго някакво население, били асимилирани, починали вследствие на войни, бедствия и епидемии и така нататък и тъй наречените И в случай че някои по-буден въпреки всичко прозре истината за всички тези безумни приказки, то той въпреки всичко си остава изключение.
В резултат на сходно обучение и образование през днешния ден в България имаме налице голям брой чужденци, от наш, роден, български генезис, които сепнато декларират, че ние нямаме нищо общо нито с античните българи, тъй като те били номади и от тюркски генезис, с дръпнати очи, говорещи на чужд език, нямаме нищо общо и с траките, тъй като те били романизирани и елинизирани, а и напълно изчезнали в границите на няколко века, откакто са живели хиляди години на Балканите, а също явно не сме и потомци на милионите русокоси и синеоки славяни, заселили тук тъкмо към времето на изгубването на необразованите и пияни траки. Тези траки на всичко от горната страна непринудено продавали и децата си в иго, занимавали се с грабежи и въобще чудно е по какъв начин са просъществували толкоз хиляди години. И по този начин днешния българин не знае и не помни нищо от историята, тъй като просто не е запомнил безумната бъркотия сътворена в научната литература в влезнала в учебника. Нашенецът не е запомнил невероятната скица и логичност, съгласно коята ни се показват историческите събития от по-старата и нова история. Ако най-малко нещата бяха по-ясно и налично поднесени, сигурно повече хора щяха да запомнят нещичко от образователния материал.
И по този начин изучените хора през днешния ден сепнато декларират, че първите българи са били с дръпнати очи и кривокраки, тъй като непрекъснато живеели на конете си, декларират че траките са били едни пияни и нискокултурни спътници на великия гръцки народ, на великата елинска цивилизация, знаят че славяните, на които вероятно сме потомци, живеели главно в блатата и в редки случаи в ниски землянки, с безпаричен обичай, вкопани в земята. По-широко известни са някои подвизи и военни победи на българската войска, през Средновековието, а и от по-късно време. Само че тези победи не стигат някак си да покрият срама от неразбираемия ни генезис, резултат от разбъркване на нискокултурни нации, освен това не изключително привлекателни на външен тип. Така растнат генерации, след генерации, действително отчуждени от своя жанр, от своята история, изпитващи напряко позор от своя генезис и минало. Растат едни чужденци в личната си страна, някои от които рано или късно поемат ръководството на страната и изясняват и на народа си и на непознатите посетители, по какъв начин ние днешните българи действително нямаме нищо общо с нашите предшественици, в случай че и те да са живели по същите тези земи. Така възпитаните чужденци живеят и се трудят в тази страна, ръководят я на по-ниско или по-високо равнище, съставляват я в чужбина. В резултат, макари и членове на Европейски Съюз, настойчиво сме на последното място по стандарт и по-развитие. Но с сходно самочувствие и логика на психиката по-далеч не може да стигнем.
Затова една от най-спешните промени, която би трябвало да се направи е не тази в стопанската система или в правосъдната система, а в учебниците по история и в другите филантропични дисциплини. Защото това, което се учи в учебно заведение остава за цялостен живот в съзнанието на индивида, то е негова основа във връзка с всичките му познания и отношение към живота. И в случай че ние не разбираме това, то други го схващат и постепенно, само че настойчиво прокарват тезите си в българските учебници и в българските учебни заведения, поддържат настойчиво старите заблуди по най-различен метод и не разрешават същински промени да се случат в българското учебно заведение. Защото за тях е по-изгодно да имат работа с чужденци, в личната си страна, в сравнение с с патриоти, обичащи родината си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ