Какви са перспективите на Египет за износ на газ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Египетската газова индустрия сподели редица осезаеми триумфи през последните години, разясняват енергийните специалисти.
Едно от значимите достижения е нарастването на добива на природен газ 1,5 пъти (от 42 милиарда куб. м през 2016 година, на 62 милиарда куб. м през 2020 г.). Заедно с вноса на този артикул за следваща препродажба, растежът на производството способства за увеличение на експортния капацитет на страната, а размерът на доставките на полутечен природен газ (LNG) за задгранични контрагенти доближи 8,9 милиарда кубични метра в края на 2021 година През 2022 година се следи наклонност за повишаване на този индикатор. Резултатът беше нарастване на приходите от експорт на сила (към края на 2021 година общият размер на приходите на египетските компании от продажбата на природен газ, в това число LNG, доближи 3,9 милиарда $ спрямо 456 милиона $ през 2020 г.) и фрапантно нарастване на интереса към съдействие с Египет.
Безспорно триумфът на страната в тези сфери се дължи на няколко фактора:
- Разработването на залежи на природен газ в източното Средиземноморие беше определящо събитие, което докара до подсилване на капацитета на Египет. Те включват, преди всичко, находището Zohr, полето Atoll, благосъстоятелност на Арабската република (Eni и British Petroleum оповестиха откриването на взаимната компания още през 2015 г.), находището в региона на Западен Нил, и също по този начин ръководено от израелски и американски " Левиатан ". В момента до 40% от общия рандеман на природен газ в Египет идва от гореспоменатото находище Zohr.
- Усилията на египетското държавно управление са ориентирани към стимулиране на задграничните вложения. Те включват модернизацията на вътрешното законодателство и поредна работа на политическото управление за реализиране на съглашения за привличане на вложения.
Египет, също по този начин, в последните години създаде няколко големи плана:
— находището Zohr. Според египетските медии размерът на вложенията в интервала от 2015 до 2019 година доближи 10,6 милиарда щатски $. Няма надеждна информация за вложителите, само че може да се допусна, че забележителна част от разноските, свързани с създаването на находището, са поети от фирмите притежатели на Eni, Rosneft, British Petroleum, Mubdala Petroleum. Отделни източници сочат, че най-големият вложител е италианската Eni.
— създаване на полето Атол. Счита се, че размерът на вложенията в развиването на находището към 2019 година е достигнал 3 милиарда щатски $, като British Petroleum евентуално е най-големият вложител.
— основаване на инфраструктура за произвеждане на природен газ в Средиземно море покрай Александрия (газовият план в делтата на Западен Нил, в това число находищата Raven, Giza, Libra, Fayom и други). Обемът на вложенията възлиза на 9 милиарда щатски $, въпреки за точната сума към момента да се водят разногласия. Основни вложители там са British Petroleum (притежава дял от 82,75%) и Wintershall Dea (17,25%). След довеждане докрай на построяването на инфраструктурата и стартирането в употреба на всички залежи размерът на оползотворяемия природен газ надвишава 13 милиарда кубически метра годишно, което се равнява на 20% от общото произвеждане в страната.
- Усилията на египетското държавно управление са ориентирани към задълбочаване на съдействието със прилежащите страни, с цел да се употребява ресурсният капацитет на Източното Средиземноморие и да се обезпечи експорт посредством египетската инфраструктура. През януари 2020 година по самодейност на Кайро беше основана интернационална организация за съгласуване на районното секторно съдействие - Източносредиземноморският газов конгрес, състоящ се от осем страни: Египет, Гърция, Израел, Йордания, Италия, Кипър, Франция и Палестина.
Практическият резултат от тези старания е вносът на природен газ от Израел в Египет от 2020 година, което доста способства за подсилване на експортния капацитет на Арабската република. Няма надеждни данни за размера на вноса, само че някои медии показват, че към ¼ от добива в Израел е доставен в Египет при започване на 2022 година (вероятно става въпрос за 3 милиарда кубически метра газ годишно). Според египетските медии договорката сред двете страни включва доставка на 85 милиарда кубически метра природен газ през идващите 15 години. Ако тези цели бъдат реализирани, размерът на доставките може да надвиши 5 милиарда кубически метра на година. Съществуващата инфраструктура - двата газопровода Al Arish-Ashkelon pipeline (по-голямата част от маршрута минава под водите на Средиземно море) и Arab Gas Pipeline (преминава през територията на Йордания), дружно могат да дават техническа опция за увеличение доставки до 11 милиарда куб.м. годишно (съответно 7 и 4 милиарда кубически метра годишно). Ако информацията за размера на вноса е вярна, има учредения да се твърди, че израелските доставки оказват доста въздействие върху експортния капацитет на Египет.
- Стабилната военно-политическа конюнктура на територията на Египет, което е изключително значимо спрямо някои други африкански страни, основава световен интерес към природния газ като безвреден, комфортен и най-благоприятен енергиен източник.
Оптимизмът по отношение на газовия капацитет на Египет се подхранва от мощния растеж на производството през последните няколко години. Милиарди вложения в развиването на инфраструктурата, обвързвана с създаването на залежи на природен газ, демонстрират доверие от страна на самостоятелни задгранични вложители в капацитета на тези залежи. Заедно с към този момент стартиралото съдействие сред египетски и израелски предприятия за превозване на енергоносители за следващ реекспорт, тези фактори дават съображение за оптимистични прогнози за развиването на промишлеността в кратковременен проект (до 2025 г.).
От изключително значение е и фактът, че Египет е съумял да притегли големи задгранични вложители, които са решили да вложат средствата си в страната. Общият потенциал на съществуващата инфраструктура може доста да усили размерите на износа, според от съществуването на първични материали.
Предпоставките, които могат да попречват развиването на експортния капацитет на Египет, са няколко. Първата от тях касае опцията за привършване на залежите, спрямо страни като Саудитска Арабия, Алжир, Нигерия. Втората касае разширението на експлоатационните полета за добиване на газа във все по-дълбоките региони на Средиземно море, което пък усилва разхода за добива му. На последващо място е високата взаимозависимост от задгранични компании, които финансират инфраструктурните планове, само че и в софтуерен аспект (по-голямата част от работата по създаването на находищата се реализира от задгранични подизпълнители). Високите темпове на напредък на вътрешното ползване на сила (според разнообразни източници от 3,5 до 4% годишно в интервала от 2013 до 2019 г.), което се компенсира основно от разширението на потреблението на природен газ, изисква извънредно внимателен метод от страна на вложителите и бъдещите контрагенти на Египет.
Сегашната обстановка, както и прогнозите за експортния капацитет на Египет на пазара на природен газ значително са свързани с очаквания за подсилване на страната като районен реекспортен център. Сътрудничеството, което стартира в Израел, се дължи главно на съществуващата инфраструктура под формата на два газопровода. Разработването на нови планове за създаване на транспортна инфраструктура сред страните от Източното Средиземноморие включва привличането на огромни финансови разноски в размери, които са доста значими за Египет, Израел, Гърция и Кипър. Въпреки напъните на Кайро, на сегашния стадий не е допустимо да се привлекат задгранични вложения за осъществяването на междудържавни планове, което слага под подозрение опцията за практическо съдействие сред Египет и други страни от района с изключение на Израел.
Инфраструктурните благоприятни условия на Египет и Израел и съдействието сред тях, вложенията в създаването на находищата, сътвориха благоприятни условия за обезпечаване на експорт на природен газ от Арабската република. Редица условия индиректно сочат достатъчния ресурсен капацитет на Египет, с цел да продължи да поддържа производството на същото ниво; виждат се и благоприятни условия за доста понижаване на темпа на напредък на вътрешното ползване през идващите няколко години.
Въпреки това, наклонността към повишаване на смисъла на задграничните вложители и технологии, както и развиването на личния ресурсен капацитет на вложителите усилва зависимостта на страната от задгранични сътрудници, което може да повлияе отрицателно на икономическата възвръщаемост от реализирането на Египет от неговия енергиен капацитет.
Египетската газова индустрия сподели редица осезаеми триумфи през последните години, разясняват енергийните специалисти.
Едно от значимите достижения е нарастването на добива на природен газ 1,5 пъти (от 42 милиарда куб. м през 2016 година, на 62 милиарда куб. м през 2020 г.). Заедно с вноса на този артикул за следваща препродажба, растежът на производството способства за увеличение на експортния капацитет на страната, а размерът на доставките на полутечен природен газ (LNG) за задгранични контрагенти доближи 8,9 милиарда кубични метра в края на 2021 година През 2022 година се следи наклонност за повишаване на този индикатор. Резултатът беше нарастване на приходите от експорт на сила (към края на 2021 година общият размер на приходите на египетските компании от продажбата на природен газ, в това число LNG, доближи 3,9 милиарда $ спрямо 456 милиона $ през 2020 г.) и фрапантно нарастване на интереса към съдействие с Египет.
Безспорно триумфът на страната в тези сфери се дължи на няколко фактора:
- Разработването на залежи на природен газ в източното Средиземноморие беше определящо събитие, което докара до подсилване на капацитета на Египет. Те включват, преди всичко, находището Zohr, полето Atoll, благосъстоятелност на Арабската република (Eni и British Petroleum оповестиха откриването на взаимната компания още през 2015 г.), находището в региона на Западен Нил, и също по този начин ръководено от израелски и американски " Левиатан ". В момента до 40% от общия рандеман на природен газ в Египет идва от гореспоменатото находище Zohr.
- Усилията на египетското държавно управление са ориентирани към стимулиране на задграничните вложения. Те включват модернизацията на вътрешното законодателство и поредна работа на политическото управление за реализиране на съглашения за привличане на вложения.
Египет, също по този начин, в последните години създаде няколко големи плана:
— находището Zohr. Според египетските медии размерът на вложенията в интервала от 2015 до 2019 година доближи 10,6 милиарда щатски $. Няма надеждна информация за вложителите, само че може да се допусна, че забележителна част от разноските, свързани с създаването на находището, са поети от фирмите притежатели на Eni, Rosneft, British Petroleum, Mubdala Petroleum. Отделни източници сочат, че най-големият вложител е италианската Eni.
— създаване на полето Атол. Счита се, че размерът на вложенията в развиването на находището към 2019 година е достигнал 3 милиарда щатски $, като British Petroleum евентуално е най-големият вложител.
— основаване на инфраструктура за произвеждане на природен газ в Средиземно море покрай Александрия (газовият план в делтата на Западен Нил, в това число находищата Raven, Giza, Libra, Fayom и други). Обемът на вложенията възлиза на 9 милиарда щатски $, въпреки за точната сума към момента да се водят разногласия. Основни вложители там са British Petroleum (притежава дял от 82,75%) и Wintershall Dea (17,25%). След довеждане докрай на построяването на инфраструктурата и стартирането в употреба на всички залежи размерът на оползотворяемия природен газ надвишава 13 милиарда кубически метра годишно, което се равнява на 20% от общото произвеждане в страната.
- Усилията на египетското държавно управление са ориентирани към задълбочаване на съдействието със прилежащите страни, с цел да се употребява ресурсният капацитет на Източното Средиземноморие и да се обезпечи експорт посредством египетската инфраструктура. През януари 2020 година по самодейност на Кайро беше основана интернационална организация за съгласуване на районното секторно съдействие - Източносредиземноморският газов конгрес, състоящ се от осем страни: Египет, Гърция, Израел, Йордания, Италия, Кипър, Франция и Палестина.
Практическият резултат от тези старания е вносът на природен газ от Израел в Египет от 2020 година, което доста способства за подсилване на експортния капацитет на Арабската република. Няма надеждни данни за размера на вноса, само че някои медии показват, че към ¼ от добива в Израел е доставен в Египет при започване на 2022 година (вероятно става въпрос за 3 милиарда кубически метра газ годишно). Според египетските медии договорката сред двете страни включва доставка на 85 милиарда кубически метра природен газ през идващите 15 години. Ако тези цели бъдат реализирани, размерът на доставките може да надвиши 5 милиарда кубически метра на година. Съществуващата инфраструктура - двата газопровода Al Arish-Ashkelon pipeline (по-голямата част от маршрута минава под водите на Средиземно море) и Arab Gas Pipeline (преминава през територията на Йордания), дружно могат да дават техническа опция за увеличение доставки до 11 милиарда куб.м. годишно (съответно 7 и 4 милиарда кубически метра годишно). Ако информацията за размера на вноса е вярна, има учредения да се твърди, че израелските доставки оказват доста въздействие върху експортния капацитет на Египет.
- Стабилната военно-политическа конюнктура на територията на Египет, което е изключително значимо спрямо някои други африкански страни, основава световен интерес към природния газ като безвреден, комфортен и най-благоприятен енергиен източник.
Оптимизмът по отношение на газовия капацитет на Египет се подхранва от мощния растеж на производството през последните няколко години. Милиарди вложения в развиването на инфраструктурата, обвързвана с създаването на залежи на природен газ, демонстрират доверие от страна на самостоятелни задгранични вложители в капацитета на тези залежи. Заедно с към този момент стартиралото съдействие сред египетски и израелски предприятия за превозване на енергоносители за следващ реекспорт, тези фактори дават съображение за оптимистични прогнози за развиването на промишлеността в кратковременен проект (до 2025 г.).
От изключително значение е и фактът, че Египет е съумял да притегли големи задгранични вложители, които са решили да вложат средствата си в страната. Общият потенциал на съществуващата инфраструктура може доста да усили размерите на износа, според от съществуването на първични материали.
Предпоставките, които могат да попречват развиването на експортния капацитет на Египет, са няколко. Първата от тях касае опцията за привършване на залежите, спрямо страни като Саудитска Арабия, Алжир, Нигерия. Втората касае разширението на експлоатационните полета за добиване на газа във все по-дълбоките региони на Средиземно море, което пък усилва разхода за добива му. На последващо място е високата взаимозависимост от задгранични компании, които финансират инфраструктурните планове, само че и в софтуерен аспект (по-голямата част от работата по създаването на находищата се реализира от задгранични подизпълнители). Високите темпове на напредък на вътрешното ползване на сила (според разнообразни източници от 3,5 до 4% годишно в интервала от 2013 до 2019 г.), което се компенсира основно от разширението на потреблението на природен газ, изисква извънредно внимателен метод от страна на вложителите и бъдещите контрагенти на Египет.
Сегашната обстановка, както и прогнозите за експортния капацитет на Египет на пазара на природен газ значително са свързани с очаквания за подсилване на страната като районен реекспортен център. Сътрудничеството, което стартира в Израел, се дължи главно на съществуващата инфраструктура под формата на два газопровода. Разработването на нови планове за създаване на транспортна инфраструктура сред страните от Източното Средиземноморие включва привличането на огромни финансови разноски в размери, които са доста значими за Египет, Израел, Гърция и Кипър. Въпреки напъните на Кайро, на сегашния стадий не е допустимо да се привлекат задгранични вложения за осъществяването на междудържавни планове, което слага под подозрение опцията за практическо съдействие сред Египет и други страни от района с изключение на Израел.
Инфраструктурните благоприятни условия на Египет и Израел и съдействието сред тях, вложенията в създаването на находищата, сътвориха благоприятни условия за обезпечаване на експорт на природен газ от Арабската република. Редица условия индиректно сочат достатъчния ресурсен капацитет на Египет, с цел да продължи да поддържа производството на същото ниво; виждат се и благоприятни условия за доста понижаване на темпа на напредък на вътрешното ползване през идващите няколко години.
Въпреки това, наклонността към повишаване на смисъла на задграничните вложители и технологии, както и развиването на личния ресурсен капацитет на вложителите усилва зависимостта на страната от задгранични сътрудници, което може да повлияе отрицателно на икономическата възвръщаемост от реализирането на Египет от неговия енергиен капацитет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ