Боевете край Запорожката АЕЦ съживяват спомена за Чернобил
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анастасия Руденко стиска в ръце златния орден, връчен на мъжа ѝ Виктор за работата му като " ликвидатор " на последствията от нуклеарната злополука в Чернобил. Той е умрял през 2014 година от рак на пикочния мехур, получен съгласно нея от облъчването. В своето село Висшетарасовка на няколко километра от Запорожката атомна централа госпожа Руденко поставя през днешния ден старания да бъде прието, че радиацията е съдействала за гибелта на брачна половинка ѝ.
От другата страна на реката, едвам на 14 км разстояние, се набива на очи внушителният контур на централата. От 5 август Киев и Москва се упрекват взаимно, че я обстрелват. Веднъж удари бяха нанесени покрай склад с нуклеарни материали, различен път те провокираха автоматизирано прекъсване на трети реактор от най-голямата АЕЦ в Европа.
Украйна твърди, че Москва подхваща офанзиви, струпвайки оръжия и бойци наоколо до централата, като се възползва от неспособността на украинската войска да дава отпор. " Може да ни сполети същото като жителите на Чернобил - въздиша 63-годишната госпожа Руденко. - Добри вести няма и не знаем по какъв начин ще свърши това. "
В " зоната "
Украйна към момента носи дълбоки белези от Чернобилската нуклеарна злополука в северната част от страната през април 1986 година Тогава един от реакторите експлодира и провокира най-значителния в историята нуклеарен случай на цивилен обект; изхвърлен бе радиоактивен облак, който се популяризира в цяла Европа.
За четири години на мястото бяха изпратени общо 600 000 " ликвидатори " със слаба и даже без никаква отбрана, с цел да потушат пожара и да разчистят близките територии. За броя на жертвите от злополуката към момента се спори. Организация на обединените нации признава единствено за трийсетина оператори и пожарникари, починали от мощна радиация незабавно след детонацията, до момента в който по данни на антиядрената Неправителствени организации " Грийнпийс " от 2006 година смъртните случаи са 100 000.
Виктор Руденко карал камион из " зоната " в течение на 18 дни. Съветският съюз го удостоил със златна лента, на която са изобразени атоми, кръжащи към " Чернобилската камбана ", знак на местността. Документ в неприятно положение от архивите на украинското министерство на защитата удостоверява работата на Виктор и получената от него доза облъчване - 24,80 рентгена.
" Щом погледна книжата на мъжа си, изпитвам болежка - изяснява Анастасия Руденко. - Много хора починаха или вечно се поболяха. " Споменавайки обстрелите по територията на централата, които може да се видят от вкъщи ѝ, тя твърди: " Хората споделят, че има приключвания, само че заобикалят да го признаят обществено ".
Оцелели " ликвидатори "
В началото на нашествието си в Украйна съветските войски завзеха и към момента настоящата централа в Чернобил, само че се изтеглиха след няколко седмици, когато неуспехът на щурма против Киев подтикна Москва към оттегляне. Запорожката АЕЦ също бе окупирана още в първите дни на войната след къси, само че всяващи боязън боеве. Оттогава тя е в ръцете на руснаците - река Днепър обрисува границите сред земите, следени от Москва, и останалите под контрола на Киев.
Васил Давидов твърди, че трима " ликвидатори " живеят и до момента във Висшетарасовка - комплекс от къщички с пасторално лъчение и аспект към разлялата се тук нашироко река, също и далеко към охладителните кули на централата. Той е един от тях - работил е три месеца и половина по дезактивирането на Чернобил. Пътувал е 102 пъти из " зоната ", употребявайки дозиметър, с цел да следи равнището на радиацията, до момента в който минава около облъчените здания.
На подложен в градината му фризер, трансфорат в спонтанна маса, шейсет и пет годишният мъж подрежда получените медали. Единият съставлява митологичния Атлас, който носи света на раменете си - само че вместо земното кълбо е изобразена Чернобилската АЕЦ. Има и фотоси. На тях виждаме Васил Давидов с военна униформа да театралничи с приятели пред табела, призоваваща: " Войнико! Да съживим земята на Чернобил! ".
" Бях там. Всичко видях, видях и мащаба " на вредите, твърди Давидов.
Тези неща не са задоволителни, с цел да го уплашат. Няколко дни след завладяването на централата от съветските войски през март в селото са раздавали таблетки йод против вероятно облъчване, само че след престоя си в " зоната " Давидов наподобява е привикнал със опасността.
" Ако вярваш на всичко, което ти споделят, може да полудееш - усмихва се Давидов. - Затова използваш своя опит като филтър. Какво ще стане, в случай че се опасявам? С какво ще ми помогне страхът? "
(БТА)
(Андрей Шарков)
Анастасия Руденко стиска в ръце златния орден, връчен на мъжа ѝ Виктор за работата му като " ликвидатор " на последствията от нуклеарната злополука в Чернобил. Той е умрял през 2014 година от рак на пикочния мехур, получен съгласно нея от облъчването. В своето село Висшетарасовка на няколко километра от Запорожката атомна централа госпожа Руденко поставя през днешния ден старания да бъде прието, че радиацията е съдействала за гибелта на брачна половинка ѝ.
От другата страна на реката, едвам на 14 км разстояние, се набива на очи внушителният контур на централата. От 5 август Киев и Москва се упрекват взаимно, че я обстрелват. Веднъж удари бяха нанесени покрай склад с нуклеарни материали, различен път те провокираха автоматизирано прекъсване на трети реактор от най-голямата АЕЦ в Европа.
Украйна твърди, че Москва подхваща офанзиви, струпвайки оръжия и бойци наоколо до централата, като се възползва от неспособността на украинската войска да дава отпор. " Може да ни сполети същото като жителите на Чернобил - въздиша 63-годишната госпожа Руденко. - Добри вести няма и не знаем по какъв начин ще свърши това. "
В " зоната "
Украйна към момента носи дълбоки белези от Чернобилската нуклеарна злополука в северната част от страната през април 1986 година Тогава един от реакторите експлодира и провокира най-значителния в историята нуклеарен случай на цивилен обект; изхвърлен бе радиоактивен облак, който се популяризира в цяла Европа.
За четири години на мястото бяха изпратени общо 600 000 " ликвидатори " със слаба и даже без никаква отбрана, с цел да потушат пожара и да разчистят близките територии. За броя на жертвите от злополуката към момента се спори. Организация на обединените нации признава единствено за трийсетина оператори и пожарникари, починали от мощна радиация незабавно след детонацията, до момента в който по данни на антиядрената Неправителствени организации " Грийнпийс " от 2006 година смъртните случаи са 100 000.
Виктор Руденко карал камион из " зоната " в течение на 18 дни. Съветският съюз го удостоил със златна лента, на която са изобразени атоми, кръжащи към " Чернобилската камбана ", знак на местността. Документ в неприятно положение от архивите на украинското министерство на защитата удостоверява работата на Виктор и получената от него доза облъчване - 24,80 рентгена.
" Щом погледна книжата на мъжа си, изпитвам болежка - изяснява Анастасия Руденко. - Много хора починаха или вечно се поболяха. " Споменавайки обстрелите по територията на централата, които може да се видят от вкъщи ѝ, тя твърди: " Хората споделят, че има приключвания, само че заобикалят да го признаят обществено ".
Оцелели " ликвидатори "
В началото на нашествието си в Украйна съветските войски завзеха и към момента настоящата централа в Чернобил, само че се изтеглиха след няколко седмици, когато неуспехът на щурма против Киев подтикна Москва към оттегляне. Запорожката АЕЦ също бе окупирана още в първите дни на войната след къси, само че всяващи боязън боеве. Оттогава тя е в ръцете на руснаците - река Днепър обрисува границите сред земите, следени от Москва, и останалите под контрола на Киев.
Васил Давидов твърди, че трима " ликвидатори " живеят и до момента във Висшетарасовка - комплекс от къщички с пасторално лъчение и аспект към разлялата се тук нашироко река, също и далеко към охладителните кули на централата. Той е един от тях - работил е три месеца и половина по дезактивирането на Чернобил. Пътувал е 102 пъти из " зоната ", употребявайки дозиметър, с цел да следи равнището на радиацията, до момента в който минава около облъчените здания.
На подложен в градината му фризер, трансфорат в спонтанна маса, шейсет и пет годишният мъж подрежда получените медали. Единият съставлява митологичния Атлас, който носи света на раменете си - само че вместо земното кълбо е изобразена Чернобилската АЕЦ. Има и фотоси. На тях виждаме Васил Давидов с военна униформа да театралничи с приятели пред табела, призоваваща: " Войнико! Да съживим земята на Чернобил! ".
" Бях там. Всичко видях, видях и мащаба " на вредите, твърди Давидов.
Тези неща не са задоволителни, с цел да го уплашат. Няколко дни след завладяването на централата от съветските войски през март в селото са раздавали таблетки йод против вероятно облъчване, само че след престоя си в " зоната " Давидов наподобява е привикнал със опасността.
" Ако вярваш на всичко, което ти споделят, може да полудееш - усмихва се Давидов. - Затова използваш своя опит като филтър. Какво ще стане, в случай че се опасявам? С какво ще ми помогне страхът? "
(БТА)
(Андрей Шарков)
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ