ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Гафът на един канцлер: защо Олаф Шолц си замълча за Холокоста

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Това, че Олаф Шолц не реагира неотложно на думите на Махмуд Абас, който съпостави с Холокоста държанието на Израел по отношение на палестинците, в най-хубавия случай може да се дефинира като цялостна беззащитност. Канцлерът посрещна безмълвно провокацията, която безусловно гласеше: „ От 1947 година до момента Израел е направил 50 кланета в 50 палестински селища. 50 кланета, 50 Холокоста “. Непосредствено по-късно представителят на Шолц приключи конференцията на двамата, а Шолц и Абас си стиснаха ръцете.

Напълно ясно е, че един немски канцлер не трябва да позволява на немска земя гостът му да отхвърля, да омаловажава или по някакъв метод да петни загатна за най-ужасното закононарушение в човешката история. Холокостът – за който явно в Германия непрекъснато би трябвало да се припомня – е бил плануван в Берлин. Вината за гибелта на шест милиона евреи носи националсоциалистическа Германия. Възпоменанията в памет на жертвите и през днешния ден са отговорност на немското федерално държавно управление.

Колко мощна е към момента немската историческа памет?

Очевидно обаче в немската историческа памет нещо куца. По различен метод не бихме могли да си разбираем за какво Олаф Шолц прояви бърз инстикт, когато стана дума за понятието „ апартейд “. Понятие, което е доста противоречиво, и което израелското държавно управление непрекъснато осъжда като антисемитско – последно във връзка отчет на „ Амнести интернешънъл “. Това е и разбиране, което в доста интелектуални кръгове в Израел, Съединени американски щати и в Германия се разисква доста яростно. Това, че канцлерът акцентира по какъв начин той и федералното държавно управление не употребяват понятието, е значимо. Очевидно в това отношение Шолц е бил добре квалифициран.

Как обаче бе допустимо той да не допусна, че Абас може да направи съпоставяне с Холокоста? В последна сметка това не е първият случай, в който палестинският президент се пробва да притегли вниманието с неприемливи изказвания. И тук се вижда едно скандално недоумение: немското държавно управление не трябва безусловно да класифицира понятията, които се дискутират в границите на Близкоизточния спор. И които, с изключение на от Абас, се употребяват и от доста други палестинци, както и от уважавани правозащитни организации. Когато обаче приказваме за Холокоста, се минава една алена линия. В този случай Германия е длъжна да не мълчи. Това, че Олаф Шолц не отхвърли думите на Абас неотложно, нанесе съществени вреди на имиджа на Германия и не може да бъде извинено.

След конференцията канцлерът написа в Туитър: „ Дълбоко съм засегнат от неприемливите изказвания на палестинския президент Махмуд Абас. Точно за нас, германците, всяко омаловажаване на Холокоста е отвратително и недопустимо. Осъждам всеки опит за отказване на закононарушенията на Холокоста “.

Но това пояснение пристигна прекомерно късно – защото абсурдът към този момент бе стигнал до Израел и единствено в допълнение нажежи и по този начин извънредно напрегнатата обстановка в Близкия изток. Израелският министър председател Яир Лапид, който е наследник на оживели от Холокоста, написа в Туитър във връзка думите на Абас следното: „ Историята няма да му елементарни “.

Абас не съставлява всички палестинци

Думите на Абас няма потребност да бъдат коментирани повече – те са срамни и злонамерени. Но вредят най-много на палестинците, които са заслужили още веднъж да изберат кой да ги съставлява пред света (да напомним, че от последните демократични избори са минали 16 години). И са заслужили да имат президент, който поставя старания в областта на дипломацията. Абас трябваше да се постарае след конференцията да се приказва за това, че въздушно нахлуване на израелската войска единствено преди няколко дни аргументи гибелта на пет деца в линията Газа. Вместо това той омърси паметта за жертвите на Холокоста, а по този начин – и имиджа на всички тези палестинци, които в никакъв случай не биха омаловажили Холокоста. И които не желаят на себе си и на израелците нищо повече от мир.

Автор: Сара Хофман
Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР