Кръговете на ада: какво преживях в КАТ-София
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Човек и добре да живее в България, все някой ден неизбежно ще му се наложи да смени документите си. А за това се желаят здрави нерви. Георги А. Ангелов споделя какво е претърпял в КАТ-София.
Човек и добре да живее в България, някой ден неизбежно ще му се наложи да смени документите си - поради изминал период на шофьорската брошура или поради изменен адрес. И тогава - ще, не ще - ще би трябвало да си вземе (поне) ден отпуск и да отиде първо в локалната община, след това в паспортната работа на районното, а в случай че бърза - и в Пътна полиция (по-известна като КАТ), тъй като единствено там се вършат книжки бързо. Отиването на крайници в софийския КАТ би трябвало да се прави единствено в краен случай, тъй като, както твърди градският фолклор, до момента в който човек виси в КАТ, може да се влюби, да се ожени, да му се роди дете и, ахааа, скоро по-късно да му наближи номерът. Тук ще опиша от първо лице по какъв начин протича един подобен ден.
Из моите прекарвания
Постоянният адрес е реликт от социалистическата крепостна система, в която имаше поданство и човек не можеше самичък да реши къде да живее без тежката дума на партията. В наши дни персоналната карта се издава от районното на Министерство на вътрешните работи по непрекъснат адрес, който е вписан в документа. За да се записва човек по сегашен или непрекъснат адрес, бюрокрацията изисква едно и също - нотариален акт за благосъстоятелност и копие, заявено персонално единодушие на притежателя (и нотариален акт) или нотариално удостоверен контракт за наем.
Тъй като съм притежател на жилището, където имам сегашен адрес, пристъпвайки през вратите на отдел ЕСГРАОН в постройката на общината, която имаше статут на културна полезност, само че в този момент се опакова в стиропор с европейски пари, бях относително спокоен. Но чиновничката зад гишето беше непреклонна - без копие на нотариален акт. Позволих си да я попитам дали е сигурна, че при нея няма информация, че аз съм притежател. Но тя отвърна, че няма достъп до имотния указател. След гледище от моя страна служителката въпреки всичко откри, че при нея има копие на нотариалния ми акт от деня, когато съм се записал.
А другояче в Административнопроцесуалния кодекс написа, че " административните органи не могат да изискват даване на информация или документи, които са налични при тях или при различен орган, а ги обезпечават служебно за потребностите на съответното произвеждане ". Ако имаше предпочитание, служителката можеше да попита данъчните в прилежащата стая дали апартаментът е моя благосъстоятелност, но…
Човек и добре да живее, рано или късно стига до КАТ
След към час очакване в кварталното районно сполучливо подадох искане за промяна на персонална карта, само че бърза и експресна промяна на книжки се прави единствено в КАТ. И по този начин в 14:03 бях пред машината за номерца в КАТ, където вежлив служител на реда ме попита защо съм пристигнал. И добре, че беше той, тъй като от менюто нямаше по какъв начин да разгадая какво значи СУМПС (Свидетелство за ръководство на МПС). Падна ми се номер А-370. Излязох от хладното предверие, в което стотици хора седяха на завинтени за пода седалки и се взираха с обаян взор и в съсредоточено очакване в екраните с джуркащи се номера. Сред тях хората с маски бяха единици, въпреки че в същия ден в София имаше висок брой инфектирани с ковид. Излязох на открито под навеса, наподобяващ повече на парник. Погледнах един от двата екрана с номера, чието съществуване отвън постройката приказва задоволително за размера на тълпите, и открих, че на гишето, което ме интересува, сега е номер 200. След 40 минути взиране в екрана и литър вода по-късно открих, че през моето гише са минали 20 души и че в случай че скоростта остане същата, ще съумея да подам документи за нова брошура (и талон) чак на идващия ден.
Взирането в екрана и магията на сменящите се цифри ме накараха да се замисля, че по този начин евентуално се усещат грешниците, които чакат в адската горещина пред Чистилището. А постинг в Туитър ме накара да се замисля за релативистичното закъснение на времето и за разликата в чувството за време в действителния свят и на опашка в двора на КАТ-София, догато чакаш втренчен в номерцата.
След тези мисли прекосих през етапите отричане-гняв-сделка-депресия, а като се огледах, открих, че фолклорът е бил прав - в близост се завързваха другарства, имаше флиртове, а евентуално и дребни корупционни покупко-продажби. Иначе КАТ е извънредно демократично място, пред което всички са равни - мъжът с войнствени татуси и с брада в жанр чеченски войник, младежи, чакащи за първа брошура, някогашни политици, бачкатори в работни облекла, които умерено си лежаха на тревата с цигара в уста.
След като мълвата донесе, че към този момент не се издават номерца с А, а всички получили такива ще бъдат обслужени, без значение че наближаваше 17 часа, взех решение да очаквам до дупка. Още повече, че по-слабите духом се предадоха и си потеглиха, а " парникът " и фоайето напряко опустяха.
Към 17 часа общителен служител на реда събра оживелите от А тима и се извини, че поради отпуските има по-малко чиновници. Кой чака за подаване на документи за СУМПС, попита той. Около 30 индивида вдигнахме ръце. Обяснено ни беше, че касите към този момент не работят и по тази причина би трябвало да останат единствено тези, които могат да платят с карта. Една част от хората отпаднаха, а служителят на реда им подпечата и подписа номерата, като им изясни, че на идващия ден тези хартийки ще им обезпечат бърз достъп без очакване. Тази оферта с печатите подлъга и няколко младежи, които се отхвърлиха тъкмо преди финала.
След това ни раздадоха заявления за попълване и с общителното подпомагане на чиновниците останалите 20 души успяхме да подадем документите си за към 30 минути при отворени единствено две гишета. На излизане даже споделих насладата си от триумфа с служителя на реда на вратата.
Два дни по-късно изгубих единствено час и половина, с цел да взема готовата брошура (и талона) и по този начин експресното им издаване ми излезе общо към пет часа. Ако прибавим и висенето в РПУ и общината, промяната на адрес и документи ми лиши към 10 работни часа.
Можеше ли да е другояче
Ако притежавах електронен автограф (на стойност към 30 лева), евентуално щях да съумея да си сменя адресната регистрация, персоналните документи и книжката и да си спестя над 50% от чакането. Но това не се предлага от всички общини, а експресната промяна на брошура не е допустима по електронен път. Не е ясно също по този начин дали всички жители биха могли сами да се оправят с електронните услуги на страната към този миг.
В края на предходната година министърът на електронното ръководство Божидар Божанов подреди измежду желанията си понижаване на опашките в КАТ посредством отпадане на синия ваучър за водачите, който е безусловно непотребен, осъществяване на огромна част от регистрацията на кола по електронен път, отпадане на доста от изискваните от служителите удостоверения, както и отпадане на печатите на администрацията. Правителството взе решение за създаване на скица за електронна идентификация, само че дали всичко това ще се случи и ще намалеят ли опашките в КАТ, Министерство на вътрешните работи и общините, откакто това държавно управление бъде заменено? Ще разберем, като му пристигна времето - т.е., изборните резултати. А до тогава ще се виси в КАТ, където човек може да се влюби, да се ожени и да му се роди дете, преди да му излезе номерът...
Човек и добре да живее в България, все някой ден неизбежно ще му се наложи да смени документите си. А за това се желаят здрави нерви. Георги А. Ангелов споделя какво е претърпял в КАТ-София.
Човек и добре да живее в България, някой ден неизбежно ще му се наложи да смени документите си - поради изминал период на шофьорската брошура или поради изменен адрес. И тогава - ще, не ще - ще би трябвало да си вземе (поне) ден отпуск и да отиде първо в локалната община, след това в паспортната работа на районното, а в случай че бърза - и в Пътна полиция (по-известна като КАТ), тъй като единствено там се вършат книжки бързо. Отиването на крайници в софийския КАТ би трябвало да се прави единствено в краен случай, тъй като, както твърди градският фолклор, до момента в който човек виси в КАТ, може да се влюби, да се ожени, да му се роди дете и, ахааа, скоро по-късно да му наближи номерът. Тук ще опиша от първо лице по какъв начин протича един подобен ден.
Из моите прекарвания
Постоянният адрес е реликт от социалистическата крепостна система, в която имаше поданство и човек не можеше самичък да реши къде да живее без тежката дума на партията. В наши дни персоналната карта се издава от районното на Министерство на вътрешните работи по непрекъснат адрес, който е вписан в документа. За да се записва човек по сегашен или непрекъснат адрес, бюрокрацията изисква едно и също - нотариален акт за благосъстоятелност и копие, заявено персонално единодушие на притежателя (и нотариален акт) или нотариално удостоверен контракт за наем.
Тъй като съм притежател на жилището, където имам сегашен адрес, пристъпвайки през вратите на отдел ЕСГРАОН в постройката на общината, която имаше статут на културна полезност, само че в този момент се опакова в стиропор с европейски пари, бях относително спокоен. Но чиновничката зад гишето беше непреклонна - без копие на нотариален акт. Позволих си да я попитам дали е сигурна, че при нея няма информация, че аз съм притежател. Но тя отвърна, че няма достъп до имотния указател. След гледище от моя страна служителката въпреки всичко откри, че при нея има копие на нотариалния ми акт от деня, когато съм се записал.
А другояче в Административнопроцесуалния кодекс написа, че " административните органи не могат да изискват даване на информация или документи, които са налични при тях или при различен орган, а ги обезпечават служебно за потребностите на съответното произвеждане ". Ако имаше предпочитание, служителката можеше да попита данъчните в прилежащата стая дали апартаментът е моя благосъстоятелност, но…
Човек и добре да живее, рано или късно стига до КАТ
След към час очакване в кварталното районно сполучливо подадох искане за промяна на персонална карта, само че бърза и експресна промяна на книжки се прави единствено в КАТ. И по този начин в 14:03 бях пред машината за номерца в КАТ, където вежлив служител на реда ме попита защо съм пристигнал. И добре, че беше той, тъй като от менюто нямаше по какъв начин да разгадая какво значи СУМПС (Свидетелство за ръководство на МПС). Падна ми се номер А-370. Излязох от хладното предверие, в което стотици хора седяха на завинтени за пода седалки и се взираха с обаян взор и в съсредоточено очакване в екраните с джуркащи се номера. Сред тях хората с маски бяха единици, въпреки че в същия ден в София имаше висок брой инфектирани с ковид. Излязох на открито под навеса, наподобяващ повече на парник. Погледнах един от двата екрана с номера, чието съществуване отвън постройката приказва задоволително за размера на тълпите, и открих, че на гишето, което ме интересува, сега е номер 200. След 40 минути взиране в екрана и литър вода по-късно открих, че през моето гише са минали 20 души и че в случай че скоростта остане същата, ще съумея да подам документи за нова брошура (и талон) чак на идващия ден.
Взирането в екрана и магията на сменящите се цифри ме накараха да се замисля, че по този начин евентуално се усещат грешниците, които чакат в адската горещина пред Чистилището. А постинг в Туитър ме накара да се замисля за релативистичното закъснение на времето и за разликата в чувството за време в действителния свят и на опашка в двора на КАТ-София, догато чакаш втренчен в номерцата.
След тези мисли прекосих през етапите отричане-гняв-сделка-депресия, а като се огледах, открих, че фолклорът е бил прав - в близост се завързваха другарства, имаше флиртове, а евентуално и дребни корупционни покупко-продажби. Иначе КАТ е извънредно демократично място, пред което всички са равни - мъжът с войнствени татуси и с брада в жанр чеченски войник, младежи, чакащи за първа брошура, някогашни политици, бачкатори в работни облекла, които умерено си лежаха на тревата с цигара в уста.
След като мълвата донесе, че към този момент не се издават номерца с А, а всички получили такива ще бъдат обслужени, без значение че наближаваше 17 часа, взех решение да очаквам до дупка. Още повече, че по-слабите духом се предадоха и си потеглиха, а " парникът " и фоайето напряко опустяха.
Към 17 часа общителен служител на реда събра оживелите от А тима и се извини, че поради отпуските има по-малко чиновници. Кой чака за подаване на документи за СУМПС, попита той. Около 30 индивида вдигнахме ръце. Обяснено ни беше, че касите към този момент не работят и по тази причина би трябвало да останат единствено тези, които могат да платят с карта. Една част от хората отпаднаха, а служителят на реда им подпечата и подписа номерата, като им изясни, че на идващия ден тези хартийки ще им обезпечат бърз достъп без очакване. Тази оферта с печатите подлъга и няколко младежи, които се отхвърлиха тъкмо преди финала.
След това ни раздадоха заявления за попълване и с общителното подпомагане на чиновниците останалите 20 души успяхме да подадем документите си за към 30 минути при отворени единствено две гишета. На излизане даже споделих насладата си от триумфа с служителя на реда на вратата.
Два дни по-късно изгубих единствено час и половина, с цел да взема готовата брошура (и талона) и по този начин експресното им издаване ми излезе общо към пет часа. Ако прибавим и висенето в РПУ и общината, промяната на адрес и документи ми лиши към 10 работни часа.
Можеше ли да е другояче
Ако притежавах електронен автограф (на стойност към 30 лева), евентуално щях да съумея да си сменя адресната регистрация, персоналните документи и книжката и да си спестя над 50% от чакането. Но това не се предлага от всички общини, а експресната промяна на брошура не е допустима по електронен път. Не е ясно също по този начин дали всички жители биха могли сами да се оправят с електронните услуги на страната към този миг.
В края на предходната година министърът на електронното ръководство Божидар Божанов подреди измежду желанията си понижаване на опашките в КАТ посредством отпадане на синия ваучър за водачите, който е безусловно непотребен, осъществяване на огромна част от регистрацията на кола по електронен път, отпадане на доста от изискваните от служителите удостоверения, както и отпадане на печатите на администрацията. Правителството взе решение за създаване на скица за електронна идентификация, само че дали всичко това ще се случи и ще намалеят ли опашките в КАТ, Министерство на вътрешните работи и общините, откакто това държавно управление бъде заменено? Ще разберем, като му пристигна времето - т.е., изборните резултати. А до тогава ще се виси в КАТ, където човек може да се влюби, да се ожени и да му се роди дете, преди да му излезе номерът...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ