Ще преживее ли ядрената енергетика своя ренесанс?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Възстановяването на стопанските системи от тежките последствия на пандемията от ковид докара до скок в търсенето на сила, който изпревари повишаването на производството ѝ от " зелени " технологии, измежду които попадат и атомните централи. Войната в Украйна сподели крехкостта на веригата за доставки на изкопаеми горива. В доста райони по света цените на силата порастват, подклаждайки инфлацията и влошавайки енергийната беднотия.
Изправени пред риска от загуба на достъп до импорт на газ, пред спирания на електрозахранването и дефицит на сила, държавни управления приканват към обновяване на работата на някои въглищни централи. Въпреки че такива краткосрочни дейности може да са нужни предвид на енергийната рецесия, те са неустойчиви. Поради това доста ръководещи в този момент се обръщат към нуклеарната сила, която може да тласне напред задачите за нулеви чисти излъчвания на парникови газове и да бъде основа на по-сигурна енергийна система.
Това написа в най-новия отчет " World Nuclear Performance Report 2022 " на Световната нуклеарна асоциация (СЯА), фокусиращ се върху положението на нуклеарната енеретика по света, въз основа на данни на Информационната система за енергийните реактори (PRIS) на Международна организация за атомна сила (МААЕ), съобщи Българска телеграфна агенция.
Ядрената енергетика през предходната година
В световен мащаб през 2021 година стартира построяването на 10 нови нуклеарни реактора, шест от тях са ситуирани в Китай, два в Индия и по един в Русия и Турция. Заедно с тях общият брой на реакторите в развой на създаване към края на предходната година е 53 по отношение на 49 в края на 2020 година. Също през предходната година шест реактора бяха свързани към електропреносната мрежа за първи път: три в Китай и по един в Индия, Пакистан и Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Въпреки това през последните две години се регистрира спад в световния нуклеарен потенциал по отношение на предпандемичните му равнища. Това значи, че повече реактори се стопират, в сравнение с се пускат в употреба, изясняват специалистите. Десет реактора бяха дефинитивно затворени през 2021 година, като три от тях в Германия и един в Тайван - заради политически решения за последователно прекъсване на нуклеарното произвеждане.
Така към края на предходната година са функционирали 436 атомни електроцентрали, които са генерирали общо 2653 тераватчаса или към 10 % от международната електрическа енергия през годината. От тях 731 тераватчаса или над 27 % са създадени от мощности в страни от Европейския съюз, сочат данни на Евростат. На годишна основа през 2021 година производството на електрическа енергия от атомно разделяне в Европейски Съюз се е нараснало със 7 на 100.
Бъдещето пред нуклеарната енергетика
Световните нуклеарни мощности би трябвало да се удвоят доникъде на века, с цел да бъдат реализирани задачите за нулеви чисти излъчвания и да се подсигурява енергийната сигурност, съобщи в края на юни Международната организация за силата (МАЕ), представена от Ройтерс. Според МАЕ с цел да се реализиран нулеви чисти излъчвания, индустриалните мощности на нуклеарната енергетика би трябвало да се удвоят до 812 гигавата (GW) до 2050 година по отношение на 413 гигавата при започване на тази година.
Към 1 юли 2022 година в света към този момент действат 440 нуклеарни реактора. От началото на годината до края на юни към електропреносната мрежа са свързани пет блока: два в Китай и по един в Пакистан, Финландия и Южна Корея. За същия интервал е почнало построяването на три реактора, като и трите са в Китай, сочат данните на СЯА. Десетте страни с максимален чист потенциал на нуклеарните си мощности са: Съединени американски щати, Франция, Китай, Япония, Русия, Южна Корея, Канада, Украйна, Испания и Индия.
Ако се прегледа потенциалът на новостроящите се нуклеарните мощности по страни, се вижда, че класацията е ръководена от Китай, следван от Индия, Южна Корея, Турция, Англия, ОАЕ, Япония, Русия, Съединени американски щати и Бангладеш. Общият им плануван потенциал за произвеждане възлиза на 49 630 мегавата електрическа сила, от които над половината в Китай и Индия. Броят на реакторите в развой на създаване към 1 юли 2022 година е 56, като 41 от тях се намират в Азия.
Ще се върне ли Европа към нуклеарната енергетика?
На този декор европейските страни, изправени пред проблеми с доставките и растящата инфлация в енергийния бранш, още веднъж разискват развиването на своите нуклеарни мощности. Намаленото подаване на съветски газ към Германия връща въпроса на масата за полемики в Берлин, а нарастването на потенциала на немската нуклеарна енергетика към този момент не е изцяло изключено, отбелязва Франс прес. Германското държавно управление разгласи, че " през следващите седмици " ще вземе решение за вероятно удължение на живота на последните три атомни електроцентрали. Очаква се резултатът " от стрес тест, който е в ход ", с цел да се разбере настоящото равнище на сигурност на електроцентралите, сподели държавна говорителка.
Първият стрес тест през март заключи, че трите атомни електроцентрали не са нужни за гарантиране на енергийната сигурност на най-голямата стопанска система в Европа. Трите немски реактора - " Некарвестхайм 2 ", " Емсланд " и " Изар 2 " - би трябвало да бъдат спрени най-късно до 31 декември, съгласно настоящия сега закон. Те са произвели към 6 % от електрическата енергия в страната от началото на годината, напомня ДПА. След повредата в японската АЕЦ " Фукушима " през 2011 година под публичен напън някогашният немски канцлер Ангела Меркел прикани за последователно преустановяване на нуклеарната сила.
След експлоадирането на войната в Украйна обаче енергийната обстановка в страната непрекъснато се утежнява. Чуват се от ден на ден отзиви, подкрепящи нуклеарната сила. " Животът на атомните електроцентрали би трябвало да бъде продължен до пролетта на 2024 година Това е интервалът, през който рискуваме да останем без сила ", прикани представителят по енергийната политика на парламентарната група на Свободната демократическа партия (СвДП) Михаел Крузе пред вестник " Билд ". Финансовият министър Кристиан Линднер, който оглавява СвДП, съобщи, че най-голямата европейска стопанска система би трябвало да остане отворена към всички източници на сила, в това число и атомните централи.
" Тези, които са решили да останат в нуклеарната енергетика ", като Франция, " не са безусловно по-глупави " от германците, разяснява наскоро водачът на немския Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц. Още преди началото на съветската инвазия в Украйна, през февруари френският президент Еманюел Макрон разгласи " подем за френската нуклеарна промишленост " с голяма стратегия за градеж на до 14 нови нуклеарни реактора. " Това, от което се нуждае страната ни, (...) е възраждането на френската нуклеарна промишленост ", сподели тогава Макрон. Друга страна от Евросъюза - Белгия - ще продължи да употребява нуклеарна сила 10 години по-дълго от плануваното, заяви министър-председателят Александер де Кро. Това значи, че атомната електроцентрала " Тианж 3 ", покрай границата с Германия, и АЕЦ " Дул 4 ", край Антверпен, ще продължат да работят до 2035 година
По-рано и Чехия заяви, че ще построи нова мощ. Чешката държавна енергийна компания ЧЕЗ (CEZ) разгласи търг за създаване на нов реактор в АЕЦ " Дуковани ", защото страната се стреми да усили още производството на нуклеарна сила. Същевременно и Англия трансформира развиването на нуклеарната сила в един от целите на енергийната си тактика. Британското държавно управление разгласи, че планът за строителство на нова нуклеарна електроцентрала " Сайзуел Си " (Sizewell C) е получил зелена светлина от министерството на енергетиката. Страната разполага с 15 реактора, само че доста от тях са към края на виталния си цикъл, а разноските по единствената атомна електроцентрала, която се строи сега - " Хинкли пойнт Си " - до момента се правят оценка в диапазона 25-26 милиарда бр. лири (31-32 милиарда долара). Въпреки това през април английският министър на бизнеса Куази Куартенг сподели, че страната му може да построи нови шест или седем нуклеарни електроцентрали до 2050 година.
Възстановяването на стопанските системи от тежките последствия на пандемията от ковид докара до скок в търсенето на сила, който изпревари повишаването на производството ѝ от " зелени " технологии, измежду които попадат и атомните централи. Войната в Украйна сподели крехкостта на веригата за доставки на изкопаеми горива. В доста райони по света цените на силата порастват, подклаждайки инфлацията и влошавайки енергийната беднотия.
Изправени пред риска от загуба на достъп до импорт на газ, пред спирания на електрозахранването и дефицит на сила, държавни управления приканват към обновяване на работата на някои въглищни централи. Въпреки че такива краткосрочни дейности може да са нужни предвид на енергийната рецесия, те са неустойчиви. Поради това доста ръководещи в този момент се обръщат към нуклеарната сила, която може да тласне напред задачите за нулеви чисти излъчвания на парникови газове и да бъде основа на по-сигурна енергийна система.
Това написа в най-новия отчет " World Nuclear Performance Report 2022 " на Световната нуклеарна асоциация (СЯА), фокусиращ се върху положението на нуклеарната енеретика по света, въз основа на данни на Информационната система за енергийните реактори (PRIS) на Международна организация за атомна сила (МААЕ), съобщи Българска телеграфна агенция.
Ядрената енергетика през предходната година
В световен мащаб през 2021 година стартира построяването на 10 нови нуклеарни реактора, шест от тях са ситуирани в Китай, два в Индия и по един в Русия и Турция. Заедно с тях общият брой на реакторите в развой на създаване към края на предходната година е 53 по отношение на 49 в края на 2020 година. Също през предходната година шест реактора бяха свързани към електропреносната мрежа за първи път: три в Китай и по един в Индия, Пакистан и Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Въпреки това през последните две години се регистрира спад в световния нуклеарен потенциал по отношение на предпандемичните му равнища. Това значи, че повече реактори се стопират, в сравнение с се пускат в употреба, изясняват специалистите. Десет реактора бяха дефинитивно затворени през 2021 година, като три от тях в Германия и един в Тайван - заради политически решения за последователно прекъсване на нуклеарното произвеждане.
Така към края на предходната година са функционирали 436 атомни електроцентрали, които са генерирали общо 2653 тераватчаса или към 10 % от международната електрическа енергия през годината. От тях 731 тераватчаса или над 27 % са създадени от мощности в страни от Европейския съюз, сочат данни на Евростат. На годишна основа през 2021 година производството на електрическа енергия от атомно разделяне в Европейски Съюз се е нараснало със 7 на 100.
Бъдещето пред нуклеарната енергетика
Световните нуклеарни мощности би трябвало да се удвоят доникъде на века, с цел да бъдат реализирани задачите за нулеви чисти излъчвания и да се подсигурява енергийната сигурност, съобщи в края на юни Международната организация за силата (МАЕ), представена от Ройтерс. Според МАЕ с цел да се реализиран нулеви чисти излъчвания, индустриалните мощности на нуклеарната енергетика би трябвало да се удвоят до 812 гигавата (GW) до 2050 година по отношение на 413 гигавата при започване на тази година.
Към 1 юли 2022 година в света към този момент действат 440 нуклеарни реактора. От началото на годината до края на юни към електропреносната мрежа са свързани пет блока: два в Китай и по един в Пакистан, Финландия и Южна Корея. За същия интервал е почнало построяването на три реактора, като и трите са в Китай, сочат данните на СЯА. Десетте страни с максимален чист потенциал на нуклеарните си мощности са: Съединени американски щати, Франция, Китай, Япония, Русия, Южна Корея, Канада, Украйна, Испания и Индия.
Ако се прегледа потенциалът на новостроящите се нуклеарните мощности по страни, се вижда, че класацията е ръководена от Китай, следван от Индия, Южна Корея, Турция, Англия, ОАЕ, Япония, Русия, Съединени американски щати и Бангладеш. Общият им плануван потенциал за произвеждане възлиза на 49 630 мегавата електрическа сила, от които над половината в Китай и Индия. Броят на реакторите в развой на създаване към 1 юли 2022 година е 56, като 41 от тях се намират в Азия.
Ще се върне ли Европа към нуклеарната енергетика?
На този декор европейските страни, изправени пред проблеми с доставките и растящата инфлация в енергийния бранш, още веднъж разискват развиването на своите нуклеарни мощности. Намаленото подаване на съветски газ към Германия връща въпроса на масата за полемики в Берлин, а нарастването на потенциала на немската нуклеарна енергетика към този момент не е изцяло изключено, отбелязва Франс прес. Германското държавно управление разгласи, че " през следващите седмици " ще вземе решение за вероятно удължение на живота на последните три атомни електроцентрали. Очаква се резултатът " от стрес тест, който е в ход ", с цел да се разбере настоящото равнище на сигурност на електроцентралите, сподели държавна говорителка.
Първият стрес тест през март заключи, че трите атомни електроцентрали не са нужни за гарантиране на енергийната сигурност на най-голямата стопанска система в Европа. Трите немски реактора - " Некарвестхайм 2 ", " Емсланд " и " Изар 2 " - би трябвало да бъдат спрени най-късно до 31 декември, съгласно настоящия сега закон. Те са произвели към 6 % от електрическата енергия в страната от началото на годината, напомня ДПА. След повредата в японската АЕЦ " Фукушима " през 2011 година под публичен напън някогашният немски канцлер Ангела Меркел прикани за последователно преустановяване на нуклеарната сила.
След експлоадирането на войната в Украйна обаче енергийната обстановка в страната непрекъснато се утежнява. Чуват се от ден на ден отзиви, подкрепящи нуклеарната сила. " Животът на атомните електроцентрали би трябвало да бъде продължен до пролетта на 2024 година Това е интервалът, през който рискуваме да останем без сила ", прикани представителят по енергийната политика на парламентарната група на Свободната демократическа партия (СвДП) Михаел Крузе пред вестник " Билд ". Финансовият министър Кристиан Линднер, който оглавява СвДП, съобщи, че най-голямата европейска стопанска система би трябвало да остане отворена към всички източници на сила, в това число и атомните централи.
" Тези, които са решили да останат в нуклеарната енергетика ", като Франция, " не са безусловно по-глупави " от германците, разяснява наскоро водачът на немския Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц. Още преди началото на съветската инвазия в Украйна, през февруари френският президент Еманюел Макрон разгласи " подем за френската нуклеарна промишленост " с голяма стратегия за градеж на до 14 нови нуклеарни реактора. " Това, от което се нуждае страната ни, (...) е възраждането на френската нуклеарна промишленост ", сподели тогава Макрон. Друга страна от Евросъюза - Белгия - ще продължи да употребява нуклеарна сила 10 години по-дълго от плануваното, заяви министър-председателят Александер де Кро. Това значи, че атомната електроцентрала " Тианж 3 ", покрай границата с Германия, и АЕЦ " Дул 4 ", край Антверпен, ще продължат да работят до 2035 година
По-рано и Чехия заяви, че ще построи нова мощ. Чешката държавна енергийна компания ЧЕЗ (CEZ) разгласи търг за създаване на нов реактор в АЕЦ " Дуковани ", защото страната се стреми да усили още производството на нуклеарна сила. Същевременно и Англия трансформира развиването на нуклеарната сила в един от целите на енергийната си тактика. Британското държавно управление разгласи, че планът за строителство на нова нуклеарна електроцентрала " Сайзуел Си " (Sizewell C) е получил зелена светлина от министерството на енергетиката. Страната разполага с 15 реактора, само че доста от тях са към края на виталния си цикъл, а разноските по единствената атомна електроцентрала, която се строи сега - " Хинкли пойнт Си " - до момента се правят оценка в диапазона 25-26 милиарда бр. лири (31-32 милиарда долара). Въпреки това през април английският министър на бизнеса Куази Куартенг сподели, че страната му може да построи нови шест или седем нуклеарни електроцентрали до 2050 година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ