Германия, добре дошла в клуба на страните в криза!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германия в никакъв случай не е била и няма да бъде самобитен остров на блажените, въпреки мнозина да желаят това. Време е да се сбогуваме с този утопичен блян - Германия е в непрекъсната рецесия, написа Астрид Пранге де Оливейра.
Животът в Бразилия би трябвало да е ужасяващ - по този начин смятаха хората към мен, когато преди време си идвах оттова за отпуска в Германия. Имаха поради високата инфлация, сериозната престъпност, опиатите, бедността, изсичането на горите по Амазонка с рекордно движение.
Как въобще може да се живее в такава страна? Нещо повече - по какъв начин може да се обича такава страна?
Междувременно ми задават доста сходни въпроси и за Германия, до момента в който съм в Бразилия на отмора - несъмнено доказателство за това какъв брой доста се е трансформирала там визията за Германия.
" Alemanha " внезапно зазвуча друго
Когато преди година наводненията опустошиха долината на Ар в Германия, другари от Рио де Жанейро предложиха да ми изпратят пари. А в този момент се появи и страхът, че през зимата на германците ще им се наложи да взимат студени душове, откакто Русия врътне газовото кранче. За доста бразилци, които се къпят по няколко пъти дневно, това е нещо безусловно възмутително.
" Alemanha " - тази дума постоянно провокира удивление в Бразилия, а и освен там. Германия се счита за страна образец в доста стопански и обществени аспекти. Но в това време се чуват и значително рецензии. Все по-често ми се постанова да се извинявам поради Германия и нейните проблеми, и да изяснявам обстановката.
Много от събеседниците ми осъзнават добре какъв брой симпатично в действителност е това. Те приветстват Германия в клуба на тези, които са в рецесия, и кимат с схващане: " Знам защо приказваш ".
Повече Бразилия в Германия
За да избегна всевъзможни недоразумения, съм длъжна да уточня: Проблемите в Германия и в Бразилия към момента се разграничават значително. Не искам да клеветя нито против Бразилия, нито против Германия, или пък да подценявам или извинявам непрекъснатите рецесии в едната или другата страна. Посланието е просто: след рухването на Берлинската стена Германия стана малко по-бразилска.
Пандемия, война и тероризъм, инфлация и Брекзит, рецесия на еврото и климатични промени. И националната, и интернационалната политика са в спешен режим към този момент над 20 години. Преди държавните обединения да съумеят да си зададат въпроса какво сме научили от сполучливото справяне с отминалите рецесии, идва идната изключителна обстановка. Изглежда, че краят на всичко това не се вижда.
Германия в никакъв случай не е била и няма да бъде самобитен остров на блажените, въпреки мнозина да желаят това. Време е един път вечно да се сбогуваме с този утопичен блян - Германия е навлязла в положение на непрекъсната рецесия.
А и по какъв начин би могло да бъде иначе? В последна сметка климатичните промени не заобиколиха немските граници. Дори и тук да не падат бомби, всички усещат последствията от войните в Украйна и Сирия. Към това се прибавят вътрешните проблеми като разрушените мостове, бавния интернет, закъсняващите влакове, неналичието на учители, здравни служащи и квалифицирани експерти.
Изтощение и опозиция
Въпреки всичките тези проблеми аз обичам Германия такава, каквато тя е. Точно по този начин обичам и Бразилия. И ето, тук още веднъж пораждат въпросите: може ли да се обича Бразилия с президент като Жаир Болсонаро? Ами Германия с " Алтернатива за Германия??
Да, мога да ги обичам, тъй като се удивлявам на немското общество за способността му да устоява на антидемократичните залитания и на това по какъв начин пази върховенството на закона. Възхищавам се и на доста бразилци за това по какъв начин се бореха да запазят демократичните си институции през последните години, и най-много на бразилската правосъдна система, която сполучливо се противопоставяше на непрекъснатите офанзиви на президента.
Дори непрекъснатите политически, стопански и обществени рецесии да ме уморяват и изтощават, би трябвало да пребивавам с тях. Мога да ги пренебрегвам, да ги проклевам, да се боря с тях, да избягам от тях, или просто да се предам.
Общуването с безпризорни деца в Бразилия ме научи, че смяната е допустима, даже в видимо безнадеждна обстановка. Разбрах, че децата без хоризонт ме провокират да премисля своя скептицизъм и ме карат да премислям. В изискванията на непрекъсната рецесия тези срещи могат да имат екзистенциален смисъл и значение. И таман това, че непрекъснатата рецесия остава с нас, прави проблясъците на вяра и човешка топлота още по-ярки и значими.
Германия в никакъв случай не е била и няма да бъде самобитен остров на блажените, въпреки мнозина да желаят това. Време е да се сбогуваме с този утопичен блян - Германия е в непрекъсната рецесия, написа Астрид Пранге де Оливейра.
Животът в Бразилия би трябвало да е ужасяващ - по този начин смятаха хората към мен, когато преди време си идвах оттова за отпуска в Германия. Имаха поради високата инфлация, сериозната престъпност, опиатите, бедността, изсичането на горите по Амазонка с рекордно движение.
Как въобще може да се живее в такава страна? Нещо повече - по какъв начин може да се обича такава страна?
Междувременно ми задават доста сходни въпроси и за Германия, до момента в който съм в Бразилия на отмора - несъмнено доказателство за това какъв брой доста се е трансформирала там визията за Германия.
" Alemanha " внезапно зазвуча друго
Когато преди година наводненията опустошиха долината на Ар в Германия, другари от Рио де Жанейро предложиха да ми изпратят пари. А в този момент се появи и страхът, че през зимата на германците ще им се наложи да взимат студени душове, откакто Русия врътне газовото кранче. За доста бразилци, които се къпят по няколко пъти дневно, това е нещо безусловно възмутително.
" Alemanha " - тази дума постоянно провокира удивление в Бразилия, а и освен там. Германия се счита за страна образец в доста стопански и обществени аспекти. Но в това време се чуват и значително рецензии. Все по-често ми се постанова да се извинявам поради Германия и нейните проблеми, и да изяснявам обстановката.
Много от събеседниците ми осъзнават добре какъв брой симпатично в действителност е това. Те приветстват Германия в клуба на тези, които са в рецесия, и кимат с схващане: " Знам защо приказваш ".
Повече Бразилия в Германия
За да избегна всевъзможни недоразумения, съм длъжна да уточня: Проблемите в Германия и в Бразилия към момента се разграничават значително. Не искам да клеветя нито против Бразилия, нито против Германия, или пък да подценявам или извинявам непрекъснатите рецесии в едната или другата страна. Посланието е просто: след рухването на Берлинската стена Германия стана малко по-бразилска.
Пандемия, война и тероризъм, инфлация и Брекзит, рецесия на еврото и климатични промени. И националната, и интернационалната политика са в спешен режим към този момент над 20 години. Преди държавните обединения да съумеят да си зададат въпроса какво сме научили от сполучливото справяне с отминалите рецесии, идва идната изключителна обстановка. Изглежда, че краят на всичко това не се вижда.
Германия в никакъв случай не е била и няма да бъде самобитен остров на блажените, въпреки мнозина да желаят това. Време е един път вечно да се сбогуваме с този утопичен блян - Германия е навлязла в положение на непрекъсната рецесия.
А и по какъв начин би могло да бъде иначе? В последна сметка климатичните промени не заобиколиха немските граници. Дори и тук да не падат бомби, всички усещат последствията от войните в Украйна и Сирия. Към това се прибавят вътрешните проблеми като разрушените мостове, бавния интернет, закъсняващите влакове, неналичието на учители, здравни служащи и квалифицирани експерти.
Изтощение и опозиция
Въпреки всичките тези проблеми аз обичам Германия такава, каквато тя е. Точно по този начин обичам и Бразилия. И ето, тук още веднъж пораждат въпросите: може ли да се обича Бразилия с президент като Жаир Болсонаро? Ами Германия с " Алтернатива за Германия??
Да, мога да ги обичам, тъй като се удивлявам на немското общество за способността му да устоява на антидемократичните залитания и на това по какъв начин пази върховенството на закона. Възхищавам се и на доста бразилци за това по какъв начин се бореха да запазят демократичните си институции през последните години, и най-много на бразилската правосъдна система, която сполучливо се противопоставяше на непрекъснатите офанзиви на президента.
Дори непрекъснатите политически, стопански и обществени рецесии да ме уморяват и изтощават, би трябвало да пребивавам с тях. Мога да ги пренебрегвам, да ги проклевам, да се боря с тях, да избягам от тях, или просто да се предам.
Общуването с безпризорни деца в Бразилия ме научи, че смяната е допустима, даже в видимо безнадеждна обстановка. Разбрах, че децата без хоризонт ме провокират да премисля своя скептицизъм и ме карат да премислям. В изискванията на непрекъсната рецесия тези срещи могат да имат екзистенциален смисъл и значение. И таман това, че непрекъснатата рецесия остава с нас, прави проблясъците на вяра и човешка топлота още по-ярки и значими.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ