Това е моята страна, моят дом: доброволците, които бранят Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Хвърлянето на ножове не е тъкмо най-силната му страна. При всеки втори опит той пропуща, даже и да е отблизо разстояние. Но Сокил продължава старателно да се упражнява. Треньорът му Олексий Видуменко го инструктира, предизвиква го, а от време на време даже се подсмихва. За 20-годишния юноша това е безусловно ново занятие - едно от многото, които се е наложило да усвои от края на февруари до през днешния ден. Стрелбата към този момент е доста по-лесна за него, също както и почистването на автомата.
Сокил взима решението да стане войник, без да е имал какъвто и да е предходен военен опит. " За мен, несъмнено, тези детонации, тези изстрели първоначално бяха страшни ", споделя той. " Но макар страха, ние би трябвало да осъществим своя дълг. " Повечето хора в лагера споделят това чувство. В него има 28 цивилни от региона на Киев. Преди войната те са били водачи на камиони, IT експерти, пощенски чиновници. Те са на възраст сред 20 и 64 години. Днес маршируват в гората, лежат в окопите и стрелят по цели, с цел да са в положение да защитят домовете си, в случай че се наложи.
Те хващат оръжие за първи път
От началото на войната 130 хиляди украинци са се присъединили към сходни доброволни бойни елементи в цялата страна. Когато в края на февруари съветските войски напреднаха към Киев и първите бомби паднаха, Видуменко се заема с една съвсем невъзможна задача. Тя е бързо да образува отбранителни екипи, формирани от доброволци без съвсем никакъв военен опит. " В началото беше доста мъчно ", споделя инструкторът. " Бяхме нападнати, бомбардирани, към този момент имаше боеве по улиците. За мнозина от тях това беше първият път, в който държаха оръжие в ръцете си. "
Щурмът на столицата обаче по този начин и не се реализира. След последвалите тежки боеве, съветските войски се изтеглят от северната част на страната.
Оттогава доброволците упражняват всеки ден в лагера, с цел да са по-добре готови, в случай че руснаците се върнат един ден. Техният пълководец, който си е избрал бойното име " Кибер ", чака и втора вълна от офанзиви. " Оставаме, тъй като е напълно допустимо съветската войска още веднъж да ни нападне от Беларус. Подозираме, че е вероятен втори опит за завладяването на Киев. "
" Това е моята страна, моят дом "
Животът в лагера е много обикновен. Сокил спи с още петима души върху тънки матраци в добре замаскирана дървена барака, намираща се подземен. Вътре има електричество, лампа и даже тв приемник. Нощите обаче са къси. Сън, продължаващ повече от пет часа, просто не е вероятен. Често се организират нощни тренировки.
Сутрин те стават рано. След оскъдната закуска се мият и стартират да упражняват още веднъж. Ядат консервирани салами, бисквити, лимонада и кафе, които са доставени от украинската войска, под чието командване се намират.
Сокил зарязва поради всичко това работата си като продавач на билети на футболен стадион в Киев. Вече съвсем не вижда фамилията и приятелите си. Но се помирява. " Искам просто да имам умерено небе над главата си ", споделя той. " Това е моята страна, моят дом. Заставам тук поради фамилията си, поради своите другари. "
Те нямат задоволително медикаменти и материали, само че са заредени с мотивация
Лагерът е обезопасен със защитни стени. Върху тях са подредени няколко манекена, които да отвличат вниманието на врага. Армията е изкопала необятна мрежа от окопи. А една от пътеките води до полевата болница - тясно и задушно място. Тук медикът държи малко медикаменти, дихателни маски и устройства, измерващи пулса. Всичко това е изцяло задоволително за провеждането на рутинни прегледи при леки пострадвания.
Той обаче не може да лекува съществени рани. Надява се това скоро да се промени. " При всичките тези условия, бих бил признателен да имам и някакви превръзки за рани ", споделя едрият мъж, който не желае да разкрива същинското си име. " Много от материалите ни са с ниско качество. Това е първото нещо, което би трябвало да ни бъде обезпечено. "
Вероятно те не са задоволително добре готови и не разполагат с задоволителен опит, с цел да се опълчват на една от най-големите армии в света. Но нещата, които имат в остатък, са мотивация и храброст. И никой от тях не знае сигурно дали един ден в действителност няма да му се наложи да пази Киев с оръжие в ръка. Твърдо решени са да го създадат - също като хиляди други доброволци из цяла Украйна.
Автор: Даниел Хехлер
Хвърлянето на ножове не е тъкмо най-силната му страна. При всеки втори опит той пропуща, даже и да е отблизо разстояние. Но Сокил продължава старателно да се упражнява. Треньорът му Олексий Видуменко го инструктира, предизвиква го, а от време на време даже се подсмихва. За 20-годишния юноша това е безусловно ново занятие - едно от многото, които се е наложило да усвои от края на февруари до през днешния ден. Стрелбата към този момент е доста по-лесна за него, също както и почистването на автомата.
Сокил взима решението да стане войник, без да е имал какъвто и да е предходен военен опит. " За мен, несъмнено, тези детонации, тези изстрели първоначално бяха страшни ", споделя той. " Но макар страха, ние би трябвало да осъществим своя дълг. " Повечето хора в лагера споделят това чувство. В него има 28 цивилни от региона на Киев. Преди войната те са били водачи на камиони, IT експерти, пощенски чиновници. Те са на възраст сред 20 и 64 години. Днес маршируват в гората, лежат в окопите и стрелят по цели, с цел да са в положение да защитят домовете си, в случай че се наложи.
Те хващат оръжие за първи път
От началото на войната 130 хиляди украинци са се присъединили към сходни доброволни бойни елементи в цялата страна. Когато в края на февруари съветските войски напреднаха към Киев и първите бомби паднаха, Видуменко се заема с една съвсем невъзможна задача. Тя е бързо да образува отбранителни екипи, формирани от доброволци без съвсем никакъв военен опит. " В началото беше доста мъчно ", споделя инструкторът. " Бяхме нападнати, бомбардирани, към този момент имаше боеве по улиците. За мнозина от тях това беше първият път, в който държаха оръжие в ръцете си. "
Щурмът на столицата обаче по този начин и не се реализира. След последвалите тежки боеве, съветските войски се изтеглят от северната част на страната.
Оттогава доброволците упражняват всеки ден в лагера, с цел да са по-добре готови, в случай че руснаците се върнат един ден. Техният пълководец, който си е избрал бойното име " Кибер ", чака и втора вълна от офанзиви. " Оставаме, тъй като е напълно допустимо съветската войска още веднъж да ни нападне от Беларус. Подозираме, че е вероятен втори опит за завладяването на Киев. "
" Това е моята страна, моят дом "
Животът в лагера е много обикновен. Сокил спи с още петима души върху тънки матраци в добре замаскирана дървена барака, намираща се подземен. Вътре има електричество, лампа и даже тв приемник. Нощите обаче са къси. Сън, продължаващ повече от пет часа, просто не е вероятен. Често се организират нощни тренировки.
Сутрин те стават рано. След оскъдната закуска се мият и стартират да упражняват още веднъж. Ядат консервирани салами, бисквити, лимонада и кафе, които са доставени от украинската войска, под чието командване се намират.
Сокил зарязва поради всичко това работата си като продавач на билети на футболен стадион в Киев. Вече съвсем не вижда фамилията и приятелите си. Но се помирява. " Искам просто да имам умерено небе над главата си ", споделя той. " Това е моята страна, моят дом. Заставам тук поради фамилията си, поради своите другари. "
Те нямат задоволително медикаменти и материали, само че са заредени с мотивация
Лагерът е обезопасен със защитни стени. Върху тях са подредени няколко манекена, които да отвличат вниманието на врага. Армията е изкопала необятна мрежа от окопи. А една от пътеките води до полевата болница - тясно и задушно място. Тук медикът държи малко медикаменти, дихателни маски и устройства, измерващи пулса. Всичко това е изцяло задоволително за провеждането на рутинни прегледи при леки пострадвания.
Той обаче не може да лекува съществени рани. Надява се това скоро да се промени. " При всичките тези условия, бих бил признателен да имам и някакви превръзки за рани ", споделя едрият мъж, който не желае да разкрива същинското си име. " Много от материалите ни са с ниско качество. Това е първото нещо, което би трябвало да ни бъде обезпечено. "
Вероятно те не са задоволително добре готови и не разполагат с задоволителен опит, с цел да се опълчват на една от най-големите армии в света. Но нещата, които имат в остатък, са мотивация и храброст. И никой от тях не знае сигурно дали един ден в действителност няма да му се наложи да пази Киев с оръжие в ръка. Твърдо решени са да го създадат - също като хиляди други доброволци из цяла Украйна.
Автор: Даниел Хехлер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ