Действат ли изобщо санкциите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Досега Европейски Съюз е въвел шест пакета от наказания против Русия. Въпреки многото старания, с които бяха реализирани, и многочислените взаимни отстъпки режимът на наказания против Москва е неповторим в най-новата история.
Все повече обаче се ускоряват подозренията дали тези ограничения ще доведат до нещо: войната в Украйна продължава, съветската стопанска система не се е сринала, а последствията от нея се усещат и от страните в Европейски Съюз с високите разноски за сила и инфлацията.
Имат ли въобще смисъл глобите? Погледът обратно към историята дава амбивалентни отговори, а Der Standard ги обобщава в 13 точки.
Санкциите разрешават на демокрациите да създадат нещо против несправедливостта, без да вършат доста
Икономическите наказания като сурогат или допълнение към военните ограничения не са нещо ново: по време на Наполеоновите войни Англия и Франция си постановат взаимно блокади; петролното ембарго на Съединени американски щати против Япония е мотив за нападението над " Пърл Харбър " през 1941 година Санкциите са форма на война, въпреки и без директна приложимост на мощ, и се преглеждат като такава и от интернационалното право.
През последните десетилетия западните демокрации все по-често постановат наказания в отговор на експанзия или нарушавания на правата на индивида от страна на други страни. По този метод те алармират за готовността си да подхващат нещо, когато интернационалното право или личните им полезности бъдат нарушени, само че без да поемат риска от военна интервенция. Често това е политика на символиката и външния тип, която добре се вписва в динамичността на актуалните медийни общества.
Санкциите са по-ефективни против демокрации или полудемокрации, в сравнение с против диктатури
Ако се търсят образци за сполучливи наказания, нормално се натъкваме на Южна Африка, където режимът на апартейд се отхвърли от него по лично предпочитание при започване на 90-те години на предишния век под натиска на интернационален остракизъм.
Спортният протест евентуално е засегнал бялото население по-силно от икономическите наказания, изключително изключването от интернационалните шампионати по ръгби. Старата Южна Африка беше полудемокрация: белите имаха право на глас и в последна сметка реализираха завършек на расовата сегрегация. За тази смяна на мнението обаче способства и крахът на комунизма.
За разлика от тях многочислени тотални диктатури - от Куба и Венецуела, Ирак, Иран до Северна Корея - оцеляха безпроблемно след десетилетия на наказания. Една от страните, които през днешния ден биха били изключително уязвими от наказания, е либерален Израел, който заради това се бори изключително гневно против придвижването на палестинците.
Санкциите засягат най-тежко най-бедните, само че може би не в Русия
Моралният проблем при икономическите наказания е, че популацията страда доста повече от управлението - изключително най-бедните, които постоянно са минимум виновни за закононарушенията на страната. Това е изключително видимо в Ирак, където детската смъртност да вземем за пример се е нараснала доста през десетилетието на глобите.
В случая с Русия нещата може да са разнообразни: Засега ограниченията засягат най-вече метода на живот на богатите. Колкото по-дълго не престават те и колкото повече страда стопанската система, толкоз повече обаче ще се усилват компликациите на елементарните хора.
Санкциите обогатяват елитите и укрепват автократите
Често бенефициенти на глобите са лоялни към режима бизнесмени. Те се обогатяват с контрабанда и печелят от ограничението на конкуренцията и възходящата корупция. Това се следи да вземем за пример в Сърбия по време на войната в Югославия.
Диктаторите могат да употребяват глобите и за подсилване на властта си. Образованата класа емигрира, самостоятелното предприемачество се свива, а глобите дават мотив за кавга с членовете на опозицията като с предатели.
Санкциите са неефективни против силата на идеологията и национализма
В идеалния случай глобите имат два резултата: Те отслабват военната мощност на страната благодарение на стопанската система и активизират народа против ръководещите. Особено втората цел обаче рядко се реализира.
Режимите могат освен да потискат възходящото неодобрение посредством репресии, само че и да употребяват мъчителния напън извън за свои цели. Те молят към патриотични усеща и приканват към национална взаимност. Дори черно-синьото държавно управление съумя да го направи, когато през 2000 година Австрия беше подложена на лек протест от страна на сътрудниците си от Европейски Съюз поради присъединяване на FPÖ в държавното управление.
Ако държавното управление съставлява мощна идеология, която може да бъде лява, дясна или религиозна, икономическите потребности на популацията стават още по-подчинени на тези цели. Дори в Иран, където поради западните наказания обедняват милиони хора, властта на моллите не може да бъде нарушена.
Санкциите са мощен тласък за нарушение на разпоредбите и несолидарно държание
Санкциите са ефикасни единствено в случай че допустимо най-вече страни ги съблюдават. На процедура това е двойно по-трудно. Нарушенията на глобите, без значение дали става дума за контрабанда или за незаконен бизнес със съответната страна, са изключително доходоносни.
По време на Студената война Австрия е считана за леговище за бизнесмени, които продават неразрешени технологии на Съветския съюз по силата на западните наказания посредством листата CoCom и доста от тях забогатяват по този метод. Но страните също могат да завоюват, в случай че се отдръпват от фронтовата линия или най-малко заплашват да го създадат - вижте образеца с Унгария, която явно желае да завоюва от обстоятелството, че в този момент може да купува съветски нефт изключително на ниска цена поради ембаргото на Европейски Съюз.
С течение на времето затвореният фронт на глобите нормално се разпада: нарушаванията се толерират, а ограниченията се смекчават, в случай че това носи финансови изгоди.
Санкциите са тежко тестване за съюзите
Едва ли някой различен въпрос в предишното е предизвиквал толкоз спорове сред Съединени американски щати и Европа. Неведнъж Съединени американски щати са налагали така наречен вторични наказания на европейски компании, защото те са подкопавали политиките на Съединени американски щати, които не са били споделяни от Европа, да вземем за пример във връзка с Куба или Иран.
Това съвсем се случи и с Русия: През 2020 година Съединени американски щати бяха покрай налагането на наказания против своя съдружник Германия поради построяването на газопровода " Северен поток II " в Балтийско море. Само нападението на Русия над Украйна предотврати тази стъпка, защото Германия спря строителството по своя самодейност.
Износителите на артикули постоянно са глобени, макар че това има дребен резултат върху тях
Тези, които продават нефт или други първични материали, не са доста уязвими от глобите. Защото постоянно има купувачи за такива артикули, даже и на малко по-ниски цени. Ако е належащо, те се занимават с контрабанда. Ето за какво протестът на петрола и даже на газа не може да пречупи гръбнака на съветската стопанска система.
Въпреки това, изключително постоянно наказания са били или са налагани на експортьорите на нефт: Ирак, Иран, Венецуела, в този момент и Русия. Очевидно е, че централизираният надзор върху ресурсите прави такива страни склонни към властническо и нападателно ръководство. Това е част от така наречен петролно проклинание.
Санкциите реализират задачата си единствено в редки случаи
Резултатите от западната политика на наказания са пагубни: от Южна Африка насам глобите даже не са били сполучливи. Слободан Милошевич в Сърбия и Саддам Хюсеин в Ирак изгубиха властта си единствено посредством военни поражения; в Иран, Северна Корея, Мианмар или Беларус ръководещите не се подчиняват на никакви наказания.
Това се дължи и на обстоятелството, че те главно се стремят към промяна на режима, против която режимите елементарно могат да се въоръжат. " Определение за полуда е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш разнообразни резултати. " Дори това изречение да не е от Алберт Айнщайн, то не вещае нищо положително за глобите против Русия.
Никога до момента такава взаимосвързана стопанска система като Русия не е била глобена
Но Русия е друга: макар че е експортьор на първични материали, до нахлуването в Украйна тя беше мощно обвързана със Запада. Това се отнася както за банковия бранш, по този начин и за ИТ промишлеността и оръжейния бранш. Санкциите против такава страна могат да имат по-голямо влияние, в това число и тъй като в тази ситуация с Русия те са изключително всеобхватни и поредни. Те засягат финансовия бранш, индустрията, а от ден на ден и съветския енергиен експорт.
За първи път глобите против Русия засягат стопанска система, която преди този момент е била мощно обвързвана със Запада.
Около 300 милиарда $ съветски валутни запаси в западни централни банки са замразени и може би в никакъв случай няма да бъдат върнати. Мерките против олигарси, които са съсредоточили активите си на Запад, също възлизат на милиарди. Подобни наказания обаче също по този начин изискват по-висока цена от страните, които ги постановат основно посредством възходящите разноски за сила и инфлацията, която те подхранват.
Блокадите на вноса правят повече работа от протеста на износа
В предишното Русия към този момент беше натрупала големи остатъци по настоящата сметка, които продължиха да нарастват след експлоадирането на войната. Това е по този начин, тъй като Москва може да продължи да продава нефт и газ, само че внася все по-малко поради глобите.
Както американският икономист Пол Кругман написа неотдавна в New York Times, остатъкът е симптом на уязвимост и също по този начин потвърждава едно значимо просветление на класическата стопанска система: не износът, а вносът е същинската цел на външната търговия.
Русия може да преодолее неналичието на първокласни артикули от Италия. Липсата на софтуерни артикули и аварийни елементи за самолети и машини обаче евентуално ще засегне съветската стопанска система по-силно от всяко петролно или газово ембарго и финансовите наказания. Китай би могъл частично да запълни тази празнота, само че самият той се опасява от западните наказания.
Санкциите ще отслабят Русия, само че не може да се каже какъв брой бързо
Прогнозите са, че през тази година съветското икономическо произвеждане ще се свие с към 15 %. Това е мъчително, само че не е пагубно. Но в случай че фронтът на западните наказания се задържи за по-дълго време, съветската войска ще изчерпи сериозните си съставни елементи през годината.
Руската индустрия не разполага с ноу-хау и машини, с цел да запълни тези пропуски. Тя също е значително подвластна от вноса. Като следствие, съгласно сюжета, инфраструктурата и стопанската система са застрашени да се срутен и Русия да се върне на равнището на разрастваща се страна.
Колко бързо ще се случи това и по какъв начин ще се отрази на хода на войната обаче не е несъмнено, а и зависи от това дали страната няма успее да си набави нужните артикули на интернационалния черен пазар на повишени цени. Бизнесът с Русия би бил доста преференциален за нарушителите на глобите.
Могат ли глобите да работят и против Китай?
Санкциите против Русия могат да бъдат и тест за дейностите на Запада против Китай, в случай че един ден Пекин нападне Тайван или заплаши по различен метод международния ред. Китай е доста по-интегриран в международните вериги за доставки от Русия, макар че президентът Си Дзинпин се пробва да понижи тази взаимозависимост.
Тежките наказания ще осакатят китайската стопанска система, само че също по този начин ще нанесат големи вреди на международната стопанска система. Ако безбройните промишлени артикули от Китай не бъдат доставени, веригите за доставки ще се срутен и цените ще се покачат доста повече, в сравнение с през днешния ден.
За западните демокрации тази сметка в последна сметка евентуално ще се окаже прекомерно висока. Това е главно предписание за всяка политика на наказания: тя работи единствено при положение на стопански дисбаланс на силата сред страните, само че към този момент не и при положение на взаимна взаимозависимост сред еднообразно мощни стопански системи.
Превод: News.bg
Досега Европейски Съюз е въвел шест пакета от наказания против Русия. Въпреки многото старания, с които бяха реализирани, и многочислените взаимни отстъпки режимът на наказания против Москва е неповторим в най-новата история.
Все повече обаче се ускоряват подозренията дали тези ограничения ще доведат до нещо: войната в Украйна продължава, съветската стопанска система не се е сринала, а последствията от нея се усещат и от страните в Европейски Съюз с високите разноски за сила и инфлацията.
Имат ли въобще смисъл глобите? Погледът обратно към историята дава амбивалентни отговори, а Der Standard ги обобщава в 13 точки.
Санкциите разрешават на демокрациите да създадат нещо против несправедливостта, без да вършат доста
Икономическите наказания като сурогат или допълнение към военните ограничения не са нещо ново: по време на Наполеоновите войни Англия и Франция си постановат взаимно блокади; петролното ембарго на Съединени американски щати против Япония е мотив за нападението над " Пърл Харбър " през 1941 година Санкциите са форма на война, въпреки и без директна приложимост на мощ, и се преглеждат като такава и от интернационалното право.
През последните десетилетия западните демокрации все по-често постановат наказания в отговор на експанзия или нарушавания на правата на индивида от страна на други страни. По този метод те алармират за готовността си да подхващат нещо, когато интернационалното право или личните им полезности бъдат нарушени, само че без да поемат риска от военна интервенция. Често това е политика на символиката и външния тип, която добре се вписва в динамичността на актуалните медийни общества.
Санкциите са по-ефективни против демокрации или полудемокрации, в сравнение с против диктатури
Ако се търсят образци за сполучливи наказания, нормално се натъкваме на Южна Африка, където режимът на апартейд се отхвърли от него по лично предпочитание при започване на 90-те години на предишния век под натиска на интернационален остракизъм.
Спортният протест евентуално е засегнал бялото население по-силно от икономическите наказания, изключително изключването от интернационалните шампионати по ръгби. Старата Южна Африка беше полудемокрация: белите имаха право на глас и в последна сметка реализираха завършек на расовата сегрегация. За тази смяна на мнението обаче способства и крахът на комунизма.
За разлика от тях многочислени тотални диктатури - от Куба и Венецуела, Ирак, Иран до Северна Корея - оцеляха безпроблемно след десетилетия на наказания. Една от страните, които през днешния ден биха били изключително уязвими от наказания, е либерален Израел, който заради това се бори изключително гневно против придвижването на палестинците.
Санкциите засягат най-тежко най-бедните, само че може би не в Русия
Моралният проблем при икономическите наказания е, че популацията страда доста повече от управлението - изключително най-бедните, които постоянно са минимум виновни за закононарушенията на страната. Това е изключително видимо в Ирак, където детската смъртност да вземем за пример се е нараснала доста през десетилетието на глобите.
В случая с Русия нещата може да са разнообразни: Засега ограниченията засягат най-вече метода на живот на богатите. Колкото по-дълго не престават те и колкото повече страда стопанската система, толкоз повече обаче ще се усилват компликациите на елементарните хора.
Санкциите обогатяват елитите и укрепват автократите
Често бенефициенти на глобите са лоялни към режима бизнесмени. Те се обогатяват с контрабанда и печелят от ограничението на конкуренцията и възходящата корупция. Това се следи да вземем за пример в Сърбия по време на войната в Югославия.
Диктаторите могат да употребяват глобите и за подсилване на властта си. Образованата класа емигрира, самостоятелното предприемачество се свива, а глобите дават мотив за кавга с членовете на опозицията като с предатели.
Санкциите са неефективни против силата на идеологията и национализма
В идеалния случай глобите имат два резултата: Те отслабват военната мощност на страната благодарение на стопанската система и активизират народа против ръководещите. Особено втората цел обаче рядко се реализира.
Режимите могат освен да потискат възходящото неодобрение посредством репресии, само че и да употребяват мъчителния напън извън за свои цели. Те молят към патриотични усеща и приканват към национална взаимност. Дори черно-синьото държавно управление съумя да го направи, когато през 2000 година Австрия беше подложена на лек протест от страна на сътрудниците си от Европейски Съюз поради присъединяване на FPÖ в държавното управление.
Ако държавното управление съставлява мощна идеология, която може да бъде лява, дясна или религиозна, икономическите потребности на популацията стават още по-подчинени на тези цели. Дори в Иран, където поради западните наказания обедняват милиони хора, властта на моллите не може да бъде нарушена.
Санкциите са мощен тласък за нарушение на разпоредбите и несолидарно държание
Санкциите са ефикасни единствено в случай че допустимо най-вече страни ги съблюдават. На процедура това е двойно по-трудно. Нарушенията на глобите, без значение дали става дума за контрабанда или за незаконен бизнес със съответната страна, са изключително доходоносни.
По време на Студената война Австрия е считана за леговище за бизнесмени, които продават неразрешени технологии на Съветския съюз по силата на западните наказания посредством листата CoCom и доста от тях забогатяват по този метод. Но страните също могат да завоюват, в случай че се отдръпват от фронтовата линия или най-малко заплашват да го създадат - вижте образеца с Унгария, която явно желае да завоюва от обстоятелството, че в този момент може да купува съветски нефт изключително на ниска цена поради ембаргото на Европейски Съюз.
С течение на времето затвореният фронт на глобите нормално се разпада: нарушаванията се толерират, а ограниченията се смекчават, в случай че това носи финансови изгоди.
Санкциите са тежко тестване за съюзите
Едва ли някой различен въпрос в предишното е предизвиквал толкоз спорове сред Съединени американски щати и Европа. Неведнъж Съединени американски щати са налагали така наречен вторични наказания на европейски компании, защото те са подкопавали политиките на Съединени американски щати, които не са били споделяни от Европа, да вземем за пример във връзка с Куба или Иран.
Това съвсем се случи и с Русия: През 2020 година Съединени американски щати бяха покрай налагането на наказания против своя съдружник Германия поради построяването на газопровода " Северен поток II " в Балтийско море. Само нападението на Русия над Украйна предотврати тази стъпка, защото Германия спря строителството по своя самодейност.
Износителите на артикули постоянно са глобени, макар че това има дребен резултат върху тях
Тези, които продават нефт или други първични материали, не са доста уязвими от глобите. Защото постоянно има купувачи за такива артикули, даже и на малко по-ниски цени. Ако е належащо, те се занимават с контрабанда. Ето за какво протестът на петрола и даже на газа не може да пречупи гръбнака на съветската стопанска система.
Въпреки това, изключително постоянно наказания са били или са налагани на експортьорите на нефт: Ирак, Иран, Венецуела, в този момент и Русия. Очевидно е, че централизираният надзор върху ресурсите прави такива страни склонни към властническо и нападателно ръководство. Това е част от така наречен петролно проклинание.
Санкциите реализират задачата си единствено в редки случаи
Резултатите от западната политика на наказания са пагубни: от Южна Африка насам глобите даже не са били сполучливи. Слободан Милошевич в Сърбия и Саддам Хюсеин в Ирак изгубиха властта си единствено посредством военни поражения; в Иран, Северна Корея, Мианмар или Беларус ръководещите не се подчиняват на никакви наказания.
Това се дължи и на обстоятелството, че те главно се стремят към промяна на режима, против която режимите елементарно могат да се въоръжат. " Определение за полуда е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш разнообразни резултати. " Дори това изречение да не е от Алберт Айнщайн, то не вещае нищо положително за глобите против Русия.
Никога до момента такава взаимосвързана стопанска система като Русия не е била глобена
Но Русия е друга: макар че е експортьор на първични материали, до нахлуването в Украйна тя беше мощно обвързана със Запада. Това се отнася както за банковия бранш, по този начин и за ИТ промишлеността и оръжейния бранш. Санкциите против такава страна могат да имат по-голямо влияние, в това число и тъй като в тази ситуация с Русия те са изключително всеобхватни и поредни. Те засягат финансовия бранш, индустрията, а от ден на ден и съветския енергиен експорт.
За първи път глобите против Русия засягат стопанска система, която преди този момент е била мощно обвързвана със Запада.
Около 300 милиарда $ съветски валутни запаси в западни централни банки са замразени и може би в никакъв случай няма да бъдат върнати. Мерките против олигарси, които са съсредоточили активите си на Запад, също възлизат на милиарди. Подобни наказания обаче също по този начин изискват по-висока цена от страните, които ги постановат основно посредством възходящите разноски за сила и инфлацията, която те подхранват.
Блокадите на вноса правят повече работа от протеста на износа
В предишното Русия към този момент беше натрупала големи остатъци по настоящата сметка, които продължиха да нарастват след експлоадирането на войната. Това е по този начин, тъй като Москва може да продължи да продава нефт и газ, само че внася все по-малко поради глобите.
Както американският икономист Пол Кругман написа неотдавна в New York Times, остатъкът е симптом на уязвимост и също по този начин потвърждава едно значимо просветление на класическата стопанска система: не износът, а вносът е същинската цел на външната търговия.
Русия може да преодолее неналичието на първокласни артикули от Италия. Липсата на софтуерни артикули и аварийни елементи за самолети и машини обаче евентуално ще засегне съветската стопанска система по-силно от всяко петролно или газово ембарго и финансовите наказания. Китай би могъл частично да запълни тази празнота, само че самият той се опасява от западните наказания.
Санкциите ще отслабят Русия, само че не може да се каже какъв брой бързо
Прогнозите са, че през тази година съветското икономическо произвеждане ще се свие с към 15 %. Това е мъчително, само че не е пагубно. Но в случай че фронтът на западните наказания се задържи за по-дълго време, съветската войска ще изчерпи сериозните си съставни елементи през годината.
Руската индустрия не разполага с ноу-хау и машини, с цел да запълни тези пропуски. Тя също е значително подвластна от вноса. Като следствие, съгласно сюжета, инфраструктурата и стопанската система са застрашени да се срутен и Русия да се върне на равнището на разрастваща се страна.
Колко бързо ще се случи това и по какъв начин ще се отрази на хода на войната обаче не е несъмнено, а и зависи от това дали страната няма успее да си набави нужните артикули на интернационалния черен пазар на повишени цени. Бизнесът с Русия би бил доста преференциален за нарушителите на глобите.
Могат ли глобите да работят и против Китай?
Санкциите против Русия могат да бъдат и тест за дейностите на Запада против Китай, в случай че един ден Пекин нападне Тайван или заплаши по различен метод международния ред. Китай е доста по-интегриран в международните вериги за доставки от Русия, макар че президентът Си Дзинпин се пробва да понижи тази взаимозависимост.
Тежките наказания ще осакатят китайската стопанска система, само че също по този начин ще нанесат големи вреди на международната стопанска система. Ако безбройните промишлени артикули от Китай не бъдат доставени, веригите за доставки ще се срутен и цените ще се покачат доста повече, в сравнение с през днешния ден.
За западните демокрации тази сметка в последна сметка евентуално ще се окаже прекомерно висока. Това е главно предписание за всяка политика на наказания: тя работи единствено при положение на стопански дисбаланс на силата сред страните, само че към този момент не и при положение на взаимна взаимозависимост сред еднообразно мощни стопански системи.
Превод: News.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ