Може ли Петков едностранно да вдигне ветото срещу Северна Македония
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Николай Лавчиев за " Свободна Европа "
" ИТН " от три месеца приказва за това, че държавното управление води " две външни политики " по отношение на Северна Македония. Досега това не беше мотив партията да напусне властта. Сега това се случи. Ситуацията обаче не се е трансформирала.
Кирил Петков би могъл да направи тъкмо това, в което го упрекват от Има Такъв Народ: да смъкна ветото, което България наложи на Скопие за започване на договаряния с Европейски Съюз. Юридически това е допустимо, само че политически - не е. Това не се случи месеци наред, откакто обвиняванията за пръв път се появиха.
Какво стана
В сряда водачът на „ ИТН “ (ИТН) Слави Трифонов разгласи, че напуща ръководещата коалиция. Трифонов уточни две аргументи - че в хазната няма пари и че Кирил Петков ще вдигне ветото, наложено на Северна Македония.
В случая става дума за втория мотив. Трифонов твърди, че министър председателят води лична външна политика и е поел задължения към задгранични водачи да направи всичко допустимо, с цел да се вдигне ветото.
Още през април в профила на Трифонов във Facebook беше оповестена позиция „ намерено, без увъртания, почтено “, в която той написа, че Кирил Петков се се пробва да отхвърли ветото на България „ без никакви условия “ и Северна Македония да стартира преговорния развой за присъединение до края на юни без да съгласува дейностите си с съдружните сътрудници, външно министерство и Народното събрание.
Тогава партията му не напусна държавното управление.
В края на май „ Капитал “ заяви, че Има Такъв Народ се готви да се отдръпна от обединението поради Северна Македония. От изданието оповестиха, че зам.-председателят на партията Тошко Йорданов е споделил това на депутатите. Но Има Такъв Народ и тогава не излезе от ръководството.
Не е ясно за какво в този момент Трифонов и Има Такъв Народ избраха тъкмо този аргумент, с цел да изоставен властта. Остава обаче въпросът – може ли Кирил Петков „ едностранно “ да вдигне ветото и значи ли това „ национално изменничество “, с което България ще загуби надзор над процеса и ще отстъпи от претенциите си към Скопие.
" Паметни мемоари ", " лист хартия " и сигнал до прокуратурата
В четвъртък, ден откакто в последна сметка Трифонов разгласи, че излиза от обединението, външният министър Теодора Генчовка сподели, че в министерството има налични паметни мемоари за срещи, които Петков е водил с европейски дипломати за Северна Македония. Тя сподели още, че от диалози с „ представители на европейски институции “ е станало ясно, че министър председателят е давал „ други сигнали “, разнообразни от формалната позиция на България.
В същия ден депутатът от Има Такъв Народ Станислав Балабанов сподели лист хартия, за който твърди, че включва изписан персонално от Кирил Петков поетапен проект за договаряния със Скопие, който стартира с повдигане на ветото " без Северна Македония да извърши каквото и да е било “.
„ Така наподобява България, която щеше да бъде продадена, в случай че ние бяхме взели тези решения през вчерашния ден “, сподели още Балабанов.
Листът хартия стана мотив за евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки да изпрати сигнал до прокуратурата. Той твърди, че Петков е направил закононарушение, тъй като дейностите му опонират на гласуваната рамкова позиция на Народното събрание и на решението на Консултативния съвет за национална сигурност.
Какво настояват държавното управление и ЕС
Както преди месеци, по този начин и в този момент Кирил Петков упорства, че смяна на позицията на България и повдигане на ветото може да настъпи единствено откакто Народното събрание гласоподава това. Той удостовери тази своя теза и в четвъртък, когато на посещаване в София беше еврокомисарят по съседство и разширение Оливер Вархеи. Българският министър председател отхвърли, че ветото се подвига, което беше доказано и от самия Вархеи.
„ Опитвам се да намеря решение и това, че се връщам още веднъж и още веднъж [в София], значи, че още не съм разкрил решение “, сподели еврокомисарят.
В същото време нито една от другите две партии, които са част от обединението - Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ - не е удостоверила информацията, че държавното управление се готви да вдигне ветото.
Може ли Петков самичък да вдигне ветото
Преговорите със Северна Македония, както и воденето на външната политика попадат в пълномощията на изпълнителната власт. Парламентът може да ратифицира и отхвърля интернационалните контракти, които засягат конституцията, само че в тази ситуация не става въпрос за това. Тоест, държавното управление действително може да вдигне ветото и без утвърждението на Народното събрание.
„ Юридически могат, само че политически не могат. Трябва да се прави разлика сред двете. Изпълнителната власт напълно умерено може да вземе такова решение. Но политически не е допустимо, защото има рамкова позиция на Народно събрание, позиция на Консултативния съвет по национална сигурност и това са едни обвързващи политически решения “, сподели пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров.
Според него независимо решение, взето от държавното управление, ще го вкара с Народното събрание, а в такава обстановка „ държавното управление евентуално ще падне “.
Думите на Тафров бяха доказани и от някогашния консултант на България и пълномощен министър на страната към Европейската общественост Бисерка Бенишева, която е част и от преговорния екип по присъединението на София към блока.
„ Какво значи еднолично? Решенията се взимат от държавното управление, тъй че не може да се каже, че е еднолично решение на някого “, споделя още Бенишева. Тя изяснява, че опитът за развиване към днешна дата е обвързван с предлагането на Франция да остави София и Скопие да се договорят между тях за времева рамка за разрешаване на разногласието, която да бъде приложена към преговорния развой, воден от страна на Европейски Съюз. По думите ѝ това не значи загуба на позиция на която и да е страна.
„ Тук не става въпрос за оттегляне въобще. Става въпрос за това България да се възползва от съществуваща процедура “, сподели тя.
Може ли България да вдигне ветото в този момент, а след това да наложи ново
Според Има Такъв Народ повдигането на ветото в този момент е „ продажба “ на националния интерес, без това да дава никакви гаранции за извършване на българските условия към Северна Македония.
Всъщност решението за повдигането на ветото и пускане на договарянията, не би лишило България от опцията още веднъж да блокира опита на Скопие да се причисли към Европейски Съюз.
„ Контролът е в страните членки, които би трябвало да дадат единодушие с консенсус. Това, което сега сме блокирали е процедура, която се повтаря при всяка една стъпчица в хода на договарянията “, сподели Бенишева.
Тя дава образец с присъединението на Хърватия, когато Словения, заради неразрешени двустранни въпроси, блокира отварянето на преговорните глави след самото начало на преговорния развой. Това е довело до „ много дълъг застой “, до момента в който двете страни не са изчистили разногласията си.
„ В хода на договарянията по доста мотиви България може да спре процеса. Съвсем елементарно е. Има калкулации, че такива случаи са към 107 “, сподели Тафров.
Коментар на Николай Лавчиев за " Свободна Европа "
" ИТН " от три месеца приказва за това, че държавното управление води " две външни политики " по отношение на Северна Македония. Досега това не беше мотив партията да напусне властта. Сега това се случи. Ситуацията обаче не се е трансформирала.
Кирил Петков би могъл да направи тъкмо това, в което го упрекват от Има Такъв Народ: да смъкна ветото, което България наложи на Скопие за започване на договаряния с Европейски Съюз. Юридически това е допустимо, само че политически - не е. Това не се случи месеци наред, откакто обвиняванията за пръв път се появиха.
Какво стана
В сряда водачът на „ ИТН “ (ИТН) Слави Трифонов разгласи, че напуща ръководещата коалиция. Трифонов уточни две аргументи - че в хазната няма пари и че Кирил Петков ще вдигне ветото, наложено на Северна Македония.
В случая става дума за втория мотив. Трифонов твърди, че министър председателят води лична външна политика и е поел задължения към задгранични водачи да направи всичко допустимо, с цел да се вдигне ветото.
Още през април в профила на Трифонов във Facebook беше оповестена позиция „ намерено, без увъртания, почтено “, в която той написа, че Кирил Петков се се пробва да отхвърли ветото на България „ без никакви условия “ и Северна Македония да стартира преговорния развой за присъединение до края на юни без да съгласува дейностите си с съдружните сътрудници, външно министерство и Народното събрание.
Тогава партията му не напусна държавното управление.
В края на май „ Капитал “ заяви, че Има Такъв Народ се готви да се отдръпна от обединението поради Северна Македония. От изданието оповестиха, че зам.-председателят на партията Тошко Йорданов е споделил това на депутатите. Но Има Такъв Народ и тогава не излезе от ръководството.
Не е ясно за какво в този момент Трифонов и Има Такъв Народ избраха тъкмо този аргумент, с цел да изоставен властта. Остава обаче въпросът – може ли Кирил Петков „ едностранно “ да вдигне ветото и значи ли това „ национално изменничество “, с което България ще загуби надзор над процеса и ще отстъпи от претенциите си към Скопие.
" Паметни мемоари ", " лист хартия " и сигнал до прокуратурата
В четвъртък, ден откакто в последна сметка Трифонов разгласи, че излиза от обединението, външният министър Теодора Генчовка сподели, че в министерството има налични паметни мемоари за срещи, които Петков е водил с европейски дипломати за Северна Македония. Тя сподели още, че от диалози с „ представители на европейски институции “ е станало ясно, че министър председателят е давал „ други сигнали “, разнообразни от формалната позиция на България.
В същия ден депутатът от Има Такъв Народ Станислав Балабанов сподели лист хартия, за който твърди, че включва изписан персонално от Кирил Петков поетапен проект за договаряния със Скопие, който стартира с повдигане на ветото " без Северна Македония да извърши каквото и да е било “.
„ Така наподобява България, която щеше да бъде продадена, в случай че ние бяхме взели тези решения през вчерашния ден “, сподели още Балабанов.
Листът хартия стана мотив за евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки да изпрати сигнал до прокуратурата. Той твърди, че Петков е направил закононарушение, тъй като дейностите му опонират на гласуваната рамкова позиция на Народното събрание и на решението на Консултативния съвет за национална сигурност.
Какво настояват държавното управление и ЕС
Както преди месеци, по този начин и в този момент Кирил Петков упорства, че смяна на позицията на България и повдигане на ветото може да настъпи единствено откакто Народното събрание гласоподава това. Той удостовери тази своя теза и в четвъртък, когато на посещаване в София беше еврокомисарят по съседство и разширение Оливер Вархеи. Българският министър председател отхвърли, че ветото се подвига, което беше доказано и от самия Вархеи.
„ Опитвам се да намеря решение и това, че се връщам още веднъж и още веднъж [в София], значи, че още не съм разкрил решение “, сподели еврокомисарят.
В същото време нито една от другите две партии, които са част от обединението - Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ - не е удостоверила информацията, че държавното управление се готви да вдигне ветото.
Може ли Петков самичък да вдигне ветото
Преговорите със Северна Македония, както и воденето на външната политика попадат в пълномощията на изпълнителната власт. Парламентът може да ратифицира и отхвърля интернационалните контракти, които засягат конституцията, само че в тази ситуация не става въпрос за това. Тоест, държавното управление действително може да вдигне ветото и без утвърждението на Народното събрание.
„ Юридически могат, само че политически не могат. Трябва да се прави разлика сред двете. Изпълнителната власт напълно умерено може да вземе такова решение. Но политически не е допустимо, защото има рамкова позиция на Народно събрание, позиция на Консултативния съвет по национална сигурност и това са едни обвързващи политически решения “, сподели пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров.
Според него независимо решение, взето от държавното управление, ще го вкара с Народното събрание, а в такава обстановка „ държавното управление евентуално ще падне “.
Думите на Тафров бяха доказани и от някогашния консултант на България и пълномощен министър на страната към Европейската общественост Бисерка Бенишева, която е част и от преговорния екип по присъединението на София към блока.
„ Какво значи еднолично? Решенията се взимат от държавното управление, тъй че не може да се каже, че е еднолично решение на някого “, споделя още Бенишева. Тя изяснява, че опитът за развиване към днешна дата е обвързван с предлагането на Франция да остави София и Скопие да се договорят между тях за времева рамка за разрешаване на разногласието, която да бъде приложена към преговорния развой, воден от страна на Европейски Съюз. По думите ѝ това не значи загуба на позиция на която и да е страна.
„ Тук не става въпрос за оттегляне въобще. Става въпрос за това България да се възползва от съществуваща процедура “, сподели тя.
Може ли България да вдигне ветото в този момент, а след това да наложи ново
Според Има Такъв Народ повдигането на ветото в този момент е „ продажба “ на националния интерес, без това да дава никакви гаранции за извършване на българските условия към Северна Македония.
Всъщност решението за повдигането на ветото и пускане на договарянията, не би лишило България от опцията още веднъж да блокира опита на Скопие да се причисли към Европейски Съюз.
„ Контролът е в страните членки, които би трябвало да дадат единодушие с консенсус. Това, което сега сме блокирали е процедура, която се повтаря при всяка една стъпчица в хода на договарянията “, сподели Бенишева.
Тя дава образец с присъединението на Хърватия, когато Словения, заради неразрешени двустранни въпроси, блокира отварянето на преговорните глави след самото начало на преговорния развой. Това е довело до „ много дълъг застой “, до момента в който двете страни не са изчистили разногласията си.
„ В хода на договарянията по доста мотиви България може да спре процеса. Съвсем елементарно е. Има калкулации, че такива случаи са към 107 “, сподели Тафров.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ