Огнян Минчев: Демокрацията има две лица - това на Чембърлейн, но и на Чърчил
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Всяка демократична политика има две лица - лицето на Чембърлейн и лицето на Чърчил. Либералната народна власт е политическа ценностна система, която слага съглашението, договарянето и включването - на разнообразни, постоянно противоположни позиции и възгледи - в един открит развой на интеграция на цялата общественост и отбягване на нейното разединение и враждите вътре в нея. Това е едно от най-полезните качества на демократичната система, обобщава във " Facebook " проф. Огнян Минчев.
В избран миг обаче
усилията за интеграция, включване и договаряне минават границата на допустимия компромис
и стартират да ерозират самия смисъл от съществуването на демократичната система - свободата на индивида, на жителя. Чембърлейн персонифицира тази политика в навечерието на Втората международна война.
Тогава отпред излиза мощната и безапелационна мотивация да съхраним свободата като преборим и отстраним от властовата позиция тези, чийто смисъл на съществуването е да лишават независимост - да унижават, да поробват, да убиват и да реализират " велики " цели погазвайки индивида и човечността.
Чърчил заменя Чембърлейн и дава обещание " кръв, пот и сълзи " с цел да може една нация - едно човечество да устои и да отбрани полезностите и правилата на своята независимост. Човешкото битие в неговия бездънен, съкровен смисъл и мотивация е съхраняването на свободата и на живота по законите на свободата - живот в отговорност, в творчество, в осъществяване на главната задача на човечността.
Хенри Кисинджър е изтъкнат представител на " чембърлейнското " крило
на демократичната политика. В изискванията на " виетнамския синдром ", поразил интегритета, самочувствието и силата на Америка, той откри съответни и работещи формули за сдобряване с нейните врагове, давайки опция на водача на свободния свят да си поеме глътка въздух.
Кисинджър изигра превъзходно " китайската карта ", интегрирайки маоистки Китай в американската тактика за глобализация против тактиката за международна комунистическа гражданска война. Пекин и Москва бяха разграничени и заплахата от международен комунистически блок против свободния свят бе преодоляна.
Кисинджър режисира и другото огромно помиряване на 70-те години - разведряването с Москва, построено върху мъчителен и евентуално развращаващ компромис - признаването на бруталното сталинистко завоюване и комунизиране на Източна Европа.
Кисинджър " освети " разделянето на " сфери на въздействие " сред Москва и Запада. Ползите от това бяха явни. Започна отчасти разкриване на Изтока за западна просвета, музика, литература. Изтокът - въпреки и официално - се съгласи на мониторинг за съблюдаване правата на индивида.
Така израснаха дисидентските придвижвания в комунизирана Източна Европа - Харта 77, Солидарност, Мемориал - които за едно десетилетие ерозираха легитимността на тоталитарната болшевишка идеология и политическа процедура.
Разбира се, разведряването даде достъп на Москва до високи технологии (ограниченията на Координационен комитет за многостранен контрол на бяха смекчени),
Кремъл се почувства с развързани ръце от " мекушавостта на Запада "
и нахлу в Африка, в Централна Америка, и... в Афганистан. Тогава ролята " Кисинджър " бе задълго поставена в килера. Начело излезе Роналд Рейгън.
Той направи внушителното увещание, че мирът, компромисът и интеграцията - " разведряването ", в случай че щете - имат смисъл единствено при изискването на свободата. Там, където границите на свободата и човечността са коренно погазени от властта на човеконенавистна идеология, власт, упоритост - ролята на демокрацията е първо да отстои свободата, а едвам по-късно - да интегрира и сдобрява.
Хенри Кисинджър няма да спре да играе своята роля - до момента в който е жив. Ние би трябвало да одобряваме информацията, произлизаща от неговия богат опит и познание и да вършим това, което е належащо. Днес не е време за компромис с миналия даже границите на личната си безочливост нов тоталитаризъм - путининизъм, дугинизъм.
Днес е време за отстояване на позицията, на границата, на разграничителната линия сред робството и свободата. Днес е време да подкрепим Украйна в нейната борба за независимост - а не да се споразумяваме с следващия фюрер, чийто вкус, както е известно, идва с " яденето " и се изостря с компромисното мятане на нови парчета човешко страдалчество в ненаситната му паст.
Всяка демократична политика има две лица - лицето на Чембърлейн и лицето на Чърчил. Либералната народна власт е политическа ценностна система, която слага съглашението, договарянето и включването - на разнообразни, постоянно противоположни позиции и възгледи - в един открит развой на интеграция на цялата общественост и отбягване на нейното разединение и враждите вътре в нея. Това е едно от най-полезните качества на демократичната система, обобщава във " Facebook " проф. Огнян Минчев.
В избран миг обаче
усилията за интеграция, включване и договаряне минават границата на допустимия компромис
и стартират да ерозират самия смисъл от съществуването на демократичната система - свободата на индивида, на жителя. Чембърлейн персонифицира тази политика в навечерието на Втората международна война.
Тогава отпред излиза мощната и безапелационна мотивация да съхраним свободата като преборим и отстраним от властовата позиция тези, чийто смисъл на съществуването е да лишават независимост - да унижават, да поробват, да убиват и да реализират " велики " цели погазвайки индивида и човечността.
Чърчил заменя Чембърлейн и дава обещание " кръв, пот и сълзи " с цел да може една нация - едно човечество да устои и да отбрани полезностите и правилата на своята независимост. Човешкото битие в неговия бездънен, съкровен смисъл и мотивация е съхраняването на свободата и на живота по законите на свободата - живот в отговорност, в творчество, в осъществяване на главната задача на човечността.
Хенри Кисинджър е изтъкнат представител на " чембърлейнското " крило
на демократичната политика. В изискванията на " виетнамския синдром ", поразил интегритета, самочувствието и силата на Америка, той откри съответни и работещи формули за сдобряване с нейните врагове, давайки опция на водача на свободния свят да си поеме глътка въздух.
Кисинджър изигра превъзходно " китайската карта ", интегрирайки маоистки Китай в американската тактика за глобализация против тактиката за международна комунистическа гражданска война. Пекин и Москва бяха разграничени и заплахата от международен комунистически блок против свободния свят бе преодоляна.
Кисинджър режисира и другото огромно помиряване на 70-те години - разведряването с Москва, построено върху мъчителен и евентуално развращаващ компромис - признаването на бруталното сталинистко завоюване и комунизиране на Източна Европа.
Кисинджър " освети " разделянето на " сфери на въздействие " сред Москва и Запада. Ползите от това бяха явни. Започна отчасти разкриване на Изтока за западна просвета, музика, литература. Изтокът - въпреки и официално - се съгласи на мониторинг за съблюдаване правата на индивида.
Така израснаха дисидентските придвижвания в комунизирана Източна Европа - Харта 77, Солидарност, Мемориал - които за едно десетилетие ерозираха легитимността на тоталитарната болшевишка идеология и политическа процедура.
Разбира се, разведряването даде достъп на Москва до високи технологии (ограниченията на Координационен комитет за многостранен контрол на бяха смекчени),
Кремъл се почувства с развързани ръце от " мекушавостта на Запада "
и нахлу в Африка, в Централна Америка, и... в Афганистан. Тогава ролята " Кисинджър " бе задълго поставена в килера. Начело излезе Роналд Рейгън.
Той направи внушителното увещание, че мирът, компромисът и интеграцията - " разведряването ", в случай че щете - имат смисъл единствено при изискването на свободата. Там, където границите на свободата и човечността са коренно погазени от властта на човеконенавистна идеология, власт, упоритост - ролята на демокрацията е първо да отстои свободата, а едвам по-късно - да интегрира и сдобрява.
Хенри Кисинджър няма да спре да играе своята роля - до момента в който е жив. Ние би трябвало да одобряваме информацията, произлизаща от неговия богат опит и познание и да вършим това, което е належащо. Днес не е време за компромис с миналия даже границите на личната си безочливост нов тоталитаризъм - путининизъм, дугинизъм.
Днес е време за отстояване на позицията, на границата, на разграничителната линия сред робството и свободата. Днес е време да подкрепим Украйна в нейната борба за независимост - а не да се споразумяваме с следващия фюрер, чийто вкус, както е известно, идва с " яденето " и се изостря с компромисното мятане на нови парчета човешко страдалчество в ненаситната му паст.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ