С война най-лесно се прикриват провалите в икономиката
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Руският президент Владимир Путин носи цялостна отговорност за безсмислената и кървава война срещу Украйна. Ръководейки се от измислени претекстове за закани против Русия, президентът въвлече два прилежащи народа във война, в която няма да има спечелили, ще има единствено изгубили. Решението на президента ще коства на страната ни изолираност, беднотия и връщане към 90-те години, с които Путин по този начин обича да плаши руснаците. За повече от 20 години ръководство той се трансформира в деспот, който има вяра в теориите за скрит план и изцяло е изгубил връзка с действителността. Сега той лишава от бъдеще милиони руснаци и лишава живота на почтени украинци. Владимир Путин би трябвало неотложно да спре войната и да подаде оставка.
Царят е гол
Владимир Путин е във висшите ешелони на властта към този момент над 20 години. За това време той се трансформира от законен и либерален президент в остарял, комплексиран и кървясъл деспот. Параноята на президента наред с тоталното съмнение към близките го сложи според от най-близкото му обграждане - президентът не получава настояща информация, а се доверява на тази в досиетата, с които постоянно манипулират мнението му. Държавният глава няма мобилен телефон и не влиза в Интернет - той е изостанал от действителността и се пробва да ръководи страната със руски способи, които са непригодни в наше време.
За 20 години във властта Владимир Путин унищожи всички демократични институти, които съветските жители с подобен труд строяха през цялото време на модерна Русия. В страната към този момент няма система за въздържане и контраст, в Народното събрание няма съпротива, Съветът на федерациите от дълго време е със статут на " дом за пенсионери " /макар че единствено преди 15 години към момента можеше да блокира цели пакети закони, в случай че районните управляващи не са съгласни/, самостоятелният съд е погубен. Местната власт стана беззъба - без позволение от президента ръководителите на райони, губернаторите и кметовете се опасяват даже пръст да мръднат, което ги трансформира в мебели и затормозява вземането на решение по значими въпроси.
За 20 години коренно се промени и президентството: изначало за осъществяване на обещанията на Путин му пречеше неналичието на вертикал на властта, след това - прекомерно късите президентски мандати, след това " ненужните полемики в Народното събрание ", неразбираемите цивилен свободи, самостоятелните медии и " петата колона ", най-после - конституцията, която беше пренаписана в незабавен порядък, с цел да се угоди на президента, като бяха анулирани всички ограничавания, и това даде на остаряващия държавен глава възприятието, че е безалтернативен цар.
Но действителни триумфи за тези 20 години нямаше. Толкова чаканата икономическа мощност и " естествен живот " на равнището на Португалия /именно към тази страна Владимир Путин непретенциозно се ориентира при започване на своя президентско-царски път/ по този начин и не бяха реализирани. Сега приблизително месечната " чиста " заплата на руснаците е една от най-ниските в Европа и отстъпва дори на най-бедната страна в Европейски Съюз - България. По равнище на номиналния Брутният вътрешен продукт Русия за последните 10 години излетя от топ 10 на страните в света, като вероятност за усъвършенстване няма. Колкото и да се пробват пропагандаторите да ни убедят в противното - Брутният вътрешен продукт с крясъци, слюнки и вопли по малкия екран не се подвига.
Кой кого държи?
Владимир Путин обича да повтаря, че " Западът няма полза от мощна Русия, той желае да ни държи ". Проблемът е, че Русия в никакъв случай не е била мощна при Путин. Руската стопанска система по този начин си и остана подвластна от експорта на горива. Кардинални промени в нейната конструкция не настъпиха, колкото и съветските управляващи да се пробват да жонглират с числата при пресмятането на приноса на разнообразни браншове. За 20 години Русия стана водач единствено в един бранш - интернет банкирането, само че не с помощта на президента, а на бизнесмена Олег Тинков, който не се уплаши обществено да се опълчи на войната. Именно неговият гений и непримиримост /и неговият екип/ сътвориха една от най-хубавите в света интернет банки, на чийто опит през днешния ден стъпват всички водещи международни финансови организации. Именно на Тинков руснаците би трябвало да благодарят, че могат да правят всички банкови интервенции през смарт телефона си. Но какво получи Тинков за своята храброст и гений? Изгнание, обвинявания в изменничество и лишаване на бизнеса.
Русия е водач в още една сфера - по количество милиардери. Но кои са тези хора? Руски аналози на почналия от низините Джеф Безос или неодобрения за работа в KFC Джак Ма? Не, това са джудисти, спортисти, някогашни силоваци и просто положителни другари на Владимир Путин. През 2017 година съвкупното положение на най-близките другари на президента се оценяваше на над 24 милиарда $. Съвпадение? Също толкоз, колкото и фактът, че държавните компании бяха раздадени за ръководство на правилни съратници на Путин - Алексей Милер / " Газпром " /, Герман Греф /Сбербанк/, Андрей Костин /ВТБ/, Игор Сечин / " Роснефт " /, Николай Токарев / " Транснефт " /, Сергей Чемезов / " Ростех " /. Също колкото е съвпадане неналичието на сменяемост във властта, неналичието на стопански растеж, вероятности и бъдеще в Русия, до момента в който я ръководи Владимир Путин.
Руският естаблишмент е опасност за Русия и съветския народ. Това са беднотия, мизерия и проблеми, които са настоящи единствено в страните от Третия свят - било епидемията от СПИН, за която съветските управляващи се боят да приказват, или неналичието на достъп до вътрешни тоалетни и централна канализация. В Русия има големи ресурси на газ и петрол, само че 1/3 от руснаците към момента не са виждали газ в своите домове. Русия е най-богатата страна в света, само че руснаците са едни от най-бедните поданици на планетата. Защо?
Защото за Владимир Путин стремежът за попадане в учебниците по история в качеството му на " обединител на съветските земи и бранител на обичайните полезности " се оказа по-голям от живота на руснаците. Проблемът е, че президентът затъна в историята и повлече и целия съветски народ, без да се интересува от неговото мнение. В рамките на мистичната " денацификация " - термин, чийто смисъл не схващат дори подкрепящите експанзията против Украйна руснаци - към този момент починаха над 50 000 души. Около 20 000 от тях са съветски военни, които за целия свят, а след известно време - и за жителите на Русия, ще бъдат негодници и военнопрестъпници.
Героизъм?
Няма да станат? Те ще са нашата горделивост? Тогава за какво по този начин настойчиво ги крият от техните майки, родственици, другари? От всички останали руснаци? Защо техните лица се крият, в случай че " идеята ни е обективна и пазиме своята татковина "? От какво се опасяват тези " герои "? Защо властта не изпраща тези " герои " с почести, а цинично ги крие или напълно ги пренебрегва, правейки се, че нищо не знае за тяхната орис? Защо Министерството на защитата безочливо лъже за потреблението на наборници във войната? Защо безочливо лъже, че крайслерът " Москва " не е взел участие в " специфична интервенция "? Защо не може да отговори на бащата на евентуално умрял матрос каква е ориста на неговия наследник? Това геройска орис ли е?
Защо се запушват устите и се заплашват околните на " героите "? Защо те са принудени да се обръщат към украинските управляващи за информация за своите деца, мъже, татковци? Защо управляващите мълчат за " героите ", попаднали в плен? Нали " не изоставяме своите "? Или " руснаците не се предават "? А може би това е просто боязън пред суматохата измежду руснаците, когато те научат истината? Истината за некадърното командване, за съвсем рекордните загуби измежду офицерския състав, за проблемите със снабдяването, храната, облеклата, логистиката, техниката и дори боеприпасите.
Руснаците се предават, тъй като те са хора като всички останали. Руснаците не са необикновен етнос или народ, няма положителни и неприятни етноси, има неприятни хора. И нашата страна би трябвало да знае това. Побеждавайки във Втората международна война, Съюз на съветските социалистически републики и съдружниците не унищожиха Германия, а въпреки и с проблеми и неточности помогнаха на германците да построят своята страна и нация отначало, проявявайки хуманизъм и човещина, почитание към своята и непознатата независимост - качества, поради които в действителност са воювали нашите предци, доста от които по-късно попадат в ГУЛАГ за сходни мисли.
Мир, независимост, самостоятелност са основните атрибути на Великата победа, само че белким такива цели си слага Владимир Путин във войната срещу Украйна? Не, президентът споделя и настойчиво потвърждава, че една цяла нация просто няма право да съществува, че тя е " небивалица на Ленин ", намира куп оправдания за личната си експанзия, крайната цел на която е толкоз остаряла като самата война - завземане на територия и мнимо " избавление ". Само че украинците никого не са молили да ги освобождава, те са в положение сами да вземат решение своята орис и може би дори по-добре от Русия да избират своя път на развиване.
А защо водят война украинците? За мир в своите разрушени домове, за своите фамилии, за свободата на своя народ и независимостта на своята страна. Ако силата фактически е в истината, " съветският свят " може да чака единствено неприятни вести. Нито Русия, нито Владимир Путин, нито който и да било различен има право да взема решение вместо различен народ и още по-малко - да насажда своята визия благодарение на танкове, бомбардировки и убийства. Заплаха от НАТО? След два месеца на границите на Русия ще има още два пълноправни членове на НАТО, а военният контингент в близост ще е в пъти по-голям. " Марионетно държавно управление в Киев "? А за какво руснаците въобще се вълнуват от това? Русофобия? За 75 дни война Владимир Путин направи за русофобията повече, в сравнение с никой различен в цялата история на Русия, трансформирайки рускоезичните градове в Украйна в руини, а руснаците - в негодници, отнемайки от милиони руснаци всяка вяра за бъдеще.
Каква е алтернативата?
Ако не е Путин, то кой тогава? Тъжно е да се признае, само че би трябвало да се поучим от съседа " съперник " - който и да е, в случай че ще да е артист или някогашен участник в КВН /Клуб на радостните и съобразителните, съветско тв съревнование по комизъм и съобразителност, бел. ред./. Проблемът не е кой ще смени Путин, а че руснаците не са подготвени да поемат отговорността за този избор и се отхвърлят с вярата, че " някак си всичко единствено ще се подреди ", тъй като " аз от политика не се интресувам " и " това не ме визира ", пък и нали знаете, че " не всичко е еднопосочно ".
Но вчерашният участник в КВН се оказа същински водач на своята нация през днешния ден, не се уплаши и не се скри в бункер или зад граница, всекидневно поддържа връзка с народа си и откровено страда с него. Убеди съвсем половината свят да помогне на неговата страна и съумя да спре " втората войска в света " с надалеч по-малки запаси. Украинският народ избра Владимир Зеленски на може би не напълно почтени, само че несъмнено конкурентни избори и президентът не ги подведе - 95% от популацията го поддържа - а това е повече, в сравнение с съгласно ВЦИОМ руснаците поддържат Владимир Путин.
За 20 години Путин и неговото обграждане не можаха да формулират най-малко някаква сполучлива идеология на модерна Русия и " Руския свят ". В опитите да заиграе с носталгията по Съюз на съветските социалистически републики и с обичайните пластове на обществото, които почитат православието и църквата, съветският естаблишмент сътвори срамен Франкенщайн, който включва в себе си взаимно изключващи се руски доктрини и православни постулати. Но Кремъл по този начин и не измисли основния детайл на всяка идеология - прелъстителен облик на бъдещето. Говорещите глави в тв приемника ще стартират да потвърждават, че националната идеология на Путиновата Русия е патриотизмът, само че нито един не може да формулира, а още по-малко да разшифрова повече от три нелепи постулата /любов към Русия, почитание към предците, обичайно семейство/. У Путиновата Русия няма и не може да има облик на бъдещето, тъй като този режим не се интересува от своите жители, а неговата цел са самовъзпроизвеждането и съхранението на властта. Той не може да формулира никакви съответни облици, тъй като за съответните облици той би трябвало да дава отговор, а по статут царят не се регистрира пред крепостните, които би трябвало единствено безропотно да се подчиняват.
Изборът е наш
Без сама да го желае, Русия още веднъж се оказа на исторически кръстопът, където едната вероятност се оказва доста по-привлекателна от другата. Време е руснаците да се замислят подготвени ли са за договорката, която Владимир Путин им предлага - заличаване на територията на Украйна и десетки хиляди убити против бъдеще в страна непрокопсаник. За отговора ще помогне историческият опит, към който по този начин обича да прибягва президентът. Колкото и да е парадоксално, без значение от господстващия разказ за " робското схващане ", модерна Русия има опит с превъзмогването на сходни рецесии: през 1991 /разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, бел. ред./ и 2012 година /Путин още веднъж стана президент макар всеобщите митинги, проведени от опозицията/ за елементарните жители и 1993 година /сблъсъкът сред президента Борис Елцин и Народното събрание, довел до несполучлив опит за преврат/ - за облечените във власт. Не би трябвало да се надяваме на интернационалния опит, с цел да се опитаме да не повтаряме направените неточности и да не допуснем нуклеарна злополука.
Националният инстикт по настоящи събития е наложителност за модерна Русия, а характерът на този инстикт ще се дефинира от самите жители, като този път никой няма да вземе решение вместо тях.
превод: Сега
Руският президент Владимир Путин носи цялостна отговорност за безсмислената и кървава война срещу Украйна. Ръководейки се от измислени претекстове за закани против Русия, президентът въвлече два прилежащи народа във война, в която няма да има спечелили, ще има единствено изгубили. Решението на президента ще коства на страната ни изолираност, беднотия и връщане към 90-те години, с които Путин по този начин обича да плаши руснаците. За повече от 20 години ръководство той се трансформира в деспот, който има вяра в теориите за скрит план и изцяло е изгубил връзка с действителността. Сега той лишава от бъдеще милиони руснаци и лишава живота на почтени украинци. Владимир Путин би трябвало неотложно да спре войната и да подаде оставка.
Царят е гол
Владимир Путин е във висшите ешелони на властта към този момент над 20 години. За това време той се трансформира от законен и либерален президент в остарял, комплексиран и кървясъл деспот. Параноята на президента наред с тоталното съмнение към близките го сложи според от най-близкото му обграждане - президентът не получава настояща информация, а се доверява на тази в досиетата, с които постоянно манипулират мнението му. Държавният глава няма мобилен телефон и не влиза в Интернет - той е изостанал от действителността и се пробва да ръководи страната със руски способи, които са непригодни в наше време.
За 20 години във властта Владимир Путин унищожи всички демократични институти, които съветските жители с подобен труд строяха през цялото време на модерна Русия. В страната към този момент няма система за въздържане и контраст, в Народното събрание няма съпротива, Съветът на федерациите от дълго време е със статут на " дом за пенсионери " /макар че единствено преди 15 години към момента можеше да блокира цели пакети закони, в случай че районните управляващи не са съгласни/, самостоятелният съд е погубен. Местната власт стана беззъба - без позволение от президента ръководителите на райони, губернаторите и кметовете се опасяват даже пръст да мръднат, което ги трансформира в мебели и затормозява вземането на решение по значими въпроси.
За 20 години коренно се промени и президентството: изначало за осъществяване на обещанията на Путин му пречеше неналичието на вертикал на властта, след това - прекомерно късите президентски мандати, след това " ненужните полемики в Народното събрание ", неразбираемите цивилен свободи, самостоятелните медии и " петата колона ", най-после - конституцията, която беше пренаписана в незабавен порядък, с цел да се угоди на президента, като бяха анулирани всички ограничавания, и това даде на остаряващия държавен глава възприятието, че е безалтернативен цар.
Но действителни триумфи за тези 20 години нямаше. Толкова чаканата икономическа мощност и " естествен живот " на равнището на Португалия /именно към тази страна Владимир Путин непретенциозно се ориентира при започване на своя президентско-царски път/ по този начин и не бяха реализирани. Сега приблизително месечната " чиста " заплата на руснаците е една от най-ниските в Европа и отстъпва дори на най-бедната страна в Европейски Съюз - България. По равнище на номиналния Брутният вътрешен продукт Русия за последните 10 години излетя от топ 10 на страните в света, като вероятност за усъвършенстване няма. Колкото и да се пробват пропагандаторите да ни убедят в противното - Брутният вътрешен продукт с крясъци, слюнки и вопли по малкия екран не се подвига.
Кой кого държи?
Владимир Путин обича да повтаря, че " Западът няма полза от мощна Русия, той желае да ни държи ". Проблемът е, че Русия в никакъв случай не е била мощна при Путин. Руската стопанска система по този начин си и остана подвластна от експорта на горива. Кардинални промени в нейната конструкция не настъпиха, колкото и съветските управляващи да се пробват да жонглират с числата при пресмятането на приноса на разнообразни браншове. За 20 години Русия стана водач единствено в един бранш - интернет банкирането, само че не с помощта на президента, а на бизнесмена Олег Тинков, който не се уплаши обществено да се опълчи на войната. Именно неговият гений и непримиримост /и неговият екип/ сътвориха една от най-хубавите в света интернет банки, на чийто опит през днешния ден стъпват всички водещи международни финансови организации. Именно на Тинков руснаците би трябвало да благодарят, че могат да правят всички банкови интервенции през смарт телефона си. Но какво получи Тинков за своята храброст и гений? Изгнание, обвинявания в изменничество и лишаване на бизнеса.
Русия е водач в още една сфера - по количество милиардери. Но кои са тези хора? Руски аналози на почналия от низините Джеф Безос или неодобрения за работа в KFC Джак Ма? Не, това са джудисти, спортисти, някогашни силоваци и просто положителни другари на Владимир Путин. През 2017 година съвкупното положение на най-близките другари на президента се оценяваше на над 24 милиарда $. Съвпадение? Също толкоз, колкото и фактът, че държавните компании бяха раздадени за ръководство на правилни съратници на Путин - Алексей Милер / " Газпром " /, Герман Греф /Сбербанк/, Андрей Костин /ВТБ/, Игор Сечин / " Роснефт " /, Николай Токарев / " Транснефт " /, Сергей Чемезов / " Ростех " /. Също колкото е съвпадане неналичието на сменяемост във властта, неналичието на стопански растеж, вероятности и бъдеще в Русия, до момента в който я ръководи Владимир Путин.
Руският естаблишмент е опасност за Русия и съветския народ. Това са беднотия, мизерия и проблеми, които са настоящи единствено в страните от Третия свят - било епидемията от СПИН, за която съветските управляващи се боят да приказват, или неналичието на достъп до вътрешни тоалетни и централна канализация. В Русия има големи ресурси на газ и петрол, само че 1/3 от руснаците към момента не са виждали газ в своите домове. Русия е най-богатата страна в света, само че руснаците са едни от най-бедните поданици на планетата. Защо?
Защото за Владимир Путин стремежът за попадане в учебниците по история в качеството му на " обединител на съветските земи и бранител на обичайните полезности " се оказа по-голям от живота на руснаците. Проблемът е, че президентът затъна в историята и повлече и целия съветски народ, без да се интересува от неговото мнение. В рамките на мистичната " денацификация " - термин, чийто смисъл не схващат дори подкрепящите експанзията против Украйна руснаци - към този момент починаха над 50 000 души. Около 20 000 от тях са съветски военни, които за целия свят, а след известно време - и за жителите на Русия, ще бъдат негодници и военнопрестъпници.
Героизъм?
Няма да станат? Те ще са нашата горделивост? Тогава за какво по този начин настойчиво ги крият от техните майки, родственици, другари? От всички останали руснаци? Защо техните лица се крият, в случай че " идеята ни е обективна и пазиме своята татковина "? От какво се опасяват тези " герои "? Защо властта не изпраща тези " герои " с почести, а цинично ги крие или напълно ги пренебрегва, правейки се, че нищо не знае за тяхната орис? Защо Министерството на защитата безочливо лъже за потреблението на наборници във войната? Защо безочливо лъже, че крайслерът " Москва " не е взел участие в " специфична интервенция "? Защо не може да отговори на бащата на евентуално умрял матрос каква е ориста на неговия наследник? Това геройска орис ли е?
Защо се запушват устите и се заплашват околните на " героите "? Защо те са принудени да се обръщат към украинските управляващи за информация за своите деца, мъже, татковци? Защо управляващите мълчат за " героите ", попаднали в плен? Нали " не изоставяме своите "? Или " руснаците не се предават "? А може би това е просто боязън пред суматохата измежду руснаците, когато те научат истината? Истината за некадърното командване, за съвсем рекордните загуби измежду офицерския състав, за проблемите със снабдяването, храната, облеклата, логистиката, техниката и дори боеприпасите.
Руснаците се предават, тъй като те са хора като всички останали. Руснаците не са необикновен етнос или народ, няма положителни и неприятни етноси, има неприятни хора. И нашата страна би трябвало да знае това. Побеждавайки във Втората международна война, Съюз на съветските социалистически републики и съдружниците не унищожиха Германия, а въпреки и с проблеми и неточности помогнаха на германците да построят своята страна и нация отначало, проявявайки хуманизъм и човещина, почитание към своята и непознатата независимост - качества, поради които в действителност са воювали нашите предци, доста от които по-късно попадат в ГУЛАГ за сходни мисли.
Мир, независимост, самостоятелност са основните атрибути на Великата победа, само че белким такива цели си слага Владимир Путин във войната срещу Украйна? Не, президентът споделя и настойчиво потвърждава, че една цяла нация просто няма право да съществува, че тя е " небивалица на Ленин ", намира куп оправдания за личната си експанзия, крайната цел на която е толкоз остаряла като самата война - завземане на територия и мнимо " избавление ". Само че украинците никого не са молили да ги освобождава, те са в положение сами да вземат решение своята орис и може би дори по-добре от Русия да избират своя път на развиване.
А защо водят война украинците? За мир в своите разрушени домове, за своите фамилии, за свободата на своя народ и независимостта на своята страна. Ако силата фактически е в истината, " съветският свят " може да чака единствено неприятни вести. Нито Русия, нито Владимир Путин, нито който и да било различен има право да взема решение вместо различен народ и още по-малко - да насажда своята визия благодарение на танкове, бомбардировки и убийства. Заплаха от НАТО? След два месеца на границите на Русия ще има още два пълноправни членове на НАТО, а военният контингент в близост ще е в пъти по-голям. " Марионетно държавно управление в Киев "? А за какво руснаците въобще се вълнуват от това? Русофобия? За 75 дни война Владимир Путин направи за русофобията повече, в сравнение с никой различен в цялата история на Русия, трансформирайки рускоезичните градове в Украйна в руини, а руснаците - в негодници, отнемайки от милиони руснаци всяка вяра за бъдеще.
Каква е алтернативата?
Ако не е Путин, то кой тогава? Тъжно е да се признае, само че би трябвало да се поучим от съседа " съперник " - който и да е, в случай че ще да е артист или някогашен участник в КВН /Клуб на радостните и съобразителните, съветско тв съревнование по комизъм и съобразителност, бел. ред./. Проблемът не е кой ще смени Путин, а че руснаците не са подготвени да поемат отговорността за този избор и се отхвърлят с вярата, че " някак си всичко единствено ще се подреди ", тъй като " аз от политика не се интресувам " и " това не ме визира ", пък и нали знаете, че " не всичко е еднопосочно ".
Но вчерашният участник в КВН се оказа същински водач на своята нация през днешния ден, не се уплаши и не се скри в бункер или зад граница, всекидневно поддържа връзка с народа си и откровено страда с него. Убеди съвсем половината свят да помогне на неговата страна и съумя да спре " втората войска в света " с надалеч по-малки запаси. Украинският народ избра Владимир Зеленски на може би не напълно почтени, само че несъмнено конкурентни избори и президентът не ги подведе - 95% от популацията го поддържа - а това е повече, в сравнение с съгласно ВЦИОМ руснаците поддържат Владимир Путин.
За 20 години Путин и неговото обграждане не можаха да формулират най-малко някаква сполучлива идеология на модерна Русия и " Руския свят ". В опитите да заиграе с носталгията по Съюз на съветските социалистически републики и с обичайните пластове на обществото, които почитат православието и църквата, съветският естаблишмент сътвори срамен Франкенщайн, който включва в себе си взаимно изключващи се руски доктрини и православни постулати. Но Кремъл по този начин и не измисли основния детайл на всяка идеология - прелъстителен облик на бъдещето. Говорещите глави в тв приемника ще стартират да потвърждават, че националната идеология на Путиновата Русия е патриотизмът, само че нито един не може да формулира, а още по-малко да разшифрова повече от три нелепи постулата /любов към Русия, почитание към предците, обичайно семейство/. У Путиновата Русия няма и не може да има облик на бъдещето, тъй като този режим не се интересува от своите жители, а неговата цел са самовъзпроизвеждането и съхранението на властта. Той не може да формулира никакви съответни облици, тъй като за съответните облици той би трябвало да дава отговор, а по статут царят не се регистрира пред крепостните, които би трябвало единствено безропотно да се подчиняват.
Изборът е наш
Без сама да го желае, Русия още веднъж се оказа на исторически кръстопът, където едната вероятност се оказва доста по-привлекателна от другата. Време е руснаците да се замислят подготвени ли са за договорката, която Владимир Путин им предлага - заличаване на територията на Украйна и десетки хиляди убити против бъдеще в страна непрокопсаник. За отговора ще помогне историческият опит, към който по този начин обича да прибягва президентът. Колкото и да е парадоксално, без значение от господстващия разказ за " робското схващане ", модерна Русия има опит с превъзмогването на сходни рецесии: през 1991 /разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, бел. ред./ и 2012 година /Путин още веднъж стана президент макар всеобщите митинги, проведени от опозицията/ за елементарните жители и 1993 година /сблъсъкът сред президента Борис Елцин и Народното събрание, довел до несполучлив опит за преврат/ - за облечените във власт. Не би трябвало да се надяваме на интернационалния опит, с цел да се опитаме да не повтаряме направените неточности и да не допуснем нуклеарна злополука.
Националният инстикт по настоящи събития е наложителност за модерна Русия, а характерът на този инстикт ще се дефинира от самите жители, като този път никой няма да вземе решение вместо тях.
превод: Сега
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ