Теодор Дечев: Русия е колониална държава „пар екселанс“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Понеже работя над един сериозен труд по етносоциология на Русия, понаучих много неща за съветското " омерзение " от колониализма. Във връзка с това, предлагам на всички недоучили и недознаещи, да не изпадат в възторг от внушения от вида на „ Русия няма нищо общо с колониализма “ и най-добре да не се изричат по тематики като " В Русия не е имало колониализъм ", " в Русия не е имало расизъм " и други сходни бабини деветини.
Това разяснява във " Facebook " Теодор Дечев.
Първо, Русия е колониална страна „ пар екселанс “. Колониалната ѝ политика е изключително отчетлива и изключително кръвожадне в Средна Азия, само че не по-малко последна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир.
Един от върховете на позора е присъединяване на Русия във всеобщото плячкосване на Китай в края на ХІХ-ия век, което тя прави и териториално и безусловно – съветските войски опустошават Императорския замък в Пекин. Тогава не са могли да си „ наберат “ миксери и перални, само че килими и други предмети на изкуството е имало в голямо обилие и доблестните солдати, задно с дваж по-доблестните си офицери си отнасят всичко, което им е по сърце.
Но това са подробности…
Второ и доста значимо - правилно е, че американците са воювали с индианците, изтребили са огромна част от тях, а друга част са изпратили в по този начин наречените " резервати ".
Само че, никой не се вълнува от обстоятелството, че Русия си има своята индианска война или по-точно непрекъсната поредност от индиански войни и тя напълно не е за занемаряване.
В мига, в който руснаците влизат в прикосновение с индианците в Аляска и изобщо - с коренното население, тъй като отношението им към северните нации, които ние сме привикнали да назоваваме ескимоси не е по-различно, стартира изтребителна война. Местните се бият гневно и въобще не желаят да бъдат цивилизовани и денацифицирани от съветските пришълци, само че последните държат да им окажат братска помощ.
Парадоксално е, само че локалното население в Аляска придобива някакви права чак след пазаруването ѝ от Съединени американски щати. Става дума за по този начин наречената „ Руско-тлинкитска “ война в Аляска, която „ де юре “ и „ де факто “ продължава към 200 години.
Началото ѝ е страховитата „ Битка за Ситка “, която взима формата на същинско етническо пречистване. Тази борба „ разчиства “ терена за построяването на столицата на Руска Аляска.
Преброяването от 1880 година в Аляска, демонстрира че след съветската цивилизационна задача в Аляска са останали цели 43 тлинкити по поречието на Индианската река и в региона на обичайния летен риболовен лагер на този народ.
На фотографията се вижда монумент на починалите локални поданици в борбата за Ситка, повдигнат десетилетия по-късно.
Понеже работя над един сериозен труд по етносоциология на Русия, понаучих много неща за съветското " омерзение " от колониализма. Във връзка с това, предлагам на всички недоучили и недознаещи, да не изпадат в възторг от внушения от вида на „ Русия няма нищо общо с колониализма “ и най-добре да не се изричат по тематики като " В Русия не е имало колониализъм ", " в Русия не е имало расизъм " и други сходни бабини деветини.
Това разяснява във " Facebook " Теодор Дечев.
Първо, Русия е колониална страна „ пар екселанс “. Колониалната ѝ политика е изключително отчетлива и изключително кръвожадне в Средна Азия, само че не по-малко последна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир.
Един от върховете на позора е присъединяване на Русия във всеобщото плячкосване на Китай в края на ХІХ-ия век, което тя прави и териториално и безусловно – съветските войски опустошават Императорския замък в Пекин. Тогава не са могли да си „ наберат “ миксери и перални, само че килими и други предмети на изкуството е имало в голямо обилие и доблестните солдати, задно с дваж по-доблестните си офицери си отнасят всичко, което им е по сърце.
Но това са подробности…
Второ и доста значимо - правилно е, че американците са воювали с индианците, изтребили са огромна част от тях, а друга част са изпратили в по този начин наречените " резервати ".
Само че, никой не се вълнува от обстоятелството, че Русия си има своята индианска война или по-точно непрекъсната поредност от индиански войни и тя напълно не е за занемаряване.
В мига, в който руснаците влизат в прикосновение с индианците в Аляска и изобщо - с коренното население, тъй като отношението им към северните нации, които ние сме привикнали да назоваваме ескимоси не е по-различно, стартира изтребителна война. Местните се бият гневно и въобще не желаят да бъдат цивилизовани и денацифицирани от съветските пришълци, само че последните държат да им окажат братска помощ.
Парадоксално е, само че локалното население в Аляска придобива някакви права чак след пазаруването ѝ от Съединени американски щати. Става дума за по този начин наречената „ Руско-тлинкитска “ война в Аляска, която „ де юре “ и „ де факто “ продължава към 200 години.
Началото ѝ е страховитата „ Битка за Ситка “, която взима формата на същинско етническо пречистване. Тази борба „ разчиства “ терена за построяването на столицата на Руска Аляска.
Преброяването от 1880 година в Аляска, демонстрира че след съветската цивилизационна задача в Аляска са останали цели 43 тлинкити по поречието на Индианската река и в региона на обичайния летен риболовен лагер на този народ.
На фотографията се вижда монумент на починалите локални поданици в борбата за Ситка, повдигнат десетилетия по-късно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ