Петър Бояджиев за ФАКТИ: Кирил Петков има добри намерения, но не се справя в ролята на премиер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Политическият бежанец и проникновен анализатор - Петър Бояджиев, е постоянно забавен събеседник - от една страна, а от друга - казвали са ми, а и е видно доста забавен за читателите на нашата медия политически анализатор.
За това и през днешния ден, въпреки и в този късен час, от ФАКТИ още веднъж Ви срещаме с него, представяйки неговия разбор на първо място за обстановката в България, само че и освен.
Интервюто четете в идващите редове:
- Г-н Бояджиев, над месец по-късно откакто с Вас поразкритикувахме българското държавно управление, виждате ли някакви израстване у него и нараснали се шансове то да оцелее най-малко до края на годината?
- Не, не виждам. Напротив - проблемите се задълбочават и това се удостоверява от последните социологически сондажи. От 40% утвърждение през февруари на 27% в този момент. Такъв срив за 2 месеца е мотив държавното управление да се замисли съществено и да ревизира държанието си. Тук си коства да кажа няколко думи особено за премиера, тъй като не можем да приказваме за държавното управление, без да приказваме за премиера. В България министър председателят е с най-вече власт и компетенции, съгласно законодателството и Конституцията. Той е главата на държавното управление и всички погледи са ориентирани първо към него. Той, макар положителните му планове, не съумява да се оправи с доста сложната задача да бъде министър председател. Премиерът е диригентът на държавния хор и хорът би трябвало да не пее подправено, тъй като слушателите ще се разбягат. А всички виждаме какво се случва. Кирил Петков би трябвало да реагира съответно. Един образец, неговият вицепремиер, в тази ситуация Нинова, на няколко пъти обществено слага условия на държавното управление със опасността, че в случай че не ѝ се изпълнят, щяла да напусне. " Аз няма да подпиша " - еди-какво си и така нататък. Повтарям, тя обществено слага през ден червени линии и министър председателят обществено не дава наложителния отговор. Същото вършат и Има Такъв Народ. Къде е отговорът на премиера? Това уронва неговия престиж и естествено нанася и щета на държавното управление. Тези диалози те могат да си ги водят в кабинетите, само че не обществено.
- Както и Вие споменахте, наизлязоха всякакви социологически изследвания, които отреждат първа позиция на ГЕРБ - още веднъж, а " Продължаваме промяната " е на втора позиция с прочут спад. Това е обикновено ненапълно, въпреки всичко властта износва, само че въпреки това - какво ни чака, в случай че тази наклонност се усилва, още повече, че това ще значи, че смяната се е провалила?
- Този резултат не е неочакван. Той е и разбираем. Въпреки че доверието в държавното управление се срутва, доста хора към този момент не виждат друга, по-добра опция от " Продължаваме промяната ", което е ненапълно разбираемо, както и леко успокоително. Тоест се дава опция на Политическа партия добре да разчетат резултатите, добре да проучват и ревизират политическото си държание. Но в случай че не ревизират държанието си, политическата конюнктура в България ще тръгне към задънена улица, тъй като ГЕРБ нито са в положение да предложат нещо по-добро, нито са мечтани.
- Вие сте жертва на аления комуно-фашистки режим на Живков, лежал сте по пандизите на комуно-фашизоидите десетки години. Гледайки развиването на " Възраждане " в този момент, опасявате ли се, че злокобният 9 септември, лагерите, могат в близост в бъдещето да бъдат повторени?
- Ще си разреша да кажа, че да, бил съм и по пандизите, и в емиграция, само че нито за миг не съм се чувствал жертва. Беше битка и аз бях напълно умишлено поел пътя си на опозиция, съгласно опциите ми, и умишлено съм приемал следствията. Но това е въпрос на личностно чувство. Сега на въпроса - не, не се притеснявам от това. Иначе, да, фантазиите на хората от " Възраждане " са такива. Те са подготвени и на по-големи закононарушения, само че историята няма да им даде този късмет. Не ме тормозят те, а слабостта на българската политическа класа като цяло. Наблюдавам разликата сред България и Франция. Ние тук постоянно сме имали такива крайности и те не са били в никакъв случай по-малко от 25%. Преди 1989 година бяха яхани от комунистите, по-късно от националистите, само че имаме построена политическа класа, която умее да им се опълчва и да не ги позволява до властта. Точно този сегмент липсва в България. Липсва тази умерена политическа класа, с дясна или лява политическа ориентировка, само че твърдо закотвена към главните полезности на свободния свят. Ами в България да не би Българска социалистическа партия да е доста надалеч от " Възраждане "? Просто са по-хитри, другояче се боричкат с " Възраждане " за една и съща обществена каста.
- Ставащото в наши дни, колкото и да не ми се желае да го кажа, затвърждава неуспеха на партийния модел в България. Провал не поради самия модел, а поради хората, които го осъществят. Първо да попитам, има ли действителен риск, отвън " Възраждане ", в България да се откри действителен и формален авторитаризъм? Например с президентска република.
- Не, и това не виждам да се случи, макар че това са фантазиите на Радев. Може би той е единственият президент от досегашните, който, заради ограничеността си, мечтае за сходно нещо. Тези му фантазии пречат на политическия развой в България и вредят. Вие имате съществено съображение да привлечете вниманието към хората, които са се показали като реализация на този модел. Както се споделя, там е заринато кучето.
Ще се върна отново към главата на държавното управление. Първо, гласоподавателят му даде най-голямата парламентарна група, даде му мандат и му даде всичките компетенции съгласно закона и Конституцията. Е, той в случай че не желае, или в случай че не може да се възползва от тези компетенции, кой е отговорен? На премиера директно са подчинени ДАНС и ДАР. Не е планувано те да го ръководят, а той е в пълномощията си да им слага съответни задания и да изисква резултати от тях. Това е тематика за по-дълъг диалог и единствено я означавам. Тези 2 организации бяха направени по размер да обслужват Борисов и той доста сполучливо се възползваше от тях. Кирил Петков приема техният началник да се назовава Стефан Янев, който ги е назначил, или пък Радев. Е, на кого да се сърдим?
- Докато ви слушах, преди да задам втория си въпрос в тази посока, се сетих и за нещо съответно - новите членове на Висшия правосъден съвет би трябвало се изберат с 2/3 болшинство в Народното събрание - т.е. трябват гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Същото важи и за конституционни промени. Г-н Бояджиев, по какъв начин да излезем от този обаян кръг и по какъв начин да спасим партийния модел в България, който - както и демокрацията като цяло, не е съвършен, само че е единственият път за обикновено публично развиване? Другият е диктат и мачкане на хората.
- Отговорът е един и той е явен. Ще стартира по-отдалеч. Светът на 24 февруари се прекатурна. Този, след тази дата, няма нищо общо с оня преди този момент. Процесът, който върви, е необратим и се развива с рядко забелязвана до момента динамичност. Тази смяна е късмет за България, само че на страната би трябвало политическа класа, която да разбере това и просто да опъне платната на кораба България в вярната посока. Нито Висш съдебен съвет, нито Гешев може да спре този развой в България, само че могат още дълго да пречат, тъй като против тях са слабите и неприятно насочени политически водачи. Едва ли сме имали по-благоприятна външнополитическа конюнктура през последните 30 години, само че тя би трябвало да се схваща и употребява с съответни решения. Ще се спра още веднъж на " Продължаваме промяната " и държавното управление. То бе основано преди 24 февруари и имаше някаква тактика, да кажем. Тези визии и тактика след 24 февруари към този момент са изцяло невалидни. Тоест дейностите му не са на здрава основа. И неслучайно, забележете, че единствено за двата месеца след 24 февруари са изгубили 13% от поддръжката си. Оказа се, че министър председателят е добър технократ, само че технократ и политик са разнообразни неща. Не можеш да бъдеш мощен политик без политически инстинкт. Политикът води непрекъсната война, с цел да даде опция и сигурност на технократите да осъществят концепциите и да реализират задачите. Да, с Висш съдебен съвет и с Гешев има сериозен проблем, само че всички други условия не са в тяхна изгода. Аз не съм склонен с тази фиксация към Гешев. Да, той е проблем и всичко казано по негов адрес е по този начин, само че изпълнителната власт има голям властови капацитет, който може да употребява. Не виждам да го вършат.
- Понеже доста партии на Москва у нас още веднъж изкарват тематиката Северна Македония като номер 1 в дневния ред, Вие виждате ли съвършения ход, с който държавното управление може да реши Македонския въпрос?
- Възможност има, само че би трябвало опит и мощ. Темата Северна Македония е изведена на напред във времето като защитна теза на опозицията. Но дано кажем на коя позиция. В държавното управление има 4 партии. Ако министър председателят не построява своето държание изхождайки от обстоятелството, че там има две партии, които са му врагове и целят неговия неуспех, с цел да си отмъстят, то той не може да има съответно на нуждите държание. И не споделям, че той би трябвало да разтури обединението. Проблемът е, че той не регистрира действителностите. А смяната в отношението на Европейския съюз, Съединени американски щати и НАТО към Русия може единствено да е от изгода за България и по този проблем. За решаването на този въпрос е значимо също по какъв начин се развиват военните дейности в Украйна в тази втора фаза, която стартира преди 2 дни. Всичко е въпрос на умелост и на игра в цялото политическо поле. Не съм футболен почитател, само че знаете, че тим, който стои единствено в своето поле и единствено се отбранява, няма късмет да вкара гол, а заплахата да му вкарат на него не е изключена.
- Излизам от България. Във Франция сте и няма по какъв начин да не задам няколко въпроса за идните в неделя избори там. Перфектният президент за Франция ли е Еманюел Макрон?
- Да, най-хубавото, което имаме на политическия пазар. За съвършен, това към този момент е друга тематика. Това единствено може да е нашето предпочитание. Ето да вземем за пример, цялата му външнополитическа идея за развиването на света падна в канала на 24 февруари тази година. Така както той виждаше света, няма нищо общо с това, което той към този момент е през днешния ден. Но въпреки това, същите събития пък демонстрираха какъв брой вярна и нужна е неговата визия за развиването на Европейския съюз.
- Двамата претенденти са ясни - коментираният Макрон и проксито на Руската федерация - Марин льо Пен. Имам следния въпрос към Вас. Доколко французите при избора си се въздействат от външнополитическите тези на претендентите, до каква степен те се интересуват от ставащото в Украйна съответно?
- В своето болшинство по-голямата част от французите са доста надалеч от външната политика. Техните погледи са ориентирани към хладилника и са надалеч от разбирането, че и хладилникът зависи доста от външната политика. Но Франция има построена политическа система, която създава висококачествени управнически фрагменти. И работа е на тези фрагменти да обезпечат такава външна политика, че хладилниците на тези, които ги избират, даже без да им е ясно за какво, да са цялостни.
Случаят с Марин льо Пен е забавен и малко прочут. Тя се ориентира към Русия, с цел да притегли разбягалия се след срутва на Съветския съюз електорат на Френската комунистическа партия, който до 1989 година кръжеше към 25%. Сега обаче войната ѝ изигра неприятен номер, тъй като имиджът на Русия се срина пагубно в общественото пространство тук. Льо Пен се откри в комплицирано състояние. Тя сложи ударението на хладилника и остави на по-заден проект другите си опорки. Фактически Марин льо Пен извървя дълъг път на трансформации, пробвайки се да избяга от имиджа на татко си. Нещо като катарзиса на българските комунисти, които си останаха комунисти, само че се предрешиха като социалисти.
- Вие, следейки трендовете, допускате ли, че е допустимо съветското прокси Марин льо Пен да е идващият френски президент?
- Не, не позволявам. Французите нормално на първия тур гласоподават със сърцето си, само че на втория с разсъдъка си. А по този начин или другояче, колкото и да са недоволни някои французи от промените на Макрон, си дават сметка, че Марин льо Пен не може да ръководи страна като Франция. Тя даже няма и хора, с които да ръководи. Обърнете се към 1944 година в България да си спомните на какви хора дадоха властта руснаците. С нея е сходно.
Политическият бежанец и проникновен анализатор - Петър Бояджиев, е постоянно забавен събеседник - от една страна, а от друга - казвали са ми, а и е видно доста забавен за читателите на нашата медия политически анализатор.
За това и през днешния ден, въпреки и в този късен час, от ФАКТИ още веднъж Ви срещаме с него, представяйки неговия разбор на първо място за обстановката в България, само че и освен.
Интервюто четете в идващите редове:
- Г-н Бояджиев, над месец по-късно откакто с Вас поразкритикувахме българското държавно управление, виждате ли някакви израстване у него и нараснали се шансове то да оцелее най-малко до края на годината?
- Не, не виждам. Напротив - проблемите се задълбочават и това се удостоверява от последните социологически сондажи. От 40% утвърждение през февруари на 27% в този момент. Такъв срив за 2 месеца е мотив държавното управление да се замисли съществено и да ревизира държанието си. Тук си коства да кажа няколко думи особено за премиера, тъй като не можем да приказваме за държавното управление, без да приказваме за премиера. В България министър председателят е с най-вече власт и компетенции, съгласно законодателството и Конституцията. Той е главата на държавното управление и всички погледи са ориентирани първо към него. Той, макар положителните му планове, не съумява да се оправи с доста сложната задача да бъде министър председател. Премиерът е диригентът на държавния хор и хорът би трябвало да не пее подправено, тъй като слушателите ще се разбягат. А всички виждаме какво се случва. Кирил Петков би трябвало да реагира съответно. Един образец, неговият вицепремиер, в тази ситуация Нинова, на няколко пъти обществено слага условия на държавното управление със опасността, че в случай че не ѝ се изпълнят, щяла да напусне. " Аз няма да подпиша " - еди-какво си и така нататък. Повтарям, тя обществено слага през ден червени линии и министър председателят обществено не дава наложителния отговор. Същото вършат и Има Такъв Народ. Къде е отговорът на премиера? Това уронва неговия престиж и естествено нанася и щета на държавното управление. Тези диалози те могат да си ги водят в кабинетите, само че не обществено.
- Както и Вие споменахте, наизлязоха всякакви социологически изследвания, които отреждат първа позиция на ГЕРБ - още веднъж, а " Продължаваме промяната " е на втора позиция с прочут спад. Това е обикновено ненапълно, въпреки всичко властта износва, само че въпреки това - какво ни чака, в случай че тази наклонност се усилва, още повече, че това ще значи, че смяната се е провалила?
- Този резултат не е неочакван. Той е и разбираем. Въпреки че доверието в държавното управление се срутва, доста хора към този момент не виждат друга, по-добра опция от " Продължаваме промяната ", което е ненапълно разбираемо, както и леко успокоително. Тоест се дава опция на Политическа партия добре да разчетат резултатите, добре да проучват и ревизират политическото си държание. Но в случай че не ревизират държанието си, политическата конюнктура в България ще тръгне към задънена улица, тъй като ГЕРБ нито са в положение да предложат нещо по-добро, нито са мечтани.
- Вие сте жертва на аления комуно-фашистки режим на Живков, лежал сте по пандизите на комуно-фашизоидите десетки години. Гледайки развиването на " Възраждане " в този момент, опасявате ли се, че злокобният 9 септември, лагерите, могат в близост в бъдещето да бъдат повторени?
- Ще си разреша да кажа, че да, бил съм и по пандизите, и в емиграция, само че нито за миг не съм се чувствал жертва. Беше битка и аз бях напълно умишлено поел пътя си на опозиция, съгласно опциите ми, и умишлено съм приемал следствията. Но това е въпрос на личностно чувство. Сега на въпроса - не, не се притеснявам от това. Иначе, да, фантазиите на хората от " Възраждане " са такива. Те са подготвени и на по-големи закононарушения, само че историята няма да им даде този късмет. Не ме тормозят те, а слабостта на българската политическа класа като цяло. Наблюдавам разликата сред България и Франция. Ние тук постоянно сме имали такива крайности и те не са били в никакъв случай по-малко от 25%. Преди 1989 година бяха яхани от комунистите, по-късно от националистите, само че имаме построена политическа класа, която умее да им се опълчва и да не ги позволява до властта. Точно този сегмент липсва в България. Липсва тази умерена политическа класа, с дясна или лява политическа ориентировка, само че твърдо закотвена към главните полезности на свободния свят. Ами в България да не би Българска социалистическа партия да е доста надалеч от " Възраждане "? Просто са по-хитри, другояче се боричкат с " Възраждане " за една и съща обществена каста.
- Ставащото в наши дни, колкото и да не ми се желае да го кажа, затвърждава неуспеха на партийния модел в България. Провал не поради самия модел, а поради хората, които го осъществят. Първо да попитам, има ли действителен риск, отвън " Възраждане ", в България да се откри действителен и формален авторитаризъм? Например с президентска република.
- Не, и това не виждам да се случи, макар че това са фантазиите на Радев. Може би той е единственият президент от досегашните, който, заради ограничеността си, мечтае за сходно нещо. Тези му фантазии пречат на политическия развой в България и вредят. Вие имате съществено съображение да привлечете вниманието към хората, които са се показали като реализация на този модел. Както се споделя, там е заринато кучето.
Ще се върна отново към главата на държавното управление. Първо, гласоподавателят му даде най-голямата парламентарна група, даде му мандат и му даде всичките компетенции съгласно закона и Конституцията. Е, той в случай че не желае, или в случай че не може да се възползва от тези компетенции, кой е отговорен? На премиера директно са подчинени ДАНС и ДАР. Не е планувано те да го ръководят, а той е в пълномощията си да им слага съответни задания и да изисква резултати от тях. Това е тематика за по-дълъг диалог и единствено я означавам. Тези 2 организации бяха направени по размер да обслужват Борисов и той доста сполучливо се възползваше от тях. Кирил Петков приема техният началник да се назовава Стефан Янев, който ги е назначил, или пък Радев. Е, на кого да се сърдим?
- Докато ви слушах, преди да задам втория си въпрос в тази посока, се сетих и за нещо съответно - новите членове на Висшия правосъден съвет би трябвало се изберат с 2/3 болшинство в Народното събрание - т.е. трябват гласовете на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Същото важи и за конституционни промени. Г-н Бояджиев, по какъв начин да излезем от този обаян кръг и по какъв начин да спасим партийния модел в България, който - както и демокрацията като цяло, не е съвършен, само че е единственият път за обикновено публично развиване? Другият е диктат и мачкане на хората.
- Отговорът е един и той е явен. Ще стартира по-отдалеч. Светът на 24 февруари се прекатурна. Този, след тази дата, няма нищо общо с оня преди този момент. Процесът, който върви, е необратим и се развива с рядко забелязвана до момента динамичност. Тази смяна е късмет за България, само че на страната би трябвало политическа класа, която да разбере това и просто да опъне платната на кораба България в вярната посока. Нито Висш съдебен съвет, нито Гешев може да спре този развой в България, само че могат още дълго да пречат, тъй като против тях са слабите и неприятно насочени политически водачи. Едва ли сме имали по-благоприятна външнополитическа конюнктура през последните 30 години, само че тя би трябвало да се схваща и употребява с съответни решения. Ще се спра още веднъж на " Продължаваме промяната " и държавното управление. То бе основано преди 24 февруари и имаше някаква тактика, да кажем. Тези визии и тактика след 24 февруари към този момент са изцяло невалидни. Тоест дейностите му не са на здрава основа. И неслучайно, забележете, че единствено за двата месеца след 24 февруари са изгубили 13% от поддръжката си. Оказа се, че министър председателят е добър технократ, само че технократ и политик са разнообразни неща. Не можеш да бъдеш мощен политик без политически инстинкт. Политикът води непрекъсната война, с цел да даде опция и сигурност на технократите да осъществят концепциите и да реализират задачите. Да, с Висш съдебен съвет и с Гешев има сериозен проблем, само че всички други условия не са в тяхна изгода. Аз не съм склонен с тази фиксация към Гешев. Да, той е проблем и всичко казано по негов адрес е по този начин, само че изпълнителната власт има голям властови капацитет, който може да употребява. Не виждам да го вършат.
- Понеже доста партии на Москва у нас още веднъж изкарват тематиката Северна Македония като номер 1 в дневния ред, Вие виждате ли съвършения ход, с който държавното управление може да реши Македонския въпрос?
- Възможност има, само че би трябвало опит и мощ. Темата Северна Македония е изведена на напред във времето като защитна теза на опозицията. Но дано кажем на коя позиция. В държавното управление има 4 партии. Ако министър председателят не построява своето държание изхождайки от обстоятелството, че там има две партии, които са му врагове и целят неговия неуспех, с цел да си отмъстят, то той не може да има съответно на нуждите държание. И не споделям, че той би трябвало да разтури обединението. Проблемът е, че той не регистрира действителностите. А смяната в отношението на Европейския съюз, Съединени американски щати и НАТО към Русия може единствено да е от изгода за България и по този проблем. За решаването на този въпрос е значимо също по какъв начин се развиват военните дейности в Украйна в тази втора фаза, която стартира преди 2 дни. Всичко е въпрос на умелост и на игра в цялото политическо поле. Не съм футболен почитател, само че знаете, че тим, който стои единствено в своето поле и единствено се отбранява, няма късмет да вкара гол, а заплахата да му вкарат на него не е изключена.
- Излизам от България. Във Франция сте и няма по какъв начин да не задам няколко въпроса за идните в неделя избори там. Перфектният президент за Франция ли е Еманюел Макрон?
- Да, най-хубавото, което имаме на политическия пазар. За съвършен, това към този момент е друга тематика. Това единствено може да е нашето предпочитание. Ето да вземем за пример, цялата му външнополитическа идея за развиването на света падна в канала на 24 февруари тази година. Така както той виждаше света, няма нищо общо с това, което той към този момент е през днешния ден. Но въпреки това, същите събития пък демонстрираха какъв брой вярна и нужна е неговата визия за развиването на Европейския съюз.
- Двамата претенденти са ясни - коментираният Макрон и проксито на Руската федерация - Марин льо Пен. Имам следния въпрос към Вас. Доколко французите при избора си се въздействат от външнополитическите тези на претендентите, до каква степен те се интересуват от ставащото в Украйна съответно?
- В своето болшинство по-голямата част от французите са доста надалеч от външната политика. Техните погледи са ориентирани към хладилника и са надалеч от разбирането, че и хладилникът зависи доста от външната политика. Но Франция има построена политическа система, която създава висококачествени управнически фрагменти. И работа е на тези фрагменти да обезпечат такава външна политика, че хладилниците на тези, които ги избират, даже без да им е ясно за какво, да са цялостни.
Случаят с Марин льо Пен е забавен и малко прочут. Тя се ориентира към Русия, с цел да притегли разбягалия се след срутва на Съветския съюз електорат на Френската комунистическа партия, който до 1989 година кръжеше към 25%. Сега обаче войната ѝ изигра неприятен номер, тъй като имиджът на Русия се срина пагубно в общественото пространство тук. Льо Пен се откри в комплицирано състояние. Тя сложи ударението на хладилника и остави на по-заден проект другите си опорки. Фактически Марин льо Пен извървя дълъг път на трансформации, пробвайки се да избяга от имиджа на татко си. Нещо като катарзиса на българските комунисти, които си останаха комунисти, само че се предрешиха като социалисти.
- Вие, следейки трендовете, допускате ли, че е допустимо съветското прокси Марин льо Пен да е идващият френски президент?
- Не, не позволявам. Французите нормално на първия тур гласоподават със сърцето си, само че на втория с разсъдъка си. А по този начин или другояче, колкото и да са недоволни някои французи от промените на Макрон, си дават сметка, че Марин льо Пен не може да ръководи страна като Франция. Тя даже няма и хора, с които да ръководи. Обърнете се към 1944 година в България да си спомните на какви хора дадоха властта руснаците. С нея е сходно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ