Печеливши и губещи от руско-украинската война
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Във всяка една война, една от воюващите страни е печеливша, само че постоянно най- губещите са беззащитните хора, възрастни, дами и деца. В тази война, най- губещите са украинците, тъй като войната се води на тяхна земя. И поражда въпросът за виновността, за това, кой и за какво е предизвикал тази война.
На пръв взор отговорът на този въпрос е елементарен, общоприето е виновният да е този, който е почнал войната. Но дали неговата виновност е безусловна, стопроцентова? Дали в тази ситуация няма предшестващи фактори и събития, които да са съдействали за войната, и дали отвън двете воюващи страни няма и други страни, които да са изиграли някаква роля?
Ето един образец от историята за войната: Хитлер атакува Полша на 1 септември 1939 година и по този начин стартира Втората международна война, с ужасяващи опустошения и човешки жертви. Може да окичим Хитлер със всевъзможни прилагателни, сходно на тези, с които в този момент е окичват Путин (кръволок, изрод, касапин и др.) и да хвърлим напълно виновността върху него и Германия за войната. Само че виновност за Втората международна война имат и други.
Версайският контракт, натрапен от Франция и Англия след Първата международна война е позорен за Германия, тя е лишена от колониите си, наложени са и извънредно високи репарации, отнети са и елементи от територията, Данцигския кулоар, който дава изход на Полша до Балтийско море през немска територия оставя Източна Прусия отвън територията на Германия. Условията на този контракт и тежката икономическа рецесия, в която изпада Германия обуславят появяването и идването на власт на национал социалистическата партия на Хитлер и стават причина за появяването на реваншистки упоритости в Германия.
Мюнхенският контракт, с който се дава опция на Хитлер да се разправи с Чехословакия, и това че тези Англия и Франция не вършат нищо да спрат превъоръжаването на Германия в нарушаване на Версайския контракт, дава убеденост на Хитлер, че тези две страни са ”меки” и няма да му попречат за реализиране на своите завоевателни проекти в Европа и на Изток.
Сталин, който е наясно с проектите на Хитлер да обезпечи с военни средства витално пространство за Германия за сметка на територии на Съветския съюз,
предлага на Франция и Англия пакт за взаимопомощ при нахлуване на която и да е страна от Германия. Москва желае за тази цел Полша да се съгласи руските войски да преминат през Полша и се съединят със британо- френските войски в общ фронт против Германия, при положение на война. Полша обаче отхвърля, а британците и французите, които са можели да принудят Полша да отстъпи, не са го създали, надявали са се, че Германия ще води война с Русия, а не с тях. Преговорите с Москва за сключването на пакт за взаимопомощ съзнателно са се протакали, и Сталин ги е надхитрил посредством пакта Рибентроп- Молотов, самият той надявайки се, че вместо със Съветския съюз Хитлер ще стартира война със Англия и Франция. Както и в началото става, Хитлер атакува Полша, след което Англия и Франция афишират война на Германия.
С една дума, отговорен за Втората международна война не е единствено Хитлер. Виновни са и Франция и Англия, виновност носи и Сталин, тъй като пакта подписан с Хитлер не носи никаква изгода на Съветския съюз, само че развързва ръцете му за нахлуване над Полша.
Така и с руско- украинската война. Нищо не постановяваше на днешния стадий Русия да реализира цялостно огромна интервенция в Украйна, приемането на тази страна в НАТО не беше на дневен ред, а всеки опит на Зеленски да завземе посредством военна сили Донбас щеше да се ограничи единствено до местен спор и с негово проваляне от към този момент разположените в региона съветски войски.
ПРЕДИСТОРИЯТА НА ВОЙНАТА
Както всяка вйна и тази има предистория. Руските водачи като Елцин и Горбачов показваха противоречие НАТО да се уголемява на Изток към границите на Русия. Путин още през 2007 година се разгласи против допустимо участие на Украйна в НАТО, акцентирайки, че тъкмо откъм това равнинно направление Русия е нападана от Наполеон и Хитлер и предизвести, че Москва няма да одобри Украйна да стане член на НАТО и по този начин да бъде застрашена националната сигурност на Русия. Дълго време Съединени американски щати се съобразяваха с това съветско искане, до момента в който Клинтън и след него Джордж Буш взеха решение да сменят тази политика и публично отвориха вратата за участие на Украйна и Грузия. Това им решение беше подложено на критика от авторитетните американски политици Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, които считаха, че Украйна би трябвало да остане неутрална, а доайенът на американската дипломация и някогашен дипломат в Москва Джордж Кенан предсказа, че това решение ще е с пагубни последствия.
Разпадът на Съветския съюз и последвалият икономическия крах на Русия отговаряха на ползите на американският политически хайлайф, тъй като светът ставаше едно полюсен, в който събитията ще се диктуват от Съединени американски щати. Но Русия се възражда, а се появява и нов геополитически противник- Китай. Съединени американски щати са изправени през два казуса в реализирането на упоритостта си да бъдат международен лидер- съюз сред Русия и Китай, и там те малко могат нещо да създадат. Другият проблем е заплахата от прекалено доближаване в стопански проект сред Русия и Германия- на съветските енергийни и суровинни благосъстояния и немската технология, което може да докара до намаляване на контрола на Америка върху Европа, където Германия има ведуща роля. Тук Америка има късмет, в случай че успее да прекъсне потока от газ, нефт и първични материали от Русия към Европа. Това е цел, носеща две изгоди за Америка- политическа, и втората чисто икономическа, изместване на Русия от Съединени американски щати на европейския енергиен пазар. Като един от инструментите за тази цел е определена Украйна, която да се употребява като прокси в геостратегическия конфликт на Съединени американски щати с Русия. Затова през 2014г. в Украйна с американска помощ се прави прелом, като в Киев идва антируско държавно управление и Украйна се насърчава да стане член на НАТО.
РОЛЯТА НА Съединени американски щати
Редица американски и други западни анализатори считат, че Съединени американски щати въобще не са имали желание да предотвратят избухналия руско- украински спор, като убедят Зеленски да се съгласи на неутралитет. Съединени американски щати и НАТО напряко са подвели Украйна- дали обещание са да я одобряват в НАТО, без да и дадат гаранции, че ще я защитят от съветско нахлуване. И анализаторите считат, че от войната същинския печеливш са Съединени американски щати и Байдън, а губещите са Украйна, Путин и Русия, тъй като посредством тази война Америка реализира задачата си- освен евентуален срив на съветската стопанска система, само че и изолирането и от европейския енергиен и суровинен пазар. Те считат, и че Путин е попаднал в клопка. Той е имал учредения да се тревожи от допустимо участие на Украйна в НАТО, само че действително това надали е щяло да стане, на нея и е обещано единствено едно голо заричане, без никакви планувани периоди, във Вашингтон и НАТО са знаели, че Русия ще прибегне до война с цел да предотврати това, както стана при опита на Грузия да стане член на НАТО.
Във Вашингтон осъзнават, че рано или късно Украйна ще загуби войната, само че колкото повече продължи войната, толкоз по- огромна ще е изгодата за Съединени американски щати. Продължителната война ще води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания и обвинявания за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна, до все по- огромна външнополитическа и комерсиална изолираност на Русия. На думи Съединени американски щати са миротворци; съгласно представител на Държавния департамент държавният секретар Блинкен „ е разискал със своите сътрудници нашата угриженост, че спорът може да се проточи, само че всичките му старания са ориентирани към това по какъв начин най-изгодно спорът да бъде спрян допустимо най-бързо “. Но не подхваща никакви стъпки в това отношение, не е приказвал с външния министър на Русия Лавров от 15 февруари, и вместо дипломация Съединени американски щати непрестанно уличават военната помощ за Украйна, която към този момент доближава 2.5 милиарда дол. Високопоставен чиновник на Държавния департамент съобщи пред CNN, че „ защото залогът от борбата става двойно по-голям, по този начин и нашият ангажимент да им даваме оръжия и съоръжение, които могат да употребяват, се удвоява. “ Абсолютно в синхрон със Вашингтон са и дейностите на новият канцлер Шолц, който размени доста по- умерената Меркел. „ Скъсахме с традицията Германия да не дава оръжия на страни във боен спор. Целта на доставките ни е Русия да не завоюва тази война “ съобщи той, като даде обещание 1 милиарда евро военна помощ на Киев. Отделно Европейският съюз до момента е взел решение за даване на военна помощ на Украйна за 1.5 мрд. евро за Украйна, съгласно висшият представител за външната политика Жозеп Борел „ с цел да защитим нейната територия и население и да предотвратим по-нататъшни премеждия ".
Налице е необикновен цинизъм в обясненията за отдаване на голяма военна помощ на Украйна. Тази помощ няма по какъв начин да помогне на тази страна да завоюва войната. Няма и за отбрани нейната територия и освен няма да предотврати по- нататъшните премеждия, а тъкмо противоположното, ще докара до все по- огромни опустошения и повече човешки жертви, на бойци от двете страни и на цивилно население. Ще унищожи дефинитивно украинската стопанска система. В ефирен спор по английска телевизия, известният коментатор Питър Хитченс, който има своя страница в неделният „ Дейл Мейл”, в отговор на събеседничката му депутатка от Консервативната партия, че с военната помощ се показвало взаимност с Украйна, сбито отговори, че по този метод се налива „ нефт в огъня”.
Изходът е повече от очевиден- договаряния, и не просто и единствено сред съветската и украинската страна, а и с присъединяване и на други страни, имащи отношение към спора, също и на авторитетни медиатори като Китай, Израел и Турция, които и в този момент се пробват да посредничат и отхвърлят политиката на наказания, като не допринасящи за неговото разрешаване. Изходът е да се реализиран договорености на основата на взаимни отстъпки, като се удовлетворят някои резонни претенции на Русия, във връзка с нейната национална сигурност и съблюдаване на правата на рускоезичното население в Украйна.
За страдание, към този момент излаз не се вижда. Съединени американски щати ловко използуваха съветската параноя, основно във връзка с приемането на Украйна в НАТО и до момента заобикалят да призоват Зеленски да се откаже публично от такова желание. Обратното, Съединени американски щати и съдружниците им в НАТО ловко употребяват неговото пустославие. Той е героизиран, обезпечени му бяха видео обръщения с американския Конгрес, с парламентите на Англия и Германия и на други страни, даже пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Въпреки, че е напълно ясно, че Украйна не може да завоюва войната, на него му се дава обещание и дава икономическа и военна помощ, единствено от Съединени американски щати в размер на няколко милиарда дол. Ефектът от тази военна помощ във тип на разнообразни въоръжения е удължение на войната със от ден на ден опустошения и жертви, само че въпреки това води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания, и по предписание както е при война, в тази ситуация почиващи на дезинформация за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна.
Но и украинският президент се намира във самобитен капан. Той към този момент схваща, че макар обезверените му апели за помощ и поддръжка от Съединени американски щати и страните от НАТО за все по- тежки наказания против Русия, в края на краищата ще загуби войната и ще бъде заставен да одобри изискванията за неутралитет на Украйна и да направи взаимни отстъпки за Крим и за Донецка и Луганска области. И тогава украинците може да му зададат въпроса, за какво не се е отказал от упоритостта за участие още в самото начало и по този начин да бъде избегната войната и ненужните жертви и опустошения?
Демонизирането на Путин е друга част от проекта да бъда изолирана Русия. На европейските нации и страни са казва- вие не би трябвало да имате търговско- стопански и естествени политически връзки с Русия, до момента в който в Москва този човек е на власт. Но Съединени американски щати и НАТО знаят чудесно, че Путин е одобряван от съветския народ и ще остане на власт в обозримото бъдеще, и колкото по- дълго време той остава на власт, толкоз по- дълго и Русия ще бъде изолирана. През което време Европа, включително и България ще станат консуматори на по- скъпите американски енергийни първични материали, а заради покачването в тази връзка на питателните артикули, и на импорт на американски селскостопански и хранителни артикули.
Ако се върнем на въпроса за виновността, Путин се явява комфортен провинен. Но явно измежду виновниците са и водачите на Съединени американски щати и страните от НАТО, както и украинският президент Зеленски, който имаше опцията да предотврати спора от самото му начало.
Кой печели и кой губи от руско- украинската война? Отговорът като че е явен. Несъмнено печеливши са Съединени американски щати. Несъмнен най- губеща е Украйна. Макар и да се чака да завоюва войната и да реализира задачата си Украйна да одобри настояването за неутралитет, в политически и стопански проект губеща е и Русия. Губещи са и европейските страни, членки на НАТО, които се подадоха на американския напън и в случай че в действителност се лишат напълно от съветския газ, нефт, въглища и други първични материали, ще застрашат съществено, в случай че не и необратимо стопанските системи си.
Това се отнася и до България, която би могла да постъпи като Унгария и Турция, които обявиха, че отводът от съветски енергийни първични материали не е в националния им интерес и отхвърлиха да ползват наказания по отношение на Русия. Но ние нямаме такива държавници като тези две страни.
Във всяка една война, една от воюващите страни е печеливша, само че постоянно най- губещите са беззащитните хора, възрастни, дами и деца. В тази война, най- губещите са украинците, тъй като войната се води на тяхна земя. И поражда въпросът за виновността, за това, кой и за какво е предизвикал тази война.
На пръв взор отговорът на този въпрос е елементарен, общоприето е виновният да е този, който е почнал войната. Но дали неговата виновност е безусловна, стопроцентова? Дали в тази ситуация няма предшестващи фактори и събития, които да са съдействали за войната, и дали отвън двете воюващи страни няма и други страни, които да са изиграли някаква роля?
Ето един образец от историята за войната: Хитлер атакува Полша на 1 септември 1939 година и по този начин стартира Втората международна война, с ужасяващи опустошения и човешки жертви. Може да окичим Хитлер със всевъзможни прилагателни, сходно на тези, с които в този момент е окичват Путин (кръволок, изрод, касапин и др.) и да хвърлим напълно виновността върху него и Германия за войната. Само че виновност за Втората международна война имат и други.
Версайският контракт, натрапен от Франция и Англия след Първата международна война е позорен за Германия, тя е лишена от колониите си, наложени са и извънредно високи репарации, отнети са и елементи от територията, Данцигския кулоар, който дава изход на Полша до Балтийско море през немска територия оставя Източна Прусия отвън територията на Германия. Условията на този контракт и тежката икономическа рецесия, в която изпада Германия обуславят появяването и идването на власт на национал социалистическата партия на Хитлер и стават причина за появяването на реваншистки упоритости в Германия.
Мюнхенският контракт, с който се дава опция на Хитлер да се разправи с Чехословакия, и това че тези Англия и Франция не вършат нищо да спрат превъоръжаването на Германия в нарушаване на Версайския контракт, дава убеденост на Хитлер, че тези две страни са ”меки” и няма да му попречат за реализиране на своите завоевателни проекти в Европа и на Изток.
Сталин, който е наясно с проектите на Хитлер да обезпечи с военни средства витално пространство за Германия за сметка на територии на Съветския съюз,
предлага на Франция и Англия пакт за взаимопомощ при нахлуване на която и да е страна от Германия. Москва желае за тази цел Полша да се съгласи руските войски да преминат през Полша и се съединят със британо- френските войски в общ фронт против Германия, при положение на война. Полша обаче отхвърля, а британците и французите, които са можели да принудят Полша да отстъпи, не са го създали, надявали са се, че Германия ще води война с Русия, а не с тях. Преговорите с Москва за сключването на пакт за взаимопомощ съзнателно са се протакали, и Сталин ги е надхитрил посредством пакта Рибентроп- Молотов, самият той надявайки се, че вместо със Съветския съюз Хитлер ще стартира война със Англия и Франция. Както и в началото става, Хитлер атакува Полша, след което Англия и Франция афишират война на Германия.
С една дума, отговорен за Втората международна война не е единствено Хитлер. Виновни са и Франция и Англия, виновност носи и Сталин, тъй като пакта подписан с Хитлер не носи никаква изгода на Съветския съюз, само че развързва ръцете му за нахлуване над Полша.
Така и с руско- украинската война. Нищо не постановяваше на днешния стадий Русия да реализира цялостно огромна интервенция в Украйна, приемането на тази страна в НАТО не беше на дневен ред, а всеки опит на Зеленски да завземе посредством военна сили Донбас щеше да се ограничи единствено до местен спор и с негово проваляне от към този момент разположените в региона съветски войски.
ПРЕДИСТОРИЯТА НА ВОЙНАТА
Както всяка вйна и тази има предистория. Руските водачи като Елцин и Горбачов показваха противоречие НАТО да се уголемява на Изток към границите на Русия. Путин още през 2007 година се разгласи против допустимо участие на Украйна в НАТО, акцентирайки, че тъкмо откъм това равнинно направление Русия е нападана от Наполеон и Хитлер и предизвести, че Москва няма да одобри Украйна да стане член на НАТО и по този начин да бъде застрашена националната сигурност на Русия. Дълго време Съединени американски щати се съобразяваха с това съветско искане, до момента в който Клинтън и след него Джордж Буш взеха решение да сменят тази политика и публично отвориха вратата за участие на Украйна и Грузия. Това им решение беше подложено на критика от авторитетните американски политици Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, които считаха, че Украйна би трябвало да остане неутрална, а доайенът на американската дипломация и някогашен дипломат в Москва Джордж Кенан предсказа, че това решение ще е с пагубни последствия.
Разпадът на Съветския съюз и последвалият икономическия крах на Русия отговаряха на ползите на американският политически хайлайф, тъй като светът ставаше едно полюсен, в който събитията ще се диктуват от Съединени американски щати. Но Русия се възражда, а се появява и нов геополитически противник- Китай. Съединени американски щати са изправени през два казуса в реализирането на упоритостта си да бъдат международен лидер- съюз сред Русия и Китай, и там те малко могат нещо да създадат. Другият проблем е заплахата от прекалено доближаване в стопански проект сред Русия и Германия- на съветските енергийни и суровинни благосъстояния и немската технология, което може да докара до намаляване на контрола на Америка върху Европа, където Германия има ведуща роля. Тук Америка има късмет, в случай че успее да прекъсне потока от газ, нефт и първични материали от Русия към Европа. Това е цел, носеща две изгоди за Америка- политическа, и втората чисто икономическа, изместване на Русия от Съединени американски щати на европейския енергиен пазар. Като един от инструментите за тази цел е определена Украйна, която да се употребява като прокси в геостратегическия конфликт на Съединени американски щати с Русия. Затова през 2014г. в Украйна с американска помощ се прави прелом, като в Киев идва антируско държавно управление и Украйна се насърчава да стане член на НАТО.
РОЛЯТА НА Съединени американски щати
Редица американски и други западни анализатори считат, че Съединени американски щати въобще не са имали желание да предотвратят избухналия руско- украински спор, като убедят Зеленски да се съгласи на неутралитет. Съединени американски щати и НАТО напряко са подвели Украйна- дали обещание са да я одобряват в НАТО, без да и дадат гаранции, че ще я защитят от съветско нахлуване. И анализаторите считат, че от войната същинския печеливш са Съединени американски щати и Байдън, а губещите са Украйна, Путин и Русия, тъй като посредством тази война Америка реализира задачата си- освен евентуален срив на съветската стопанска система, само че и изолирането и от европейския енергиен и суровинен пазар. Те считат, и че Путин е попаднал в клопка. Той е имал учредения да се тревожи от допустимо участие на Украйна в НАТО, само че действително това надали е щяло да стане, на нея и е обещано единствено едно голо заричане, без никакви планувани периоди, във Вашингтон и НАТО са знаели, че Русия ще прибегне до война с цел да предотврати това, както стана при опита на Грузия да стане член на НАТО.
Във Вашингтон осъзнават, че рано или късно Украйна ще загуби войната, само че колкото повече продължи войната, толкоз по- огромна ще е изгодата за Съединени американски щати. Продължителната война ще води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания и обвинявания за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна, до все по- огромна външнополитическа и комерсиална изолираност на Русия. На думи Съединени американски щати са миротворци; съгласно представител на Държавния департамент държавният секретар Блинкен „ е разискал със своите сътрудници нашата угриженост, че спорът може да се проточи, само че всичките му старания са ориентирани към това по какъв начин най-изгодно спорът да бъде спрян допустимо най-бързо “. Но не подхваща никакви стъпки в това отношение, не е приказвал с външния министър на Русия Лавров от 15 февруари, и вместо дипломация Съединени американски щати непрестанно уличават военната помощ за Украйна, която към този момент доближава 2.5 милиарда дол. Високопоставен чиновник на Държавния департамент съобщи пред CNN, че „ защото залогът от борбата става двойно по-голям, по този начин и нашият ангажимент да им даваме оръжия и съоръжение, които могат да употребяват, се удвоява. “ Абсолютно в синхрон със Вашингтон са и дейностите на новият канцлер Шолц, който размени доста по- умерената Меркел. „ Скъсахме с традицията Германия да не дава оръжия на страни във боен спор. Целта на доставките ни е Русия да не завоюва тази война “ съобщи той, като даде обещание 1 милиарда евро военна помощ на Киев. Отделно Европейският съюз до момента е взел решение за даване на военна помощ на Украйна за 1.5 мрд. евро за Украйна, съгласно висшият представител за външната политика Жозеп Борел „ с цел да защитим нейната територия и население и да предотвратим по-нататъшни премеждия ".
Налице е необикновен цинизъм в обясненията за отдаване на голяма военна помощ на Украйна. Тази помощ няма по какъв начин да помогне на тази страна да завоюва войната. Няма и за отбрани нейната територия и освен няма да предотврати по- нататъшните премеждия, а тъкмо противоположното, ще докара до все по- огромни опустошения и повече човешки жертви, на бойци от двете страни и на цивилно население. Ще унищожи дефинитивно украинската стопанска система. В ефирен спор по английска телевизия, известният коментатор Питър Хитченс, който има своя страница в неделният „ Дейл Мейл”, в отговор на събеседничката му депутатка от Консервативната партия, че с военната помощ се показвало взаимност с Украйна, сбито отговори, че по този метод се налива „ нефт в огъня”.
Изходът е повече от очевиден- договаряния, и не просто и единствено сред съветската и украинската страна, а и с присъединяване и на други страни, имащи отношение към спора, също и на авторитетни медиатори като Китай, Израел и Турция, които и в този момент се пробват да посредничат и отхвърлят политиката на наказания, като не допринасящи за неговото разрешаване. Изходът е да се реализиран договорености на основата на взаимни отстъпки, като се удовлетворят някои резонни претенции на Русия, във връзка с нейната национална сигурност и съблюдаване на правата на рускоезичното население в Украйна.
За страдание, към този момент излаз не се вижда. Съединени американски щати ловко използуваха съветската параноя, основно във връзка с приемането на Украйна в НАТО и до момента заобикалят да призоват Зеленски да се откаже публично от такова желание. Обратното, Съединени американски щати и съдружниците им в НАТО ловко употребяват неговото пустославие. Той е героизиран, обезпечени му бяха видео обръщения с американския Конгрес, с парламентите на Англия и Германия и на други страни, даже пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Въпреки, че е напълно ясно, че Украйна не може да завоюва войната, на него му се дава обещание и дава икономическа и военна помощ, единствено от Съединени американски щати в размер на няколко милиарда дол. Ефектът от тази военна помощ във тип на разнообразни въоръжения е удължение на войната със от ден на ден опустошения и жертви, само че въпреки това води до изтощение на Русия, до учредения за все по-тежки наказания, и по предписание както е при война, в тази ситуация почиващи на дезинформация за „ зверства” и „ геноцид” от съветска страна.
Но и украинският президент се намира във самобитен капан. Той към този момент схваща, че макар обезверените му апели за помощ и поддръжка от Съединени американски щати и страните от НАТО за все по- тежки наказания против Русия, в края на краищата ще загуби войната и ще бъде заставен да одобри изискванията за неутралитет на Украйна и да направи взаимни отстъпки за Крим и за Донецка и Луганска области. И тогава украинците може да му зададат въпроса, за какво не се е отказал от упоритостта за участие още в самото начало и по този начин да бъде избегната войната и ненужните жертви и опустошения?
Демонизирането на Путин е друга част от проекта да бъда изолирана Русия. На европейските нации и страни са казва- вие не би трябвало да имате търговско- стопански и естествени политически връзки с Русия, до момента в който в Москва този човек е на власт. Но Съединени американски щати и НАТО знаят чудесно, че Путин е одобряван от съветския народ и ще остане на власт в обозримото бъдеще, и колкото по- дълго време той остава на власт, толкоз по- дълго и Русия ще бъде изолирана. През което време Европа, включително и България ще станат консуматори на по- скъпите американски енергийни първични материали, а заради покачването в тази връзка на питателните артикули, и на импорт на американски селскостопански и хранителни артикули.
Ако се върнем на въпроса за виновността, Путин се явява комфортен провинен. Но явно измежду виновниците са и водачите на Съединени американски щати и страните от НАТО, както и украинският президент Зеленски, който имаше опцията да предотврати спора от самото му начало.
Кой печели и кой губи от руско- украинската война? Отговорът като че е явен. Несъмнено печеливши са Съединени американски щати. Несъмнен най- губеща е Украйна. Макар и да се чака да завоюва войната и да реализира задачата си Украйна да одобри настояването за неутралитет, в политически и стопански проект губеща е и Русия. Губещи са и европейските страни, членки на НАТО, които се подадоха на американския напън и в случай че в действителност се лишат напълно от съветския газ, нефт, въглища и други първични материали, ще застрашат съществено, в случай че не и необратимо стопанските системи си.
Това се отнася и до България, която би могла да постъпи като Унгария и Турция, които обявиха, че отводът от съветски енергийни първични материали не е в националния им интерес и отхвърлиха да ползват наказания по отношение на Русия. Но ние нямаме такива държавници като тези две страни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ